Кристина Лорен
Красив негодник (17)

Седемнайсет

Имах опит във воденето на преговори, печелех всяка сделка, можех винаги да договоря удобните за мен параметри. Но какво стана накрая? Ето ме — като на маса за покер, с куп чипове пред мен, и залагах всичко заради нея.

— Радваш ли се, че се прибираш у дома? Нямаше те почти три седмици.

Тя сви рамене, дръпна боксерките ми надолу и обхвана пениса ми. Тази фамилиарност болеше някак сладко, странно.

— Тук прекарах чудесно — отвърна.

Бавно разкопчавах блузата. Заигравах с всяко копче, целувах всеки сантиметър от оголващата се плът.

— Колко остава до полета?

— Тринайсет часа — каза, без да поглежда часовника. Отговори бързо. Кожата й потръпна, когато плъзнах пръсти под бельото й. Явно не бързаше да напусне тази стая. Погалих бедрата й, играех с езика й, притисках пениса си в крака й. Тялото й се изопна, вдигна ханш нагоре, краката й се увиха около кръста ми, разпери ръцете на гърдите ми. Когато проникнах в нея, бях твърдо решен да я докарам безброй пъти до оргазъм… докато слънцето изгрее.

За мен съществуваше само копринената й кожа, топлият й дъх, нежно гъделичкащ шията ми. Бях изгубен в нея, в потребността си да я усещам всяка секунда. Исках да й кажа: Това е всичко, което имаме, най-прекрасното нещо, което някога съм изпитвал. И за теб ли е така?

Ала думите не идваха. Само инстинкт и желание, с това разполагах. С аромата и сладкия й вкус върху езика ми, със спомена за смеха й, все още кънтящ в ушите ми. Исках да го чувам отново и отново. Исках да бъда всичко за нея. Исках да съм любовник, спаринг-партньор, приятел. В това легло можех да бъда всичко.

— Не знам как да го направя — каза изведнъж. Прозвуча странно. Беше на ръба, едва удържаше оргазма си, стискаше ме толкова силно, помислих, че ще ми останат синини. Но разбрах какво иска да каже. Беше болезнено да си така изпълнен, щастлив, потопен в този водовъртеж, а да нямаш представа какво ще се случи после.

Копнежът по нея бе като свиреп глад и в същото време бях някак спокоен и задоволен. Умът не го побираше. Но вместо да й кажа как се чувствам и какво мисля, я целунах по врата и сложих длан на бедрото й.

— И аз не знам, но не искам да го изгубя.

— Толкова е хубаво! — прошепна. Простенах, не можех да кажа и дума.

Целунах я, притиснах я в матрака. Екстазът ми не свършваше. Тялото й се повдигаше да посрещне моето, хапеше ме нежно и настървено с мократа си и ненаситна уста.

 

 

Събудих се, когато усетих как възглавницата изчезва изпод главата ми. Клоуи я бе измъкнала и бълнуваше нещо за хотдог и спанак.

Прокарах ръка по разкошния й задник и погледнах часовника. Беше малко след пет сутринта, но знаех, че вече трябва да ставаме, за да успеем за полета в осем.

Колкото и да не ми се искаше да напускаме малкото ни убежище на греха, не бях свършил никаква работа. Изпълваше ме чувството за вина. През последните десет години кариерата бе единственото значимо нещо в живота ми. Чувствах се удобно в сегашното положение, животът ми бе по-разнообразен благодарение на Клоуи. Трябваше обаче да се върна у дома, да надяна шефската мутра и да направя пълна проверка на всичко и всички.

Слабата светлина около хоризонта започна да се процежда през прозорците и обагри тялото й в сиво-сини нюанси. Беше се свила настрани, с лице към мен; тъмната й коса бе разпиляна по възглавницата. Разбирах колебанието й. Това, което изживяхме в Сан Диего, бе повече от приказка. Липсваха онези елементи, които правеха връзката ни трудна: нейната работа в компанията, моите задължения към семейния бизнес, нейното обучение, резкият начин, по който изразявахме мненията си. Щеше ми се да разграничим нещата между нас и да се хвърля с главата надолу. Ала нейният подход бе доста по-предпазлив, а може би и по-правилен.

Не бяхме вдигнали одеялата от пода, преди да заспим, и сега се наслаждавах на голото й тяло. Със сигурност можех да свикна да виждам това тяло в леглото си всяка сутрин, да се будя до нея. За беда, предстоеше ни тежко утро. Потупах я по рамото, целунах я по врата и понеже не реагира, я ощипах по дупето. Тя ме плесна силно по ръката, дори не бях сигурен, че е будна.

— Задник.

— Хайде, трябва да сме на летището след по-малко от час.

Тя се обърна по гръб и сънено ме погледна. По лицето имаше следи от възглавницата. Не направи опит да прикрие тялото си както първата сутрин, но не беше и въодушевена. „Добре“ — измънка, седна, пи вода, целуна ме по рамото и стана. Не откъсвах очи от голото й тяло, докато вървеше към банята, но тя не се обърна нито веднъж. Не че исках бърз секс за добро утро, щеше ми се да се гушнем, да си поговорим — един до друг, един в друг.

Да не й беше щипал задника тогава!

Тя се затвори в банята и не излезе доста време. Започнах да си събирам нещата и почуках на вратата.

— Ще ида до моята стая да си събера багажа и да взема душ — казах.

Тя не отговори веднага.

— Добре.

