Константин Величков
VII. Пролет

Пак вятърът пролетни ще повее,

ще се раззеленее пак хълмът,

в дъбравата славеят ще запее

и розите пак ще се разцъфтят.

 

Ще размирише всичко пак на младост,

природата разкошно ще блести

и всичко, що живей в света, от радост,

надежда и любов ще затупти

 

кат в празник свят, за наслажденье

неземно душа всяка ще ламти

и жадно страстни погледи влюбени

 

с вълшебний плам на бляскави звезди

отвред ще се кръстосват окол мене:

о, пролет, колко скръб ми носиш ти!