Петя Дубарова

Петя Дубарова
	Петя Дубарова
българска поетеса
Родена	25 април 1962 г. Бургас, Народна република България
Починала	4 декември 1979 г. (17 г.) Бургас, Народна република България
Уебсайт	www.dubarovamuseum.com Страница в IMDb
	Петя Дубарова в Общомедия

Петя Стойкова Дубарова е българска поетеса.

Биография

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас, в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството.

Петя Дубарова започва да пише стихове в най-ранна детска възраст, като нейните първи публикации са във вестниците „Септемврийче“ и „Народна младеж“, в списанията „Родна реч“ и „Младеж“. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев, Ваня Петкова и Григор Ленков.^[1]

Учи в Английската гимназия в Бургас (ПАГ Гео Милев). Многократно изнася литературни четения на свои творби пред съучениците си. Независимо от ранната слава, която я определя като „най-младата сред големите творци на България“, но за съжаление тя не е имала приятели. Прилежна ученичка е. Тя е изключително общителна и лъчезарна.

През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров „Трампа“. По време на снимките в град Самоков, една вечер, докато се забавлява в дискотека в курорта Боровец, Петя среща Пер – швед, в когото се влюбва. Той остава първата ѝ и единствена любов. В дневника си го описва като „далечния, светлия, чаровния, нежния“. Водят активна кореспонденция известно време, след което той просто престава да ѝ пише. Преживява го много тежко.

Година преди да сложи край на живота си, Петя е обзета от тежки мисли, свързани с отчаяние и разочарование от човечеството.

Ранна смърт

Вечерта на 3 декември 1979 г. Петя изпива смъртоносна доза сънотворни препарати и на 4 декември умира на 17-годишна възраст, оставяйки бележка със следния текст:

„

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

Тайна

“

След изненадващата ѝ и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. Съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради нескопосано комсомолско обвинение за саботаж. Обвинението е по повод повредена пръскачка на автоматизирана линия по време на средношколска бригада във фабрика. С трагичния си избор девойката споделя съдбата на редица български известни поети – Пеньо Пенев, Димитър Бояджиев, Пейо Яворов, Веселин Андреев, Росен Босев и Христо Банковски.

Творчество

Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки.

Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена след смъртта ѝ, през 1980 г., а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник.

Цитати

В една от последните си изповеди, записани в дневника ѝ, поетесата пише:

„

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!“

„Нищожно нещо е човекът! Нищожно! Цял живот пъпли, бори се, създава нещо, но винаги в рамките на своето просто човешко съществувание – него той не може да надхвърли. Виж, ако всеки човек беше по едно слънце, по една планета …“; „Не зная защо, винаги съм била извънредно щастлива. Презирам онези, на които им трябва конкретен повод, за да бъдат щастливи – или да се влюбят, или да постигнат нещо… Понякога щастието ми е било толкова болезнено, едва съм се преборвала с него, за да оцелея, за да не изнемогна от подлудяващата му сила…“;

„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“

“

Дом музей „Петя Дубарова“

С решение на Министерския съвет и със съгласието на родителите къщата, в която е живяла поетесата (ул. Гладстон 68), е освободена и новоизградена като дом музей „Петя Дубарова“. Музеят е открит на 7 август 1995 г.

Музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса. Къщата музей е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка и предлага на вниманието на посетителите богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.

Памет

На Петя Дубарова е наречена улица в жилищен комплекс „Овча купел“ в София (Карта).

През 2000 г. посмъртно е удостоена със званието почетен гражданин на община Бургас.^[2]

Песни по стихове на Петя Дубарова

По стихове на младата поетеса са създадени естрадни песни, изпълнявани от популярни български изпълнители. Подредбата е по азбучен ред на името на изпълнителя/групата:

Ваня Костова – „Звезди от моята нощ“, муз. Ваня Костова, 1998 г.
Ваня Костова, Боян Михайлов и Даня Огнянов – „В клас изгасва тока“, муз. Стефан Диомов, ар. Валери Костов, 2020 г.
ВГ „Арлекино“ – „Зимен ден“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2025 г.
Весела Бонева – „Завръщам се“, муз. ***, ар. Светлин Къслев, 2025 г.
Виктория Главчева – „Влак“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2024 г.
Дивна Петрова и Гергана Карапанова – „Есен“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2025 г.
Димитрина Германова – „Слънчево момиче“, муз. и ар. Георги Милтиядов, 2026 г.
Домино – „Нощ над града“, муз. Тончо Русев, ар. Красимир Гюлмезов, 1986 г.
Дует Ритон – „Лятото“, муз. Тончо Русев, ар. Иван Кутиков, Алекс Нушев, 1985 г.
Жан Мар – „Спомени“, муз. Жан Мар, ар. Теодор Янков, Наско Копчев, Иван Христов, 2015 г.
Йорданка Христова – „Настроение“ (Дали ще бъда скоро пак щастлива), муз. Тончо Русев, ар. Панайот Славчев, 1986 г.
Кичка Бодурова – „Лунапарк“, муз. Тончо Русев, 1986 г.
Нели Рангелова – „Сбогом, лято“, муз. Тончо Русев, ар. Александър Бръзицов, 1986 г.
Петя Буюклиева – „Радостта като сълза“, муз. Тончо Русев, ар. Константин Цеков, 1986 г.
Петя Буюклиева и Георги Христов – „Пролет“, муз. Тончо Русев, ар. Димитър Гетов, Васил Делиев, 1986 г.
Росица Борджиева – „Зимна ваканция“, муз. Тончо Русев, ар. Иван Кутиков, 1985 г.
Росица Борджиева – „Улица“, муз. Тончо Русев, ар. Иван Стайков, 1986 г.
Росица Кирилова – „Доброта“, муз. Тончо Русев, ар. Владимир Джамбазов, Пламен Велинов, 1986 г.

Песни посветени на Петя Дубарова. Подредбата е по азбучен ред на името на изпълнителя/групата:

Ваня Костова – „Звезда“, муз. Стефан Диомов, т. Пейо Пантелеев, ар. Константин Цеков, Валери Костов
Ваня Костова – „Балада за Петя“, муз. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев, ар. Валери Костов

Източници

↑ Шахова, Таня. Моята Петя Дубарова // Filternews. 23.03.2022.
↑ Почетен гражданин на община Бургас // Община Бургас. с. 10. Посетен на 23 юни 2026 г.

Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2020-02-02 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Произведения на Петя Дубарова в Моята библиотека
Профил на Петя Дубарова Архив на оригинала от 2008-04-15 в Wayback Machine. от регионалната библиотека в Бургас
Поезия и проза на Петя Дубарова Архив на оригинала от 2007-06-15 в Wayback Machine. в liternet.bg
Спомени за Петя Дубарова и кореспонденция Архив на оригинала от 2007-04-27 в Wayback Machine. между нея и Елена Начева-Лафазанова
Участието на Петя Дубарова във филма „Трампа“ (1978 г.) Архив на оригинала от 2008-05-02 в Wayback Machine.
Дом-музей Петя Дубарова

[1] Шахова, Таня. Моята Петя Дубарова // Filternews. 23.03.2022.

[2] Почетен гражданин на община Бургас // Община Бургас. с. 10. Посетен на 23 юни 2026 г.

[1]

[2]

Петя Дубарова

(автор)

Поезия

Лирика в проза

Разказ