Джеф Абът
Адреналин (39)

39

— Точно в момента не мога да включа нови хора — каза Ник по телефона.

Подозирах, че е получил заповед от Пит да не приема никого. Бяха се паникьосали от опита на турчина да се внедри сред тях. Или по-страшната вероятност беше, че е разбрал, че някой е влизал в компютъра или в стаята му. Не искаха да се доверят на нов човек. Турчинът ме беше прецакал.

Но нямах друг избор. Трябваше да го убедя да ме вземе.

— Добре, Ник, но трябва да ми дадеш някакви пари, защото имам информация, която струва много за теб и шефа ти.

— Съмнявам се, Сам, но…

— Преди да дойдеш в „Хрейс Хандер“, турчинът говореше, че ще пренася ценна ваша стока в Съединените Щати. Мисля, че не трябва да му се доверяваш, защото се разприказва в бара. Ако искате пренасяне на деликатни стоки, аз съм насреща — бързо, сигурно и евтино.

— Говорил е за контрабанден маршрут в бара? — леко повиши тон той.

— Говореше на турски на приятелите си, но аз разбрах достатъчно. — Погледнах Мила, която слушаше разговора. — Каза, че ще накара Пит да плати, ако не си получи парите. Щял да се обади анонимно на ченгетата, ако Пит не му даде каквото иска.

— Не… мога да говоря по телефона. — Нервността в гласа му се засили.

— Това обаче не ми говореше нищо, докато те не започнаха да обсъждат приятеля ти. — Разбира се, ако бяха изтезавали турчина и той им беше казал друга история… можеше да съм в много по-голяма опасност. Но такива бяха рисковете. — Аз ще ви дам по-добър и сигурен маршрут от турчина и знам да си държа устата затворена. Трябва ми стабилна работа, Ник.

— Ще трябва пак да ти се обадя, но не ти обещавам нищо.

— Добре. Виж, не ме интересува, че са изпържили теб и приятеля ти. Желая ти успех — добавих и затворих.

Мила повдигна вежда.

— Здравата го върза.

Не отговорих.

— Сам.

— Какво?

— Не позволявай на чувствата ти да те препънат.

— Не съм емоционален. Виждаш ли някакво чувство? В момента съм олицетворение на покерджия с каменно лице.

— Ако Царя на парите е работел с мъжа с белега и е перял парите му, защо белязаният ще го убива? И защо по този начин? Два куршума в главата и изхвърляне в канал е много по-лесно.

Нямах отговор на тези въпроси и това беше част от проблема. С един куршум, два заека. Мъжът с белега беше направил така, че Ясмина Заид да изглежда убиец, и беше премахнал Царя на парите, но защо? Бях предположил, че мъжът с белега е взривил офиса ни, за да предпази Царя на парите, но очевидно не беше така.

Телефонът иззвъня в ръката ми. Оставих го да иззвъни пет пъти.

— Той ще се ядоса — отбеляза Мила.

След още две позвънявания най-после отговорих:

— Да?

— Може да ти намеря работа, но разбери, че в момента шефът е изключително предпазлив.

„И още как“ — помислих си.

— Харесвам предпазливите шефове.

— Ще се срещнем в бара, където бяхме снощи, и ще те заведа при Пит.

— Не. Нека се срещнем на открито, на дневна светлина, където ще видя теб и приятелите ти да идвате. Знам един бар… — Погледнах Мила, която поклати глава. — Не, виж, Ник, за да ти покажа, че ти имам доверие, ти избирай.

— Знаеш ли кафенето „Пеликан“ на „Сингел“?

Мила кимна.

— Да.

— Да се срещнем там по обяд.

— Добре. До скоро.

Ник затвори.

— Е, хванаха се на въдицата. — Мила махна слушалката от ухото си. — Но може да те принудят да говорите на друго място. Няма да ти се доверят веднага. Трябва да бъдем подготвени за тази вероятност.

— Защо да не се срещнем на наша територия?

— Защото искам да опазя нашата територия. „Де Роде Принс“ е тайната ти квартира. Знам „Пеликан“ и знам какво ще направим. Побързай, нямаме много време. — Тя стана и аз докоснах ръката й.

— Откри ли Бахджат Заид?

— Не — отговори Мила. — Никой не знае къде е той.

— Мисля, че Заид им е дал нещо от института си в Унгария, нещо, върху което е работила Ясмина. Това пренасят нелегално из Европа.

Тя прехапа устни.

— Заид е производител на оръжия, Мила. Какво дава на тези хора, по дяволите? Плаща откупи, а те не му връщат дъщерята.

— С теб имаме заповеди, Сам. Спасяваме Ясмина и елиминираме похитителите й като свидетели и заплаха. Направи го и не се тревожи какво им е дал.

— А ти знаеш ли? Бъди напълно откровена с мен.

— Не знам — отвърна Мила и аз й повярвах.

— И все пак трябва да разбера какво искат да пренесат в Америка.

— Едно по едно. Първо Ясмина и бандата. Така ще разбереш истината за съпругата си, Сам. Съсредоточи се. — Тонът й стана твърд. — Имам коз за теб срещу Ник. Доста неприятен.

— Какъв?

— В компютъра му. — Тя отвори файл. Снимки на деца в ужасяващи, провокиращи пози. Момчета и момичета на различна възраст, в различни пози, от свенливи до открито провокативни. Видях и списък с имена и имейли. Отместих поглед.

— Ник се гаври деца?

— Може би. Най-малкото е търговец на порнографски снимки. Ако искаш снимка по твой вкус, той ти я доставя. — Ледът в гласа й се разчупи и Мила тихо изруга.

Сетих се за странния поглед на Ник към момиченцето в кафенето на площад „Дам“ снощи и ми се догади.

— Добре. Това е коз. Мога да спечеля ръката срещу него.

— И после да я отрежеш.