Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (6)

Глава IV
Как Гаргамела, бременна с Гаргантюа, яде до пресита говежди чревца

Ето при какви обстоятелства и по какъв начин роди Гаргамела и ако не ми вярвате, дано и вашето черво да изскочи!

Нейното изскочи на трети февруари след обяд, защото беше яла без мяра годбийо. Годбийо са тлъсти чревца от коаро. Коаро са говеда, които угояват с кърма и на гимо. А гимо са ливади, които се косят два пъти в годината. От тези охранени говеда заклаха триста шейсет и седем хиляди и четиринайсет глави с намерение по заговезни да ги осолят, та напролет да има достатъчно месце я всякога преди обяд на мезе да сядат, а после наливай и пий, колкото душа ти иска.

Чревца, сами разбирате, имаше в изобилие и бяха толкова вкусни, че всички си облизваха пръстите. Но каква беда — чревцата, както знаете, не траят дълго и за да не се развалят (боже пази), решиха всичко наведнъж да изядат, та нищо да не отиде нахалост.

За тази цел те позваха от селата Сине, Сьойи, Ларош-Клермо и Вогодри мало и голямо, без да забравят и хората от Кудре-Мониансие и от Ведския брод, а и други съседи, все отбор юнаци, славни пиячи и фустогонци безподобни.

Добрякът Грангузие се топеше от радост и с висок глас нареждаше да нагостят богато позваните. Но на жена си рече да не се лакоми, зер скоро дете ще добива, а чревцата са тежка, неподходяща за нея храна.

— Черво без лайна не бива — пошушна й той.

Но Гаргамела, види се, не мислеше така, та нагълта цели шестнайсет кадуса, две бъчонки и шест гърнета чревца. О! Как ли е закипяла тази каша в нея!

След обяд всички се отправиха към Солсе и там, на меката трева, под звуците на нежни флейти и скокливи гайди, играха и се веселиха така, че бе истинска наслада човек да ги гледа.