Вал Макдърмид
Далечно ехо (41)

39

Джаки Доналдсън бе описвала нерядко хлопането на вратата в ранните часове на деня, откарването на арестувания в чакащата долу полицейска кола, бързото преминаване по пустите улици и изнервящото чакане в тясна стаичка, попила множество чужди миризми. Но никога не й бе минавало през ума, че някой ден самата тя ще преживее това, което бе описвала.

Събуди я звънецът на интеркома. Тя хвърли поглед към часовника — беше 3 часът и 47 минути сутринта, и се запрепъва към вратата, увивайки се в халата си. Когато инспектор Дарън Хеги от криминалната полиция й се представи, първата й мисъл беше, че нещо лошо се е случило с Елен. Не можеше да си обясни защо иначе той ще настоява да влезе в жилището й по това време. Реши да не спори с него, знаеше, че няма смисъл.

Хеги нахлу в апартамента й, съпроводен от една цивилна полицейска служителка. Зад тях се влачеха двама униформени полицаи, явно доста смутени. Хеги не пожела да си губи времето с излишни обяснения.

— Джаклин Доналдсън, задържам ви по подозрение за съучастие в убийство. Можете да бъдете задържана не повече от шест часа, ако не се получи заповед за арест. Имате право да се свържете с адвокат. Не сте длъжна да ни казвате нищо, освен името и адреса си. Разбирате ли защо ви задържам?

Тя се изсмя презрително.

— Разбрах, че имате право да го направите. Но не разбирам защо го правите.

Хеги й беше станал неприятен от самото начало — с острата си брадичка, малките очи, зле подстриганата си коса, евтиния костюм и напереното си поведение. Но докато при предишните им срещи се бе държал учтиво, дори малко притеснено, сега тонът му беше сух и делови.

— Моля да се облечете. Колегата ще остане с вас. Ние ще чакаме отвън.

Хеги се обърна и избута униформените полицаи на площадката.

Смутена, но решена да не го показва, Джаки тръгна обратно към леглото си. Измъкна от едно чекмедже първата тениска, която й попадна, и един пуловер, и взе джинсите си от стола. Но после хвърли всичко на пода. Ако събитията се развиеха зле, можеше да й се наложи да се яви пред съдия-следователя, без да има възможност да се преоблече. Затова измъкна единствения си приличен костюм от гардероба. Обърна гръб на другата жена, която не откъсваше поглед от нея, и се облече.

— Трябва да отида до тоалетната — каза тя.

— Оставете вратата отворена — отвърна безразлично жената.

— Да не мислите, че мога да се изпаря от там?

— Това се прави във ваш интерес — каза отегчено другата.

Джаки отиде до тоалетната, изми се и приглади с мокри ръце косата си назад. Погледна се в огледалото и се запита кога ли ще може да се огледа отново в него. Сега вече разбираше как са се чувствали хората, чието състояние бе описвала. А то беше наистина ужасно. Повдигаше й се, имаше чувството, че не е спала дни наред, дишаше на пресекулки.

— Кога мога да се обадя на адвоката си? — попита тя.

— Когато стигнем в участъка — беше отговорът.

След половин час тя седеше в една миниатюрна стаичка и разговаряше с Тони Донатело, потомствен адвокат по криминални дела, с когото се беше запознала още когато започна работа като репортер в Глазгоу. Обикновено се срещаха в барове, а не в полицейски участъци, но Тони не спомена нищо по въпроса. Освен това прояви достатъчно здрав разум да не й напомня последния път, когато беше дошъл да защитава правата й в полицейски участък — това беше случаят, след който й откриха досие в полицията.

— Искат да те разпитват във връзка със смъртта на Дейвид — каза той. — Но ти вероятно си наясно с това.

— Това е единственото убийство, с което имам нещо общо, макар и косвено. Обади ли се на Елен?

Тони се изкашля сухо.

— Доколкото разбирам, са прибрали и нея.

— Трябваше да се сетя и сама. Е, каква е стратегията ни?

— Вършила ли си нещо в близкото минало, което едно погрешно тълкувание би могло да свърже със смъртта на Дейвид? — попита Тони.

