- Включено в книгата
-
- Оригинално заглавие
- The Journals of captain James Cook, 1768–1775 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Стефан Хайтов, 1969 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Велики географски открития
- Експедиции
- Море
- Морска тематика
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Път / пътуване
- Пътешествия
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране, корекция и форматиране
- thefly (2017)
Издание:
Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света
Преводач: Стехан Хантов
Година на превод: 1969
Език, от който е преведено: немски
Издател: Държавно издателство — Варна
Град на издателя: Варна
Година на издаване: 1970
Печатница: ДПК „Странджата“, Варна
Излязла от печат: 25.I.1970 г.
Редактор: Петър Алипиев
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова
Художник: Иван Кьосев
Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908
- — Добавяне
Съдържание
-
Южното море мами
- Първото околосветско пътуване 1768–1771
- „Индевър“ в открито море
- Инцидент на Огнена земя
- Първа среща с Тихия океан
- Таити
- Построяваме укрепление и обсерватория
- Квадрантът е откраднат
- Кражби и отново кражби
- Посещение на един морай
- Астрономически наблюдения
- Двама войници дезертират преди отпътуването
- Животът на Таити
- Дрехи, жилища и хранене
- На съпружеската невярност се гледа със снизхождение
- Разностранна сръчност
- Свещеници и главатари
- Курс към Нова Зеландия
- Нарекох ги Дружествените острови
- Не беше Тера аустралис, а Нова Зеландия
- Не успяхме да се разберем
- Човекоядци и крадци на деца
- Срещи с приятели и врагове
- Хипахи: отлично изградени отбранителни съоръжения
- По-нататъшно изследване на Нова Зеландия
- „Ние ядем само враговете, убити в бой“
- Завършваме обиколката на Нова Зеландия
- Хората и природата на Нова Зеландия
- Ние спечелихме доверието им
- Изненада на плажа
- Водата е единственото питие
- Оръжия и войнствени танци
- Първа среща с Австралия
- Двама срещу четиридесет
- Никакъв контакт с населението
- Тупиа казва: „Бедни нещастници!“
- Тежка авария
- Непрекъснато работят корабните помпи
- Господин Мънкхауз намира изход
- Една случайност ни бе спасила
- Опасни посетители
- През лабиринт от коралови рифове
- Критични мигове
- Пътуване през Торесовия проток
- Жителите бяха номади
- Уреди и оръжия
- Слизане в Нова Гвинея
- Курс към Батавия
- Гости на раджата
- Приказна страна
- Лошият навик да се дъвче бетел
- Холандците изблъскват португалците
- Господин Ланге ни осведомява
- Силен контрол на холандците пред Батавия
- Корабът е закаран в корабостроителницата
- Маларийният център Батавия носеше смърт
- Богати дарове на природата
- Обзетите от амок
- Корабът се превръща в болница
- Завършваме обиколката около света
-
Търсене на Южния континент
- Втората обиколка на Кук около света 1772–1775
- Мизерия на островите на Зеления нос
- На нос Добра Надежда
- Тревога при бурно море
- Между необозрими ледени полета
- Ние минаваме Южния полярен кръг
- Губим „Адвенчър“
- Почивка в залива Дъски
- Едно новозеландско семейство
- Величествена природа
- Топове срещу смерч
- Отново намираме „Адвенчър“
- Отново търсим Южната страна
- Внимание пред Ниския архипелаг!
- Нова среща с Таити
- Произшествия
- Кралят ни приема
- Церемонии при посещения
- Питомни животни за Таити
- На остров Хуахайне
- Нападение над доктор Спарман
- Пореа се влюбва и остава на Улиетеа
- Към Еуа и Тонгатабу
- Навсякъде ред и сръчност
- Нарекох ги Острови на приятелството
- В беснеещия ураган край Нова Зеландия
- Повторна среща с нашите растения
- Отново в Антарктика
- Ледът ни отблъсва
- Избухват болести
- Пристигане на Великденския остров
- Прочутите каменни фигури на Великденския остров
- Следи от стара култура
- Нощни огньове на Маркизките острови
- Прилики с Таити
- В най-опасната област на Южно море
- Как възникват кораловите рифове
- Новото благосъстояние на Таити
- Военната флота на Таити е готова
- Хедиди се жени
- Приключения на Хуахайне и Улиетеа
- Колене на свини на Улиетеа
- Сблъсквания на острова на диваците
- Приятелски прием на Анамока (Номука)
- Приятелството не е съвсем истинско
- Вече две години на път
- В един залив на Новите Хебриди
- Екипажът боледува от отравяне с риба
- Отстъплението ни бе знак за нападение
- Една огнедишаща планина
- Топли извори и сулфатари
- Към Новите Хебриди
- Откриване на Нова Каледония
- Жените бяха любопитни
- Пак една опасна риба
- Вземат ни за човекоядци
- Все нови и нови острови и прибои
- Страшни известия от „Адвенчър“
- От Нова Зеландия към Огнена земя
- Богата коледна трапеза
- Още един път настъпление на юг
- Решение за връщане в родината
-
Новата цел: Северозападният морски път
- Последното пътуване на Кук 1776–1779
- И противниците уважават Кук
- От нос Добра Надежда до островите Кергелен
- Към Тасмания и Нова Зеландия
- Главатарят, който убил нашите хора
- Двама млади новозеландци искат да ни придружат
- Не слизаме на Мангая
- Атиу е също трудно достъпен
- Какво крояли островитяните
- Изхвърлени тук като корабокрушенци
- Неблагоприятни ветрове затрудняват пътуването
- Крадците се стрижат до кожа
- Борби и танци
- Фойерверк като демонстрация на мощ
- Посещава ни действителният владетел
- Подарявам животни на Тонгатабу
- Три месеца оставаме на Островите на приятелството
- Слънце и звезди вместо компас
- За реда се грижи полиция
- Омай отпразнува връщането си на Таити
- Кокосово мляко вместо грог
- Човешки жертви
- Привиден морски бой
- Масаж срещу ревматизъм
- Испанците посетили острова
- Кражба на една коза и последиците
- Омай се установява на Хуахайне
- Туземци скриват нашите дезертьори
- Победи и поражения
- Двама моряка се загубиха на Рождественския остров
- Открит е Хавайският архипелаг
- Излет във вътрешността на страната
- И отново човекоядство
- На остров Атуи
- Те са отлични плувци
- Откога познават желязото?
