Мег Блекбърн Лоузи
Децата на новото време (5)

(Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята)

Включено в книгата
Децата на новото време
Кристалните деца, Децата индиго, Звездните деца, Ангелите на земята
Оригинално заглавие
Children of Now (Crystalline Children, Indigo Children, Star Kids, Angels on Earth, and the Phenomenon of Transitional Children), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 10 гласа)
Сканиране и първоначална корекция
ira999 (2010)
Корекция и допълнително форматиране
Диан Жон (2010)
Допълнителна корекция
Диан Жон (2012)

Издание:

Мег Блекбърн Лоузи. Децата на новото време

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Първа глава
Промени в еволюцията

Да създадеш нова реалност в този свят е толкова лесно, колкото и да го направиш.

(Телепатично послание от едно от децата)

Защо тъкмо сега се раждат толкова много деца с особени дарби? Защо са „различни“ от другите хора? И с какво са различни?

Еволюцията на човечеството е цикличен процес. Както описах по-подробно в книгата си „Пирамиди на светлината: пробуждане за новите многоизмерни реалности“, нашите електромагнитни енергийни полета и генетични структури еволюират към първоначалното си състояние, а именно светлината — същата светлина, която е нашият Източник, Бог и Създател. До известна степен всеки от нас носи тази светлина в себе си и тя съдържа спомените за всички времена. Паметта на светлината в нас тласка нашата еволюция обратно към нейния произход.

Преди измеримото време и в процеса на еволюцията си като човешки същества ние сме се сгъстявали все повече и повече, докато сме придобили сегашната си форма. В този процес сме се сдобили и с ум, тъй като сме били изправени пред необходимостта да оцелеем като биологични същества. Докато сме мигрирали в различни посоки, тласкани от нуждата от препитание и климатичните промени, е трябвало и да се научим да общуваме помежду си. С това общуване са се развили изкуствата, недоловимите оттенъци в речта, а по-късно и човешкото его. Дори и днес егото на човека му съобщава дали е в безопасност, като го прави въз основа на минал опит. Егото често лъже, тъй като оценява обстоятелствата в светлината не на истината за момента, а на онова, което сме преживели в миналото. Поради това логически мислещият мозък понякога запълва празнините, така че фактите да добият смисъл — и това често ни вкарва в беля! Подобно на махало, ние сме минали покрай най-ниската точка на съществуването си и сега движението ни е насочено нагоре. Тъй като с всички сили се стремим към своя Източник, в нас настъпват някои промени.