- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- The Journals of captain James Cook, 1768–1775 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Стефан Хайтов, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Експедиции
- Море
- Морска тематика
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly (2017)
Издание:
Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света
Преводач: Стехан Хантов
Година на превод: 1969
Език, от който е преведено: немски
Издател: Държавно издателство — Варна
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1970
Печатница: ДПК „Странджата“, Варна
Излязла от печат: 25.I.1970 г.
Редактор: Петър Алипиев
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова
Художник: Иван Кьосев
Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908
- — Добавяне
Съдържание
-
Южното море мами
- Първото околосветско пътуване 1768–1771
- „Индевър“ в открито море
- Инцидент на Огнена земя
- Първа среща с Тихия океан
- Таити
- Построяваме укрепление и обсерватория
- Квадрантът е откраднат
- Кражби и отново кражби
- Посещение на един морай
- Астрономически наблюдения
- Двама войници дезертират преди отпътуването
- Животът на Таити
- Дрехи, жилища и хранене
- На съпружеската невярност се гледа със снизхождение
- Разностранна сръчност
- Свещеници и главатари
- Курс към Нова Зеландия
- Нарекох ги Дружествените острови
- Не беше Тера аустралис, а Нова Зеландия
- Не успяхме да се разберем
- Човекоядци и крадци на деца
- Срещи с приятели и врагове
- Хипахи: отлично изградени отбранителни съоръжения
- По-нататъшно изследване на Нова Зеландия
- „Ние ядем само враговете, убити в бой“
- Завършваме обиколката на Нова Зеландия
- Хората и природата на Нова Зеландия
- Ние спечелихме доверието им
- Изненада на плажа
- Водата е единственото питие
- Оръжия и войнствени танци
- Първа среща с Австралия
- Двама срещу четиридесет
- Никакъв контакт с населението
- Тупиа казва: „Бедни нещастници!“
- Тежка авария
- Непрекъснато работят корабните помпи
- Господин Мънкхауз намира изход
- Една случайност ни бе спасила
- Опасни посетители
- През лабиринт от коралови рифове
- Критични мигове
- Пътуване през Торесовия проток
- Жителите бяха номади
- Уреди и оръжия
- Слизане в Нова Гвинея
- Курс към Батавия
- Гости на раджата
- Приказна страна
- Лошият навик да се дъвче бетел
- Холандците изблъскват португалците
- Господин Ланге ни осведомява
- Силен контрол на холандците пред Батавия
- Корабът е закаран в корабостроителницата
- Маларийният център Батавия носеше смърт
- Богати дарове на природата
- Обзетите от амок
- Корабът се превръща в болница
- Завършваме обиколката около света
-
Търсене на Южния континент
- Втората обиколка на Кук около света 1772–1775
- Мизерия на островите на Зеления нос
- На нос Добра Надежда
- Тревога при бурно море
- Между необозрими ледени полета
- Ние минаваме Южния полярен кръг
- Губим „Адвенчър“
- Почивка в залива Дъски
- Едно новозеландско семейство
- Величествена природа
- Топове срещу смерч
- Отново намираме „Адвенчър“
- Отново търсим Южната страна
- Внимание пред Ниския архипелаг!
- Нова среща с Таити
- Произшествия
- Кралят ни приема
- Церемонии при посещения
- Питомни животни за Таити
- На остров Хуахайне
- Нападение над доктор Спарман
- Пореа се влюбва и остава на Улиетеа
- Към Еуа и Тонгатабу
- Навсякъде ред и сръчност
- Нарекох ги Острови на приятелството
- В беснеещия ураган край Нова Зеландия
- Повторна среща с нашите растения
- Отново в Антарктика
- Ледът ни отблъсва
- Избухват болести
- Пристигане на Великденския остров
- Прочутите каменни фигури на Великденския остров
- Следи от стара култура
- Нощни огньове на Маркизките острови
- Прилики с Таити
- В най-опасната област на Южно море
- Как възникват кораловите рифове
- Новото благосъстояние на Таити
- Военната флота на Таити е готова
- Хедиди се жени
- Приключения на Хуахайне и Улиетеа
- Колене на свини на Улиетеа
- Сблъсквания на острова на диваците
- Приятелски прием на Анамока (Номука)
- Приятелството не е съвсем истинско
- Вече две години на път
- В един залив на Новите Хебриди
- Екипажът боледува от отравяне с риба
- Отстъплението ни бе знак за нападение
- Една огнедишаща планина
- Топли извори и сулфатари
- Към Новите Хебриди
- Откриване на Нова Каледония
- Жените бяха любопитни
- Пак една опасна риба
- Вземат ни за човекоядци
- Все нови и нови острови и прибои
- Страшни известия от „Адвенчър“
- От Нова Зеландия към Огнена земя
- Богата коледна трапеза
- Още един път настъпление на юг
- Решение за връщане в родината
-
Новата цел: Северозападният морски път
- Последното пътуване на Кук 1776–1779
- И противниците уважават Кук
- От нос Добра Надежда до островите Кергелен
- Към Тасмания и Нова Зеландия
- Главатарят, който убил нашите хора
- Двама млади новозеландци искат да ни придружат
- Не слизаме на Мангая
- Атиу е също трудно достъпен
- Какво крояли островитяните
- Изхвърлени тук като корабокрушенци
- Неблагоприятни ветрове затрудняват пътуването
- Крадците се стрижат до кожа
- Борби и танци
- Фойерверк като демонстрация на мощ
- Посещава ни действителният владетел
- Подарявам животни на Тонгатабу
- Три месеца оставаме на Островите на приятелството
- Слънце и звезди вместо компас
- За реда се грижи полиция
- Омай отпразнува връщането си на Таити
- Кокосово мляко вместо грог
- Човешки жертви
- Привиден морски бой
- Масаж срещу ревматизъм
- Испанците посетили острова
- Кражба на една коза и последиците
- Омай се установява на Хуахайне
- Туземци скриват нашите дезертьори
- Победи и поражения
- Двама моряка се загубиха на Рождественския остров
- Открит е Хавайският архипелаг
- Излет във вътрешността на страната
- И отново човекоядство
- На остров Атуи
- Те са отлични плувци
- Откога познават желязото?
