М. Р. Кери
Момиченцето с всички дарби (50)

49

Когато мечтите ти се сбъднат, се променяш наистина, мисли Мелани. Спираш да бъдеш човека с тези мечти и те започват да ти се струват като някакво чудновато ехо от нещо, случило се с теб много отдавна.

Лежи в килия, която малко прилича на нейната си килия в базата. Сега обаче я споделя с мис Жустиню. Рамото на мис Жустиню докосва гърба й и Мелани чувства ритмичното движение на тялото й, когато мис Жустиню диша. От това докосване момиченцето цяло се вцепенява от щастие, но това не е единственото й чувство.

Не могат да останат да живеят тук. Тези килии за само временна спирка в едно дълго пътуване, изпълнено с опасности. А някои от тези опасности са вътре в самата Мелани, не вън в света. Тя е гладна и страшният глад ще я навестява отново и отново, каквото и да прави. Трябва все да стои окована, с намордник на лицето, за да не изяде никого.

И после заживели заедно завинаги в мир и охолство.

Така завършваше историята, която Мелани беше написала в клас, но историята в истинския живот няма да завърши така. Бийкън няма да я приеме. Или ще я приеме, за да я нареже на парчета. Щастливият край за мис Жустиню не е щастлив край за Мелани.

Затова тя скоро ще трябва да изостави мис Ж и да тръгне по света сама да си търси късмета. Ще бъде като Еней, който напуснал падналата Троя и заплавал по морето, за да стигне в земята на латините, където основал нова Троя, наречена Рим.

Но Мелани сериозно се съмнява, че принцовете, за които мечтаеше преди, изобщо съществуват в тоя свят, който е колкото красив, толкова и пълен със стари и счупени неща. А и мис Ж вече й липсва, нищо че още са заедно.

Мелани не смята, че някога отново ще обича някого толкова силно.