- Посещава ни един голям главатар
- Суров прием край американския западен бряг
- Фалшива тревога
- Индианците от залива Нутка
- Бедняшки колиби
- Разбойнически намерения
- Следи от руската търговия
- Откриваме една голяма река
- Не е вероятно Северозападният морски път да е тук
- Вест от руските търговци на кожи
- В страната на чукчите
- Летни и зимни жилища
- Зад 70 градуса северна ширина
- Лов на моржове
- Пред Аляска
- Приятелска среща с русите
- Послание до Лондон
- Как живеят туземците?
- От Уналашка до Хавай
- Мерки за дължина, които се срещат в книгата
Откога познават желязото?
Единствените железни уреди или по-точно единствените железни парчета, които видяхме, бе част от железен пръстен, дълга два инча и пъхната в парче дърво и един друг режещ инструмент, който, изглежда, бе върхът на голяма сабя. А почти всички островитяни познават ползата от желязото и поради това някои от нашите хора извадиха заключението, че на тези острови са идвали европейци преди нас. По мое мнение това се опровергава от две обстоятелства: от това колко туземците се учудиха от нашите кораби и от това, че не познават огнестрелните оръжия. Според мен не можем да се съмняваме, че преди пътуването на Магелан островитяните от тези морета не са познавали желязото. Корабите, които са пребродили Тихия океан скоро след обиколката около света на този мореплавател, не намерили дори едно-единствено парче от този метал, обаче при нашите пътувания ние установихме, че желязото е познато на острови, на които никога не е имало европейци Вероятно Менданя е оставил железни материали на всички острови, които е посетил, и за това са чули всички други островитяни, дошли в съприкосновение с тези групи.
Сведенията за желязото са се разпространили още по-надалече и макар че не всички туземци са имали възможност да получат образци от този метал, то поне са им го описали и те го познаха, когато го видяха при нас. След Менданя по тези морета минал Квирос и спрял на Таити, на Новите Хебриди и на някои други места. Желязото трябва да е било познато на всички тези острови както и на ония, с които те са търгували. Квирос бил последван от льо Мер и Шоутен, чиито връзки с туземците започнали много по̀ на изток и се разпрострели до Кокосовите острови. През 1773 г. намерих парче желязо на Тонгатабу и не се учудих от това. Знаех, че Тасман е слизал там, а скоро научих, че туземците са получили желязо и по други пътища. До Тонгатабу бяха стигнали няколко парчета, оставени от Уолис на островите, които са разположени няколко градуса по на северозапад. Знае се, че Рогевайн е загубил един от своите кораби на някой от Ниските острови. Вероятно хора от Таити и от Дружествените острови посещават тези острови или поне ги познават. Положително е, че жителите на Таити познавали и жадно купували желязото, когато Уолис ги посетил. Тези знания може да са получили само на съседните острови, където по-раншни мореплаватели са оставили желязо. И те наистина ми потвърдиха, че нещата стоят точно така. Както ми разказаха, те още преди пристигането на капитан Уолис много ценели желязото. Един главатар, който притежаваше два пирона, си осигуряваше чувствителни доходи, като ги заемаше на съседите си, когато искаха да пробиват дупки. Туземци от Дружествените острови, които срещнахме на Вату, са били изхвърлени на този бряг още преди времето, когато на този остров са чули за желязото. Вероятно те самите не са притежавали образци, обаче са описали на народа, при който намерили добър прием, металът, който за тях трябва да е бил голяма забележителност. Жителите на Вату разпространили вестта до островите Херви, затова по време на краткото ни общуване с тях жителите така настойчиво искаха желязо.
Тези факти обясняват как сведения за желязото са се разпространили из острови на Тихия океан, които никога не са имали пряка връзка с европейци; и е естествено, че навсякъде, където са достигнали парчета или само вести, жителите имат желание да получат от него колкото се може повече. Значи, жителите на Атуи и Онихеоу са получили малкото си желязо от островите, които са разположени между тяхната родина и Ладроните (Марианскитв острови) и след пътуването на Магелан почти непрекъснато се посещават от испанците. Ако поради разстоянието до Ладроните се усъмним в истинността на това обяснение, ние не трябва да забравяме, че огромният Американски континент, където испанците са се настанили от две столетия, е разположен срещу вятъра. А освен това туземците изрично ни засвидетелствуваха, че по време на този дълъг период не един път останки от разбити кораби са били изхвърляни на Сандвичевите острови. Очевидно е, че източните ветрове от време на време са донасяли на тези острови, разположени в безкрайното море, дървени парчета, в които е имало желязо.