- Посещава ни един голям главатар
- Суров прием край американския западен бряг
- Фалшива тревога
- Индианците от залива Нутка
- Бедняшки колиби
- Разбойнически намерения
- Следи от руската търговия
- Откриваме една голяма река
- Не е вероятно Северозападният морски път да е тук
- Вест от руските търговци на кожи
- В страната на чукчите
- Летни и зимни жилища
- Зад 70 градуса северна ширина
- Лов на моржове
- Пред Аляска
- Приятелска среща с русите
- Послание до Лондон
- Как живеят туземците?
- От Уналашка до Хавай
- Мерки за дължина, които се срещат в книгата
Лошият навик да се дъвче бетел
Мъжете и жените имат грозния и вреден навик да дъвчат бетел и арекови орехи. Те започват от ранна младост и от сутрин до вечер не се занимават, кажи-речи, с нищо друго. Към сместа се прибавя бяла вар, която се приготвя от корали и миди, понякога — тютюн. Тютюнът разваля дъха, бетелът и варта нападат зъбите и ги почернят. Аз видях двадесетгодишни мъже, зъбите на които бяха изядени до корените.
Ако не дъвчат бетел, жителите пушат. Тютюнът се сгъва и се пъха в една направена от палмово листо тясна тръба, дълга шест инча. Тъй като тези лули побират малко тютюн, въздействието се подсилва, като димът се вдишва в белите дробове; предимно жените имат този вреден навик.
Понастоящем остров Саву е разделен на пет района или кралства, към които спада и Себа, където се установихме. Раджата на Себа, изглежда, притежаваше голяма власт. Той бе на около тридесет и пет години и най-дебелият човек на целия остров. Правеше впечатление на хладен, неприятен човек, ръководен от своя министър. Именно на него бяхме лично задължени, тъй като в края на краищата той ни достави хранителни припаси. Той, изглежда, бе изключително честен, защото въпреки че бе любимец на княза, все пак всички го ценяха. Както ни казаха, князът урежда всички спорове без протакане и като последна инстанция, но след зряло размишление и с безпристрастна справедливост.
Господин Ланге ни разказа, че князете на острова отдавна мирно живеят един до друг. Народът бил по природа войнствен и храбро се отбранявал от своите врагове всеки път, когато срещу острова бивало предприемано нападение. Според неговите изказвания петте области са в състояние само за няколко дни да мобилизират седем хиляди и триста войници. Оръжията се състоят от пушки, метателни копия, пики, щитове и бойни брадви. Тъй като не присъствувах на нито едно военно сблъскване, не смея да твърдя, че господин Ланге с право хвали войнската смелост на населението. В сградата за събрания забелязах няколкостотин метателни копия и щита, с каквито, за да ни сплашат, бяха въоръжили определените да ни придружават хора. Обаче този арсенал, изглежда, съдържаше само остатъци от стари оръжия. Нямаше две еднакви метателни копия, пики липсваха съвсем и колкото и блестящи да изглеждаха пушките отвън, ръждата бе изяла дупки в цевта.
Войниците маршируваха недисциплинирано и кой както завърне. Всички се опитваха да ни продадат нещо. В патрондашите барутът и куршумите бяха оскъдни. До къщата за събрания стояха няколко каменни мортири и едно голямо оръдие. Каменните мортири бяха без лафети, а оръдието, разядено от ръжда, лежеше върху купчина камъни с дулото надолу.
Доколкото разбрахме от нашите наблюдения при този народ, между раджата и поземлените собственици няма междинна прослойка. В зависимост от размера на своите владения те биват почитани повече или по-малко. Долните класи се състоят от занаятчии, бедни надничари и роби. Робите са закрепостени за земята. Продават ги и ги предават заедно с имението, но поземленият собственик няма право да се разпорежда с живота им и даже не може да ги наказва без съгласието на раджата. Най-богатите имат около петстотин роби, най-бедните земевладелци едва половин дузина. Обикновената цена на един роб е една добре угоена свиня. Когато излиза някой знатен мъж, придружават го поне двама роби. Единият от тях носи зад него меча му, сребърната дръжка на който обикновено е украсена с големи снопчета конски косми, другият кесия с бетел, арекови орехи, вар и тютюн.
В тази свита се проявява цялото великолепие на знатния и даже раджата не притежава друго средство, за да се изтъкне.
Тези хора са много горди с дългата поредица прародители и уважението към древността на рода тук е още по-силно изразено, отколкото у нас. Къща, която е била обитавана от няколко поколения, се ползува с необикновена слава и малко неща се ценят така високо, както каменните седала, излъскани от дълго седене върху тях. Който купи или наследи такива камъни, ги поставя около къщата си и с охота ги използува.
Островитяните са явно много здрави и достигат до дълбока старост. Някои имаха белези от сипаница и господин Ланге сподели с нас, че тази болест, от която се страхували като от чума, често се появявала. Ако някой бъде нападнат от нея, роби го закарват на някое самотно място, разположено много далеч от всякакво човешко жилище. Снабдяват болния със средства за живот, които биха му стигнали за дълго време, и оставят на болестта да продължи своя ход.