— Ще кажеш ли нещо друго, освен „добре“.

— Мисля, че преди малко казах „задник“ — засмя се тя.

Усмихнах се. Но когато стигнах до вратата, тя отвори банята, хвърли се в ръцете ми и притисна лице към шията ми. Очите й бяха зачервени.

— Съжалявам — каза и продължи да целува лицето ми. — Просто съм малко неспокойна преди полет.

После се върна в банята, преди да разбера дали ми казва истината.

 

 

Стаята ми беше безупречно чиста. Взех бързо душ, за секунди се облякох и затворих куфарите. Имах обаче чувството, че не е добре да се връщам при нея толкова бързо. Може би искаше да остане за малко сама, може би водеше своите вътрешни битки като мен и се нуждаеше от време да се успокои. Ако й дадях това време, вероятно щеше да вземе решение. Дали щеше да реши да опита с мен, или пък ще прецени, че няма начин да съчетаем двете неща? Накрая нетърпението сломи доброто възпитание. Издърпах куфара, заключих стаята и почуках на вратата й.

Тя отвори. Беше облечена като палава бизнес дама. Трябваше ми цяла вечност да преместя поглед от невероятно дългите й крака към гърдите; после вперих поглед в лицето й.

— Здравей, красавице!

— Здрасти — каза, но усмивката й ми напомни пламък на свещ, подухван от вятъра.

— Готова ли си? — попитах и тръгнах да взема багажа й. Ръкавът ми се отърка в голата й ръка и преди да се усетя, тя уви вратовръзката ми около дланта си и ме бе залепи за стената; впи устни в моите. Меко казано, бях изненадан.

— Охо! Какво става! — прошепнах.

Тя разхлаби вратовръзката ми, сложи ръка на гърдите ми. Усети ерекцията ми и изстена между устните ми. Захвърли вратовръзката на пода, ръцете й трепереха. Чак тогава се сетих, че вече трябваше да сме на летището.

— Клоуи — опитах се да отделя устни от нейните. — Бебчо, нямаме време.

— Не ме интересува. — Виждах само устните и зъбите й. Усещах настоятелните й пръсти върху колана ми. Дланта й върху пениса ми. Изругах, неспособен да й устоя.

— За бога, Клоуи!

Вдигнах я, завъртях я и я притиснах към стената. Ръцете ми бяха вече под блузата и грубо търсеха гърдите й. Избутах сутиена надолу. Беше дива, алчна, ненаситна, а това бе силно заразително. Докопах зърната й, гърдите й бяха натежали от желание. Притискаше ги в дланите ми. С другата ръка вдигнах полата, издърпах бикините надолу, тя ги ритна някъде зад гърба ми миг, преди да я вдигна и да вляза в нея. Никакъв шанс да чакам.

— Кажи ми, че ме искаш. — Думите бяха като дихание. Очите й бяха затворени, трепереше.

— Нямаш представа колко те желая! Бих взел всичко, което се съгласиш ми дадеш!

— Кажи ми, че можем да го направим. Заедно — добави и свали боксерките ми; вдигна крак, уви го около кръста ми, заби токчето си в бедрото ми.

Когато влязох в нея почти до края, сложих ръка на устата й, но тя не извика. Проплака. Отдръпнах се да я погледна. По лицето й се стичаха сълзи.

— Клоуи?

— Не спирай — каза и изхлипа. После скри лице във врата ми. Беше… отчаяна. Знаех как се чука с настървение, знаех как се чука набързо, но това бе съвсем различно.

— Спри — притиснах я до стената. — Какво има, бебчо? Какво става?

Най-сетне отвори очи, но не ме погледна. Гледаше яката ми. Разкопча едно копче, после още едно.

— Искам да те почувствам поне още веднъж.

— Какви ги говориш? Защо „поне още веднъж“?

Не искаше да ме погледне, не отговори.

— Клоуи, когато излезем оттук, можем да оставим всичко зад гърба си. Но можем и да го вземем с нас. Сигурен съм, че трябва да направим второто и знам, че можем да измислим начин. Но ти? Ти вярваш ли? Искаш ли?

Тя заби зъби в долната си устата толкава силно, че розовата плът под зъбите й побеля. Когато я пусна, там пулсираше кърваво петно.

— Да.

— Казах ти, че искам много повече. Искам да бъда с теб. Искам да съм ти приятел и любовник. — Зарових пръсти в косата й. — Влюбвам се в теб, Клоуи.

Тя се засмя с такова облекчение, че дори и на мен ми олекна. После притисна устни към бузата ми.

— Сериозно ли го казваш?

— Напълно. Искам да съм единственият мъж, който те чука, опряна на прозореца, да съм първият човек, когото виждаш сутрин, да съм този, чиято възглавница взимаш, докато спиш. Искам да съм единственият, който ти носи супа и сладолед, когато те боли стомах. Трябва да почакаме само няколко месеца. След това всичко това ще е възможно. Може би през това време ще е по-трудно, но не и невъзможно.

Държах лицето й в ръцете си. Най-сетна започна да разбира.

— Обещай ми, че ще ме заведеш в леглото веднага щом кацнем — каза тя.

— Обещавам.

— В твоето легло.

— Да, в моето легло! То е огромно, ще ти завържа ръцете и ще те напляскам, глупаче.

В онзи миг бяхме… истински, съвършени — досущ като две пасващи парченца от пъзел.

Целунах ръката й и я поведох към фоайето.