- — Добавяне от Словото
Тая кротост в стиха ми
откъде ли се взе,
като тръпка разтърсва
мойте спрели нозе,
като блъска сърцето
в уж спокойната гръд,
като цялата аз съм
скрита жажда за път!
Тая кротост в стиха ми
не е искрена. Не!
Мойте мисли препускат —
непокорни коне.
Ако с тях не пътувах
тайно в жега и студ,
как могла бих тъй дълго
да не мръдна оттук!
Тая кротост в стиха ми
теб те радва… Аз знам.
Както знам, че сънуваш
бели пътища сам.
Тая кротост в стиха ми
подарявам ти, щом
като ласкава стряха
пази нашия дом.
Край
Към началото на страницата