Джаки поклати глава.

— Не. Не си представяй някакъв гаден заговор, Тони. Ние двете нямаме нищо общо с убийството на Дейвид.

— Джаки, ти не можеш да говориш от името на Елен. Ти си моя клиентка и аз се интересувам само и единствено от твоите действия. Ако съществува и най-дребното нещо, което би те представило в лоша светлина — случайна забележка, нещо, което си писала дори на шега, каквото и да е — тогава няма да отговаряме на никакви въпроси. Ще пазим пълно мълчание. Но ако си абсолютно сигурна, че няма какво да те компрометира, тогава ще отговаряме. Е, как ще постъпим?

Джаки опипа камъчето на веждата си.

— Виж какво, има нещо, което е редно да знаеш. Онази нощ не бях с Елен през цялото време. Излязох за около час. Налагаше се да се видя с един човек. Не мога да ти кажа името му, но можеш да ми вярваш, че не става за алиби.

Тони доби обезпокоен вид.

— Това не е добре — каза той. — Може би трябва да минем на варианта „без коментар“.

— Не искам — сам знаеш, че и това ще изглежда съмнително.

— Решавай сама. Но при това положение ми се струва, че мълчанието е за предпочитане.

Джаки се замисли дълбоко. Според нея нямаше начин полицаите да научат отнякъде за излизането й.

— Смятам да отговарям на въпросите — каза тя най-сетне.

Стаята за разпити не криеше изненади за човек, привикнал към сценариите на полицейските телевизионни сериали. Джаки и Тони седнаха срещу Хеги и същата жена, която беше с него при задържането. Тъй като седяха много близо един до друг, тежката миризма на афтършейва на Хеги дразнеше обонянието на Джаки. В касетофона, поставен на единия край на масата, се въртяха две касети. След като приключиха с формалностите, Хеги премина незабавно към разпита.

— От кога познавате Елен Кър?

— От около четири години. Запознах се с нея и съпруга й на едно събиране у наш общ приятел.

— Какво е естеството на връзката ви?

— Първо и най-вече сме приятелки, а понякога и любовници.

— От кога датира сексуалната ви връзка?

Погледът на Хеги стана алчен, като че ли мисълта за сексуалния акт между двете жени му се струваше не по-малко задоволяваща от каквото и да било самопризнание.

— Приблизително от две години.

— Често ли се срещахте?

— Почти всяка седмица прекарвахме поне една вечер заедно. В повечето случаи нещата стигаха до секс, но невинаги. Както казах, приятелството е най-важната част от връзката ни.

Оказа се по-трудно, отколкото бе очаквала — да съхрани хладната си невъзмутимост под преценяващия поглед на инспектора. Но Джаки съзнаваше, че трябва да запази спокойствие — всяко избухване би се изтълкувало като признак на нещо повече от нервно напрежение.

— Дейвид Кър знаеше ли, че спите с жена му?

— Не вярвам.

— Вероятно не ви е било приятно, че тя не е пожелала да го напусне — предположи Хеги.

Джаки си каза, че инспекторът е доста проницателен. И предположението му беше доста близко до истината. Като се позамислеше, й ставаше ясно, че никак не съжалява за смъртта на Дейвид Кър. Обичаше Елен и се дразнеше, че трябва да се задоволява със случайни срещи. От доста време вече изпитваше желание за по-сериозна връзка.

— От самото начало ми беше ясно, че тя няма да напусне съпруга си. Това не ми пречеше.

— Нещо не ми се вярва — отвърна инспекторът. — Тя ви е пренебрегвала заради съпруга си, и това не ви е пречело?

— Не става дума за пренебрегване. Този вариант устройваше и нея, и мен — Джаки се приведе напред в опит да демонстрира откритост с езика на жестовете. — И двете имахме нужда да се позабавляваме. Аз държа на свободата си. Не обичам да се обвързвам.

— Така ли? — инспекторът погледна бележките си. — Значи съседът, който ви е чул да крещите и да се карате, защото тя не искала да напусне съпруга си, лъже?

