Стив Бери
Офицер и пешка (60)

59

Фостър изключи магнетофона.

Аз седях на масата в шок. Той сякаш усети недоумението ми.

— Мартин искаше да умре — каза Фостър. — Всичко беше негова инсценировка.

Ако не беше записът, щях да го помисля за побъркан. Но характерният глас на Кинг беше изложил намеренията си извън всякакво съмнение.

— Тогава аз имах много резерви. Ти сам чу, че се опитвах да му възразя. Едва десетилетия по-късно, когато архивите на ФБР най-после бяха разсекретени, разбрах, че Мартин е бил прав. В началото на шейсет и осма Хувър бе засилил наблюдението върху него и отново бе започнал да разпалва страховете на белите с кампании за оклеветяването му. Това беше станало толкова очевидно, че „Уошингтън Поуст“ публикува изобличителна статия по въпроса. Сега знаем, че през февруари Хувър е поискал допълнителни правомощия за подслушване на телефонните му разговори. Но министърът на правосъдието отказал. Затова Хувър изработил поредно фалшиво досие за очерняне на Мартин, с което да убеди началниците си каква заплаха е той за Америка. В него се разправяло за нови сексуални прегрешения и възможно комунистическо влияние. Хувър разпратил копия от документа до министъра на правосъдието, до Държавния департамент, ЦРУ, президента, дори до военните. За пореден път му било наредено: никакво подслушване повече. Но той продължил. Мартин беше прав. Хувър никога нямаше да го остави на мира.

— Но пък чак да го убие? И Кинг да е желаел собствената си смърт? Това е твърде крайно и от двете страни, не мислиш ли?

— Времената бяха различни в много отношения. Властта действително беше бяла. Хувър съществуваше. Чернокожите тепърва започваха да излизат изпод похлупака на сегрегацията и дискриминацията. Но тези първи стъпки бяха бебешки. Способността на Мартин да моделира общественото мнение беше отслабена. ФБР искаше, ако мога да цитирам Джансън, да го събори от пиедестала му. Но преди да успеят, той намери начин да ги изпревари. Сега знам, че неговият план е бил верният.

Аз продължавах да гледам втренчено магнетофона, припомняйки си казаното от Валдес за срещата му с Хувър. Онази, на която била издадена заповедта за убийството. В края на януари 1968 г. Съвпадаше точно във времето.

— Имаше още нещо, което работеше за нас — каза Фостър. — Към март шейсет и осма обществените нагласи към Виетнамската война вече бяха преобладаващо „против“. Тогава Джонсън загуби първичните избори в Ню Хампшър срещу Юджийн Маккарти и се оттегли от президентската надпревара. Джансън беше силно обезпокоен от това. Той ми каза, че противопоставянето на Мартин срещу войната вече нямало да бъде пречка. Можело дори да се окаже пророческо. Те се бояха, че популярността му може да се върне. А Мартин се възползва от страховете ми, за да им внуша да ускорят убийството му.

— Което прави желанието му да умре още по-озадачаващо. Той е можел просто да изчака, докато се обърне общественото мнение.

— Вече дълго време водеше тази борба. Каза ми, че ако белите може в един момент да решат, че войната е неизгодна за тях, от това не следва нищо за потиснатите чернокожи и бедни американци. Той можел да спечели на един фронт, но да загуби на друг. Същевременно смяташе, че смъртта му с един удар ще реши всички проблеми. Както и стана.

Спомних си какво бе казал Фостър на Колийн.

Обичах Мартин като свой баща. Изпитвах към него възхищение, каквото не съм изпитвал към когото и да било. До ден-днешен. За нищо на света не бих го предал.

— Ти наистина не си го предал — казах му аз.

— Изпълних каквото искаше от мен.

— Защо избра точно теб да го направиш?

Фостър помълча за миг. После ми обясни.

— Трябва да си ти — каза Кинг. — Анди, Джеси, Ралф… всички те са отдавна с мен. Сам по себе си този факт никога не би им позволил да се замесят в такова нещо. Освен това всеки от тях има собствени планове, свой път, който да следва. Те са добри, решителни хора. Движението ще се нуждае от тях и в бъдеще, те ще влязат в историята. Но ти, Бен? Ти си изгубил посоката отдавна.

— Аз също съм способен на велики дела.

