Агата Кристи
Коледата на Поаро (48)

IV

Джордж каза:

— Е, Алфред, довиждане. Довиждане, Лидия. Какъв кошмар преживяхме. А предстои и процесът. Предполагам, че цялата позорна история ще излезе наяве — ъ-ъ-ъ… за сина на баща ни. Човек не може да му го наложи, разбира се, но дали няма да е по-добре, ако той се изкара отявлен комунист и че го е направил, защото е мразел баща ни като капиталист? Или нещо подобно?

Лидия се обади:

— Драги Джордж, нима допускате, че човек като Сагдън ще прибегне до лъжи, за да пощади нашите чувства?

Той изрече:

— Ъ-ъ-ъ… едва ли. Разбирам ви. Все пак той трябва да е луд. Е, довиждане.

Магдалин каза:

— Довиждане. Хайде догодина да отидем на Ривиерата или просто някъде и да се повеселим като хората.

Джордж рече:

— Зависи от борсата.

Тя го укори:

— Скъпи, не бъди такъв.