Джаки си спомни скандала — откакто бяха заедно, се бяха карали само няколко пъти, така че тя помнеше съвсем ясно всеки случай. Преди два месеца бе поканила Елен да дойде с нея на някакъв рожден ден. Елен я беше изгледала удивено — предложението й нарушаваше правилата на връзката им, поначало такова нещо изобщо не подлежеше на обсъждане. Потисканото недоволство на Джаки излезе на бял свят и в резултат избухна страхотен скандал. Но в момента, в който Елен заплаши да си тръгне и да не се връща никога вече, тонът незабавно се промени. Джаки не можеше да понесе мисълта за раздяла, затова и се примири с положението. Но нямаше никакво намерение да споделя това с Хеги и помощницата му.

— Вероятно лъже — отвърна тя. — Стените на тези апартаменти са много дебели и през тях не се чува нищо.

— Да, но когато прозорците са отворени, нещата се променят — възрази Хеги.

— И кога се е провел според вас този разговор? — намеси се Тони.

Инспекторът отново погледна бележките си.

— В края на ноември.

— Вие сериозно ли се опитвате да ме убедите, че клиентката ми е държала прозорците си отворени в края на ноември в Глазгоу? — попита презрително адвокатът. — И това ли е всичко, с което разполагате? Клюки и доноси от любопитни съседи с развинтено въображение?

Хеги помълча за миг, изгледа го и каза:

— Клиентката ви има досие в полицията, в което е упоменато, че е склонна към насилие.

— Нищо подобно. Била е осъдена за посегателство над полицай, но това се е случило, когато правела репортаж за някаква демонстрация против данъчните наредби, и един от колегите ви в ентусиазма си я взел за демонстрант. Това не ви дава право да твърдите, че е склонна към насилие.

— Ударила е полицай с юмрук в лицето.

— А полицаят я е влачил за косите. Ако е ставало дума за сериозно насилие, не мислите ли, че нямаше да я осъдят на шест месеца под гаранция, а на нещо доста по-сериозно? Ако наистина нямате никакви по-сериозни доказателства, не виждам основания да задържате клиентката ми.

Хеги ги изгледа мрачно.

— Били сте заедно с госпожа Кър през нощта, когато съпругът й е бил убит?

— Точно така — отвърна предпазливо Джаки. Сега вече се движеше по тънък лед. — Всяка седмица се срещахме на този ден. Тя пристигна към шест и половина. Излязох да купя риба и пържени картофи, вечеряхме, пихме вино и си легнахме. Тя си тръгна към единайсет. Не се случи нищо необичайно.

— Може ли някой да потвърди думите ви?

Джаки повдигна вежди.

— Не знам как постъпвате вие, инспекторе, но когато имам намерение да се любя с някого, не каня съседите да гледат. Телефонът звъня един-два пъти, но аз не вдигнах слушалката.

— Имаме свидетел, който твърди, че същата вечер ви е видял да отивате към колата си в девет часа — каза Хеги с тържествуващ тон.

— Свидетелят ви трябва да е объркал датата — отвърна Джаки. — Цяла вечер бях с Елен. Знам много добре, че съседите ми и без това ненавиждат хомосексуалисти, та биха склонили веднага да дадат инкриминиращи показания — това да не е още някой, подучен от вас?

Тони се поразмърда на стола си.

— Чухте отговора на клиентката ми. Ако нямате какво повече да ни кажете, настоявам да приключваме.

Хеги дишаше тежко.

— Моля ви за още минутка търпение, господин Донатело. Бих искал да ви запозная с едни свидетелски показания, които взехме вчера.

— Мога ли да ги видя? — попита Тони.

— Всяко нещо с времето си. Дениз?

Помощничката му отвори папката, която държеше в скута си, и му подаде един лист. Хеги облиза устни и заговори отново.

— Вчера арестувахме някакъв дребен търговец на дрога. Той прояви желание да ни предостави всякакви данни, което би го представило в по-добра светлина пред съда. Госпожице Доналдсън, познавате ли Гари Харди?

Сърцето на Джаки подскочи в гърдите й. Каква връзка съществуваше между Гари Харди и всичко това? В нощта на убийството не се беше виждала с него, нито пък с някой от приятелчетата му.

