Дамян Дамянов

Дамян Дамянов
	Дамян Дамянов
Роден	18 януари 1935 г. Сливен, Царство България
Починал	6 юни 1999 г. (64 г.) София, България
Професия	български поет
Националност	българин
Жанр	стихотворение, роман
Дебютни творби	1949 (първи публикувани стихотворения)
Награди	Национална литературна награда „Пеньо Пенев“ (1970) Димитровска награда; „Иван Вазов“ (1998)
Съпруга	Надежда Захариева
Деца	Петър Дамянов; Райна Дамянова; Явор Дамянов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Дамян Дамянов.

Дамян Петров Дамянов е български поет.

Биография

Дамян Петров Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в Сливен. Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. През 1953 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1961 г. завършва българска филология в Софийския университет.

През 60-те години работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

За първи път публикува стихотворения през 1949 г. във в. „Сливенско дело“, а по-късно публикува поетични творби в централния литературен печат.

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда през 1976 г., а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски.

Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама синове и една дъщеря.

1989 – 1992 година

Периодът в първите години на промяната, „според едни или на кризата, според други или на реставрацията“, след края на 1989 г. по неговите собствени думи са най-тежките и мъчителни в живота му. За него то остава „..време на най-страшните междучовешки вражди и отчужденост, на най-дълбоката нравствена криза, време на отчаянието, самотата и болката. Време, което раздели хората, овражди ги и зася най-отровните семена в душите им.“. В това тежко за него и семейството му време пише в стихотворението „Към себе си“^[1]:

„

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез

“

Памет

На Дамян Дамянов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Националният конкурс за поезия „Дамян П. Дамянов“, учреден от община Сливен, (Дамян Дамянов (награда)): за първи път наградата е връчена през 2006 г. и се връчва на всеки две години.

Библиография

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дамян Дамянов.

Стихосбирки

„Ако нямаше огън. Стихове“. 1958 (1959, 1972).
„Очакване. Стихове“. 1960 (1968).
„Лирика“. 1962.
„Поема за щастието“. 1963.
„Стени. Стихове“. 1964.
„Пред олтара на слънцето. Стихове“. 1964.
„Като тревата. Стихове“. 1966.
„Гимназия „Родина“. Стихове и поеми“. 1967.
„Коленича пред тебе. Стихове“. София: Профиздат, 1967, 77 с.
„И си отива лятото. Стихотворения“. 1968.
„Ти приличаш на моя сълза. Стихове“. 1969.
„Вчера по същото време. Стихотворения“. София: Български писател, 1971, 93 с.
„Молба към света. Стихотворения“. 1973.
„Радостно, тъжно и весело. Лирика“. 1974.
„Ще има връщане. Стихотворения“. 1976.
„Първото име на щастието. Страници от пътни бележки“. 1976.
„Да бяха хляб. Стихотворения“. 1977.
„Благословено да е нещото, което... Стихотворения“. 1979 (1982).
„Стигат ми солта и хляба. Стихотворения“. 1980.
„Отворен кръг. Стихотворения“. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 172 с.
„Живей, измислице любов“. София: Народна младеж, 1984, 264 с.
„Всеки делник има красота. Стихотворения“. София: Профиздат, 1985, 152 с.
„Извървяното“. София: Български писател, 1985, 175 с.
„Молитва в полунощ. Стихотворения“. 1986.
„Приказка“.
„До следващата смърт“
„Душа на възел“
„Минава тъжния човек“
„В духа си вечен“. София: Мис 69, 2000, 152 с.
„Иска ми се да живея“. София: Захарий Стоянов, 2001, 424 с.
„Още съм жив“. София: Христо Ботев, 2005, 447 с.
„Обичам те живот“. София: Христо Ботев, 2005, 455 с.
„Остани тази нощ“. Нитон, 2005, 243 с.
„Обича ме, не ме обича“. София: Дамян Яков, 2007, 247 с.
„Когато те измислих“. Пловдив: Летера, 2009, 216 с.
„До себе си ме възнеси“. Пловдив: Летера, 2009, 120 с.
„Душа без покрив“. Пловдив: Летера, 2010, 344 с.
„Прощална разходка. Непубликувани стихотворения“. София: Милениум, 2010, 64 с.

Поеми

„Преди всичко любов. Драматична поема“. 1965.

Романи

„Таванът. Почти роман“. 1983.

Други

„Живей така, че...“ – есета, импресии, силуети
„И моята България пътува“ – лирична хроника
„Тетрадка по всичко“ – книга, в която са изложени възгледите на поета по някои проблеми
„Първо име на щастието“ – пътни бележки
„Сбогом, бързам! Проза и не съвсем“. Разкази. 1989.
„Хвърчилото се връща. Разкази за едно детство“. Роман за деца. 1978.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки

Произведения на Дамян Дамянов в Моята библиотека
Николай Кирилов, „Дамян Дамянов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
Георги Йорданов, „Дамян Дамянов – поет на честта, дълга и любовта“ (из мемоарите на Георги Йорданов „Срещи“ – книга първа от поредицата „Притаени мигове“), в-к „Труд“, 21 януари 2017 г.

Бележки

↑ Дамян Дамянов „Още съм жив“, ИК Христо Ботев, София 1993 г.

[1] Дамян Дамянов „Още съм жив“, ИК Христо Ботев, София 1993 г.

[1]

Дамян Дамянов

(автор)

Не мога без вас!

Послеслов

Поезия