Агата Кристи
Нула часът — развръзката (15)

1.

Старши инспектор Батъл се наслаждаваше на отпуската си. Оставаха му още три дни и той бе малко разочарован, че времето се развали и заваля дъжд. Но какво друго можеше да се очаква в Англия? Пък и досега доста му бе провървяло. Закусваше с племенника си инспектор Джеймс Лийч, когато телефонът иззвъня.

— Идвам веднага, сър. — Джим остави слушалката.

— Нещо сериозно? — попита старши инспектор Батъл.

Порази го странният израз на лицето на племенника му.

— Убийство. Старата лейди Тресилиън, която е инвалид. Тя е добре позната по тези места. Нейна е онази къща в Солткрийк, дето се издига над скалите.

Батъл кимна.

— Тръгвам при Стареца (така свойски Лийч наричаше началника на полицията). Той е неин приятел. Ще отидем заедно на мястото.

На вратата каза умоляващо:

— Нали ще ми помогнеш, чичо? Първият ми подобен случай…

— Докато съм тук, да. За взлом и грабеж ли става дума?

— Още не зная.