Брандън Сандърсън
Към небето (33)

Интерлюдия

Адмирал Джуди „Железен юмрук“ Айвънс винаги гледаше записите на битките. Използваше главната контролна зала, в която имаше огромен холографски прожектор в средата на кръглия под. Тя предпочиташе да застане в средата, светлината минаваше през нея, а останалата част от стаята оставаше тъмна.

Наблюдаваше ги как се бият. Наблюдаваше ги как умират. Насилваше се да слуша аудио записа, ако имаше такъв, да чуе последните думи на всеки пилот.

Опитваше се да разбере какви са целите на всеки враг сред червените и сини изтребители — червени за ЗСД, сини за креляните. Бяха минали много години, откакто за последен път летя като пилот, въпреки това стоеше със слушалките — корабите се стрелкаха около нея — и усетът към всичко това се връщаше. Жуженето на бустерите, стремителното поднасяне при рязък завой, тътенът на огън от деструктора. Пулсът на бойното поле.

Имаше дни, в които си представяше как се качва в изтребител и се включва отново в мелето. След това отблъскваше тези глупашки мечти. ЗСД имаше толкова малко кораби, че нямаше смисъл да губят още един за стара жена със закърнели реакции. Откъслечни разкази — и стари книги по история — говореха за генерали, които грабвали оръжие и се присъединявали към войниците си на фронтовата линия. Джуди обаче знаеше, че не е Юлий Цезар. Тя не бе дори Нерон.

Затова пък Джуди Айвънс беше опасна в други отношения.

Тя наблюдаваше как битката се вихри и минава в сянката на бавно спускащата се корабостроителница. Креляните бяха вкарали поне шейсет кораба в тази битка — две трети от максимума си, значителна инвестиция за тях. Беше ясно, че ако този отломък попадне в ръцете на ЗСД, ще им даде сериозно предимство. На него имаше стотици подемни пръстени.

След спасителната операция й докладваха, че по-малко от дванайсет могат да бъдат възстановени — а Джуди бе изгубила четиринайсет кораба в битката. Покрай смъртта им видя собствените си грешки. Не искаше да вложи всички ресурси. Ако беше вдигнала всички кораби и пилоти в битката, може би щеше да спечели стотици подемни пръстени. Вместо това тя се поколеба, тревожеше се, че е заложен капан, докато не стана твърде късно.

Тъкмо това й липсваше в сравнение с хора като Цезар от старите времена. Тя трябваше да е готова да жертва всичко.

Риколфр, адютантът й, влезе при нея с клипборд пълен с бележки. Джуди превъртя бойното поле, отбеляза определен пилот. Момичето кадет, което й създаваше толкова главоболия.

Кораби се взривяваха и пилоти умираха. Джуди не си позволяваше да преживява смъртта им; не можеше да си го позволи. Докато имаха повече пилоти от подемни пръстени — а те ги имаха, бяха съвсем малко повече — с по-голяма готовност жертваше персонала.

Най-сетне Джуди свали слушалките.

— Тя лети добре — отбеляза Риколфр.

— Прекалено добре ли? — попита Джуди.

Риколфр разрови бележките на клипборда.

— Пристигнаха най-новите данни от сензорите на шлема й. Не бяха показателни по време на обучението — нямаше почти никакви аномалии. Но битката, която наблюдавате, битката за падащата корабостроителница, там…

Той обърна клипборда към нея, показа данни, които бяха извън графиката.

— Рителумът на мозъка й — посочи Риколфр — направо е полудял, докато е била около креляните. Доктор Халбет е сигурен, че това е доказателство за дефекта, въпреки че Иглом не е толкова сигурна. Тя настоява, че няма доказателства, освен в тази битка.

Джуди изпъшка, докато наблюдаваше как корабът на страхливката прави лупинг, след това хлътва в недрата на падащата корабостроителница.

— Халбет препоръчва момичето да бъде незабавно отстранено от служба — отбеляза Риколфр. — Само че доктор Тиор… тя ще създава неприятности, както можете и сама да се досетите.

Тиор, която за съжаление беше шеф на медицинския екип в база Висина, не вярваше, че дефектът е нещо истинско. Дори историите за това нещо бяха противоречиви. Сведения за него датираха още от самия Дръзки — и бунта на борда на флагманския кораб, след който флотът се беше разбил на Метален рой.

Малцина знаеха за бунта, още по-малко, че дефект у някои от екипажа е бил причината. Тези неща не бяха ясни дори за Джуди. Но някои от най-влиятелните — и най-ценени — фамилии в долните пещери водеха началото си от бунтовниците. Тези семейства се бореха упорито да заличат всичко свързано с дефекта и държаха да опазят в тайна всички слухове за него. Само че те не бяха виждали какво може да причини въпросният дефект.

Джуди бе виждала. От първа ръка.

— Кой подкрепя Тиор този път? — попита тя.

Риколфр прелисти няколко страници, след това показа последните писма от видни членове на партията. Най-видният сред тях беше гражданинът Алджърнън Уейт, чийто син, Джорген, беше в ескадрата на страхливката. Джорген бе говорил с уважение за момичето неведнъж, така че възникваха въпроси. Нямаше ли да е най-добре да задържат това момиче като символ на истинското избавление на Дръзки? Символ на това как всеки човек, независимо от наследството и произхода си може да се върне в правия път и да служи на обществото?

По дяволите, помисли си Джуди, спря холограмата тъкмо когато страхливката включи на свръхскорост в почти проваления си опит да избяга. Какви доказателства ще му трябват на Алджърнън?

— Какви са заповедите ви, госпожо? — попита Риколфр.

— Кажи на доктор Халбет да напише опровержение на обясненията на Тиор, след това гледай доктор Иглом да бъде убедена да подкрепи с примери съществуването на дефекта, най-вече у това момиче. Кажи й, че ще го приема като лична услуга, ако бъде убедителна.

— Както кажете, госпожо.

Риколфр се оттегли и Джуди изгледа останалата част от битката и си припомни подобна битка, която бе водена отдавна.

Тиор и останалите може и да наричаха дефекта суеверие. Те може и да твърдяха, че случилото се с Преследвач е съвпадение. Само че те не присъстваха.

А Джуди щеше да направи всичко по силите си, за да не позволи подобно нещо да се случи отново. По един или друг начин.