Агата Кристи
Коледата на Поаро (33)

I

Полковник Джонсън и полицейският началник Сагдън се бяха вторачили недоверчиво в детектива. Самият Поаро внимателно постави камъчетата в малка картонена кутийка и я побутна към полковник Джонсън.

— О, да — каза той. — Това са диамантите, няма съмнение.

— И къде, казвате, ги намерихте? В градината?

— В една от миниатюрните градинки, които прави мадам Алфред Лий.

— Госпожа Алфред? — Сагдън поклати глава. — Струва ми се невероятно.

Поаро попита:

— Предполагам искате да кажете, че ви се струва невероятно госпожа Алфред Лий да е прерязала гърлото на своя свекър?

Сагдън бързо отговори:

— Знаем, че не го е направила. Когато казах невероятно, имах предвид, че не вярвам тя да е откраднала диамантите.

— Наистина не е лесно да се приеме, че тя е крадец — отбеляза детективът.

Сагдън каза:

— Всеки може да ги е скрил там.

— Това е вярно. Било е доста удобно, че в тази именно градинка — която трябва да представлява Мъртво море — е имало много камъчета, подобни по форма и вид на диамантите.

Сагдън рече:

— Искате да кажете, че тя е подготвила това предварително?

Полковник Джонсън се обади:

— Не го допускам нито за миг. Нито за миг. Първо, защо ще взима диамантите?

— Е, за това вече… — бавно започна Сагдън.

Поаро го прекъсна:

— Има възможен отговор и на това. Взела е диамантите, за да създаде мотив за убийство. Сиреч тя е знаела за предстоящото убийство, но самата тя не е взела участие в него.

Джонсън се намръщи.

— Това е несъстоятелно. Изкарвате я съучастник — но съучастник на кого? Само на съпруга си. Но тъй като знаем, че той е извън подозрение, теорията става на пух и прах.

Сагдън замислено поглади брадичката си.

— Да, така е. Ако обаче госпожа Лий е взела диамантите — при това подчертавам „ако“ — това си е чиста кражба и тогава е вярно, че предварително е подготвила тази градинка като скривалище за тях, докато отмине суматохата по изчезването им. Не изключвам и възможността за съвпадение. Тази градинка, с приликата на нейните камъчета, е дала идеята на крадеца, независимо кой е той, да ги скрие там.

— Това е възможно. Винаги съм готов да допусна едно съвпадение — съгласи се Поаро.

Сагдън недоверчиво поклати глава. Детективът попита:

— Какво мислите вие, мосю Сагдън?

— Госпожа Лий е много симпатична жена. Няма вид на човек, който би се замесил в такова съмнително дело. Но човек не може да има вяра на никого.

Полковник Джонсън изрече с раздразнение:

— Във всеки случай, каквато и да е истината за диамантите, намесата на госпожа Лий в убийството е изключена. Икономът я е видял в гостната по време на престъплението. Нима сте забравили това, Поаро?

Той отвърна:

— Не, не съм го забравил.

Полицейският префект се обърна към своя подчинен:

— Да продължим. Имате ли да докладвате нещо ново?

— Да, сър. Получих нови сведения. Да започнем с Хорбъри. Има причина той да се бои от полицията.

— Кражба ли?

— Не, сър. Получаване на пари под заплаха. Вид изнудване. Не е могло да бъде доказано, затова се е измъкнал, но според мен случаят не е бил само един. Понеже е гузен, вероятно е помислил, че сме се добрали до нещо такова, когато Тресилиън е споменал за идването на полицейски служител снощи.

Полковник Джонсън каза:

— Х-м! Значи така с Хорбъри! Нещо друго?

Сагдън се изкашля:

— Ъ-ъ-ъ… госпожа Джордж Лий, сър. Получихме сведения за нея отпреди брака й. Живяла е с някакъв военен на име Джоунс. Минавала е за негова дъщеря — само че не е била негова дъщеря… От това, което научихме, си направих извода, че старият Лий я е преценил доста добре — имал е богат опит с жените и е можел да усети, когато нещо не е наред; той просто е стрелял напосоки, за да се забавлява, и е попаднал в целта!

Полковник Джонсън замислено изрече:

— Това й дава още един възможен мотив, освен парите. Може да е помислила, че той знае нещо конкретно и че ще я издаде на съпруга й. Историята й за телефонния разговор е доста съмнителна. Тя не е телефонирала.

Сагдън предложи:

— Защо да не ги извикаме заедно и веднъж завинаги да приключим с тези телефонни разговори? Да видим какво ще се получи.

— Добра идея — съгласи се полковникът. Той дръпна звънеца и Тресилиън се появи.

— Помолете господин и госпожа Джордж Лий да дойдат.

— Разбира се, сър.

Възрастният човек вече беше тръгнал към вратата, когато Поаро попита:

— Датата на стенния календар — не е ли променяна от деня на убийството?

Икономът се обърна.

— Кой календар, сър?

— Този на стената там.

Тримата мъже се намираха отново в малката дневна на Алфред Лий. Въпросният календар беше от тези, които се откъсват всеки ден.

Тресилиън се взря в календара, после бавно се придвижи напред и застана на метър от него.

Той каза:

— Извинете, сър, но листът е откъснат. Днес е двайсет и шести.

— Ах, пардон. И кой може да го е откъснал?

— Господин Лий го къса всяка сутрин, сър. Той никога не пропуска това, много е методичен.

— Ясно. Благодаря ви.

Тресилиън излезе. Сагдън попита озадачено:

— Какво означава това с календара, мосю Поаро? Или съм пропуснал нещо?

Детективът сви рамене и отвърна:

— Календарът не е от значение. Просто си направих малък експеримент.

Полковник Джонсън каза:

— Разследването ще бъде утре. И никакво отлагане!

Сагдън отвърна:

— Да, сър, видях се със следователя и всичко е уредено.