Агата Кристи
Щуротията на Грийншоу (4)

IV.

Госпожица Марпъл и Реймънд Уест стояха до алпинеума и гледаха надолу към кошницата с повехнали цветя.

Госпожица Марпъл промърмори:

— Игловръх, камбанки, потайниче, напръстник… да, тук е доказателството, от което се нуждаех. Този, който е плевил тук вчера сутринта, не е разбирал от градинарство. Наред с плевелите е скубал и цветята. Сега съм сигурна, че съм права. Благодаря ти, скъпи Реймънд, че ме доведе тук. Исках сама да разгледам мястото.

Двамата с Реймънд погледнаха към грозните стени на „Щуротията на Грийншоу“.

Някой се покашля зад тях и те се обърнаха. Един красив младеж също гледаше към къщата.

— Ужасно голяма сграда — каза той. — Твърде голяма по днешните представи. Или поне така казват. Аз не разбирам. Ако обаче спечеля много пари от залагания, бих искал да си построя такава къща. — Той лъчезарно им се усмихна. — Предполагам, че сега вече мога да кажа, че тази къща е била построена от моя прапрадядо — заяви Алфред Полък. — Хубава си е къщата, нищо, че й казват „Щуротията на Грийншоу“.