— Знам кой е Гари Харди — каза тя уклончиво. Това определено не беше признание — в Шотландия всеки, който четеше вестници и гледаше телевизия, познаваше името му. Само преди няколко седмици беше приключило едно сензационно дело за убийство — Гари Харди беше обвиняем по делото, но получи оправдателна присъда. По време на процеса се говореше, че той се отнася с пълно пренебрежение към човешкия живот, че е наркобарон, и че ръководи напълно безмилостно делата на голяма част от подземния свят. Едно от обвиненията, представено пред съдебните заседатели, гласеше, че е наел убиец, за да се отърве от свой конкурент.

— Виждали ли сте се с Гари Харди?

Джаки почувства как по гърба й започна да се стича пот.

— Срещала съм се с него по работа.

— По ваша или по негова работа? — попита Хеги и придърпа стола си по-близо до масата.

Джаки извъртя присмехулно очи към тавана.

— Я стига, инспекторе. Знаете много добре, че съм журналистка. Това ми е работата — да разговарям с хора, чиито имена се споменават в новините.

— Колко пъти сте се срещали с Гари Харди? — настоя Хеги.

Джаки издиша шумно през нос.

— Три пъти. Преди една година го интервюирах във връзка с един материал за подземния свят на Глазгоу, който писах по поръчка на едно списание. Интервюирах го втори път, докато очакваше началото на процеса — събирах материали за статия, която възнамерявах да напиша след края на процеса. А преди две седмици се срещнахме да пийнем по нещо в едно заведение — за мен е много важно да поддържам контактите си. Така си осигурявам информация, която остава недостъпна за колегите ми.

Хеги я изгледа скептично. Погледна текста на показанията и попита:

— И къде се състоя последната ви среща?

— В „Рамблас“ — това е един бар на…

— Знам къде се намира „Рамблас“ — прекъсна я инспекторът и отново погледна листа пред себе си. — По време на тази среща вие сте предали на Харди някакъв плик. Пликът е бил доста издут, госпожице Доналдсън. Бихте ли ни казали какво е съдържал?

Джаки овладя с усилие уплахата си. Тони се размърда до нея.

— Бих искал да поговоря насаме с клиентката си — каза той припряно.

— Не, Тони, няма проблем — каза Джаки. — Нямам какво да крия. Когато се обадих на Гари, за да го поканя да се срещнем, той ми каза, че видял статията ми, и харесал много снимките, които съм използвала. Помоли ме да му дам няколко. Поръчах нови копия и ги взех със себе си в „Рамблас“. Ако не ми вярвате, проверете в студиото, където ги поръчах — рядко им се случва да копират черно-бели снимки, и сигурно ще си ги спомнят. Запазила съм и касовата бележка в папката, където събирам сметките си.

Тони отново се намеси.

— Сам виждате, инспекторе, няма никакви зловещи тайни. Клиентката ми е журналистка и прави всичко по силите си, за да поддържа необходимите й контакти. Ако това е всичко, с което разполагате, нямате основания да задържате клиентката ми дори минута повече.

Хеги доби леко смутен вид.

— Искали ли сте от Гари Харди да организира убийството на Дейвид Кър? — попита той.

Джаки поклати глава.

— Не.

— А молили ли сте го да ви свърже с човек, комуто вие бихте могли да възложите убийството на Кър?

— Не. И през ум не ми е минавало.

Джаки беше съумяла да потисне страха си, беше вирнала брадичка и го гледаше право в очите.

— Значи никога не сте си казвали, че животът ви би бил много по-приятен без Дейвид Кър? И не ви е идвало на ум колко лесно бихте могли да постигнете желанието си?

— Това са глупости — тя удари с длан по масата. — Защо си губите времето, вместо да си вършите работата?

— Точно това правя — върша си работата — отвърна спокойно Хеги. — Затова и вие сте тук.

Тони погледна часовника си.

— Но не за дълго, инспекторе. Длъжен сте или да арестувате клиентката ми, или да я пуснете да си върви. Разпитът приключи — и той постави ръка върху рамото на Джаки.