— Съгласен съм, но има много различни начини да извършиш велики дела. Не го казвам с лошо чувство или зла умисъл. Но ти не си създаден за лидер на Движението. В него има капитани, има и лейтенанти. Ти си от втория вид, затова съдбата ти ще е различна. Имаш талант за общуване с хора, умееш да отгатваш мислите им и да им казваш онова, което искат да чуят. Но и ти също като мен си пълен с недостатъци. Още търсиш себе си, Бен, търсиш нещо, което да осмисли живота ти. Дали ще го намериш на амвона в църквата, тепърва ще се разбере. Може би това тук ще ти помогне да откриеш нещото, което търсиш. Ти се справи добре, пазейки ме да не се отклонявам от правилната посока. Свикнах да завися от бдителния ти поглед. Когото реших, че ми е дошло времето да срещна Създателя, ти беше единственият, на когото се спрях да ми помогне.

— Не бях сигурен дали да се чувствам обиден, или поласкан — каза Фостър. — Той всъщност ме нарече измамник. Но беше прав. Мартин ме познаваше по-добре, отколкото сам се познавах. Можех да измамя ФБР, понеже цял живот бях мамил други. Бях добър в това. Ралф, Анди, Джеси — никой от тях не ме харесваше. Търпяха ме заради Мартин. В деня след убийството Ралф ми каза, че повече нямат нужда от услугите ми като пътуващ секретар. Уволни ме.

— И никой от тях нямаше представа какво всъщност се бе случило?

Той поклати глава.

— Онази стара поговорка се оказа вярна. На купувача му трябват сто очи, на продавача само едно. Слава богу, Джансън така и не разрови достатъчно надълбоко, за да разбере, че е бил изигран. Мартин казваше, че си падам малко лъв, но повече лисица.

Аз се усмихнах.

— След смъртта на Мартин и от ФБР ме оставиха на мира. Дадоха ми монетата и ми казаха да изчезвам. И тогава реших да се върна към попрището на проповедник. Междувременно се бях променил. Бях станал различен. Смъртта на Мартин ме беше преобразила. Бях нов човек. И се харесвах.

Нужни ми бяха подробности, затова реших да го поразпитам още малко.

— А защо точно в Мемфис?

— Мартин не искаше това да стане в Атланта. Семейството му живееше наблизо. Освен това искаше да умре в драматичен момент. Смъртта му да значи нещо. Мемфис му се струваше идеален за целта. Напрежението беше високо. Опасността реална. Като се замисля сега, съдбата също беше на наша страна. Вечерта на 3 април, преди да си легне, той ми поръча да подготвя всичко за 6 вечерта на следващия ден. Каза, че нарочно ще излезе за няколко минути на балкона на „Лорейн“. Като идеална мишена. И аз казах на Джансън кога и къде и да бъде готов, ако му се представи възможност. Разбира се, знаех, че възможност ще има.

Можех само да си представям каква смелост се е изисквала за това.

— За вечерта на трети беше планиран голям митинг. Времето беше лошо. Дъжд, който заплашваше да премине в торнадо. Мартин се бореше с настинка и беше леко потиснат, както можеш да си представиш, затова реши да не ходи. Вместо него отиде Абърнати, за да говори пред множеството, но хората настояваха да чуят Мартин. Скандираха името му. Така че Ралф позвъни в „Лорейн“. Мартин вече спеше. Аз вдигнах телефона и по настояване на Ралф отидох да го събудя. Той се трогна, че толкова много хора искат да го видят, облече се и двамата отидохме.

Беше изумително усещане да чуя този урок по история, видян през очите на събеседника си, запечатан дълбоко в съзнанието му.

— Когато стигнахме, се изви ужасна буря с гръмотевици. Дъждът плющеше по покрива. Святкаше и гърмеше. Беше едва ли не като Библейския потоп, като специални ефекти от филм на ужасите. Мартин застана на амвона и настана мъртвешка тишина. Имай предвид, че той изобщо не смяташе да участва, не беше подготвил изказване. Думите му извираха направо от сърцето. Беше минала близо година, откакто бе заклеймил войната, и оттогава репутацията му се беше сринала почти до нула. Животът му отиваше към края си. Знаеше, че куршум, изстрелян от бял човек, ще го покоси в шест часа следващата вечер. Чел ли си някъде какво каза въпросната вечер? Защо я наричат Речта от планинския връх?

Поклатих глава.

Фостър стана от масата и излезе за момент от стаята. Когато се върна, носеше книга, съдържаща публикуваните трудове на Мартин Лутър Кинг. Отвори я на съответната страница и ми я подаде.

Аз се зачетох.