В стаята за разпити в полицейския участък една минута може да продължи цяла вечност. Хеги мълча доста дълго, без да откъсва поглед от Джаки. После бутна стола си назад и каза с явно нежелание:

— Разпитът е приключен в шест часа и двайсет и пет минути. Свободна сте. — Натисна копчето, спря касетофона, изправи се и продължи: — Не ви вярвам, госпожице Доналдсън. Смятам, че вие двете с Елен Кър сте подготвили убийството на Дейвид Кър. Мисля, че вие не сте искали да я делите с него. Мисля, че онази вечер сте излезли, за да платите на човека, комуто сте поръчали убийството. И смятам да докажа всичко това — застанал вече на прага, той отново се обърна. — Това беше само началото.

Когато вратата се затвори зад инспектора, Джаки покри лицето си с ръце и изпъшка:

— Боже господи!

Тони, който беше започнал да събира нещата си, обви раменете й с ръка.

— Ти се справи чудесно. Нямат никакво доказателство срещу теб.

— Виждала съм да изправят хора пред съда и по далеч по-неоснователни обвинения. Решили са да не ме изпускат. И няма да спрат, докато не намерят сигурно доказателство, че съм излизала през онази нощ. Божичко, наистина не мога да повярвам, че и тази история с Гари Харди излезе наяве — точно сега.

— Редно беше да ми кажеш.

— Съжалявам. През ум не ми мина, че може да стане дума за това. Не мисля непрекъснато за Гари Харди. Пък и той наистина няма нищо общо с това. Нали ми вярваш, Тони? — попита тя тревожно. Ако не беше в състояние да убеди в невинността си собствения си адвокат, нямаше никакви шансове пред полицията.

— Няма значение дали ти вярвам. Важното е да разберем какво могат да докажат те. А засега не разполагат с нищо, което един добър адвокат да не успее да разбие на пух и прах — той се прозя. — Много приятен начин за прекарване на нощта, а?

Джаки стана.

— Хайде да се махаме от тази дупка. Имам чувството, че се задушавам.

Тони се усмихна.

— Дано някой подари на Хеги приличен афтършейв за рождения му ден. Това, с което се беше наплескал, миришеше на разгонен котарак.

— И „Пако Рабан“ не би му помогнал да се зачисли в редиците на човешката раса — изръмжа Джаки. — И Елен ли е задържана тук?

— Не — Тони си пое дълбоко дъх. — Смятам, че би било по-разумно вие двете да не се виждате известно време.

Засегната, Джаки го изгледа разочаровано:

— Защо?

— Защото ако не се срещате, ще бъде много по-трудно да се докаже, че сте съучастници. Ако се виждате, обяснението ще бъде, че искате да се наговорите какви да бъдат по-нататъшните ви показания.

— Това е глупаво — възрази Джаки. — Та ние сме приятелки. Любовници сме. Логично би било да търсим опора една в друга. Обратното би изглеждало подозрително — сякаш сме гузни. Ако Елен поиска да се видим, аз няма да й откажа.

Той сви рамене.

— Твоя работа. Нали си плащаш за съветите ми, независимо от това дали се възползваш от тях или не.

Той отвори вратата и я пусна да мине пред него в коридора. Джаки се подписа, за да й върнат вещите, и двамата тръгнаха заедно към изхода.

Тони бутна вратата, която водеше към улицата, и незабавно се закова на място. Въпреки ранния час пред участъка стояха трима души с камери и още няколко репортери, сгушени от студ в палтата си. Веднага щом видяха Джаки, всички се развикаха:

— Джаки, арестуваха ли те?

— Вярно ли е, че двете с приятелката ти сте платили на наемен убиец?

— Как се чувства човек, когато е заподозрян в убийство?

Самата тя бе участвала в подобни сцени стотици пъти, но никога не бе изпълнявала тази роля. Досега мислеше, че няма нищо по-неприятно от това полицаите да те вдигнат посред нощ от леглото и да се държат с теб като престъпник. Но сега осъзна, че не е била права.

Вкусът на предателството беше далеч по-горчив.