Владимир Набоков
Прозрачни неща (13)

13.

А сега да се фокусираме върху главната улица на Вит такава, каквато изглеждаше в четвъртък, денят след телефонното обаждане. Тя гъмжи от прозрачни хора и събития, в които и чрез които можем да се отдадем на ангелска или авторска наслада, но за целите на това описание трябва да подберем само една персона — Персон. Тъй като не е голям пешеходец, той ограничи разходката си само до досадното проучване на селото. Мрачна колона коли се точеше, точеше, някои с тромавата бдителност на машините си търсеха място за паркиране, други се връщаха от или тръгваха към далеч по-модния курортен град Тур, двайсет мили на север оттук. Няколко пъти мина покрай стария фонтан, който едва капеше, оросявайки обрамченото със здравец корито на изтърбушен дънер; разгледа пощата и банката, църквата и туристическата агенция, както и, между пансиона и пералнята, прочутата черна дарохранителница, на която все още й разрешаваха да оцелява заедно със зеленчуковата си градинка и високия, приличащ на плашило кръст.

Поръча си бира в две различни таверни. Взе да се размотава пред един спортен магазин, подмина го, върна се и си купи хубав сив пуловер с поло яка и с малка, много симпатична бродерия, изобразяваща американското знаме точно върху сърцето. „Произведено в Турция“, пошепна му етикетът.

Реши, че е време за леко похапване и я видя да седи в едно кафене на тротоара. Обръщаш се към нея, мислиш си, че е сама, а после забелязваш, но твърде късно, втора чанта върху отсрещния стол. В това време нейната приятелка излезе от магазина за чай и като седна на мястото си, каза с онзи прекрасен нюйоркски акцент, с онзи напорист глас на уличница, който би разпознал и в рая:

— И това ако е кенеф.

Междувременно Хю Персон, който не беше в състояние да свали от лицето си маската на ухилена любезност, се приближи и беше поканен да седне при тях.

Съседката им по маса страшно приличаше, макар и по един комичен начин, на леля му Мелиса, която ние всички обичаме. Седеше и четеше „Л’Ералд Трибюн“. Арманд предполагаше (във вулгарния смисъл на думата), че Джулия Мур се е срещала с Пърси. Джулия предполагаше същото. Както всъщност и Хю. Дали двойничката на леля му ще му разреши да заеме свободния стол? Но моля, заповядайте. Клета душица с пет котки, живее в малка къща в края на алеята с брезите, в най-тихата част на…

Прекъсвайки ни с оглушителен трясък, една невъзмутима келнерка, и тя клета душица посвоему, изпусна подноса си с лимонади и кексчета, наведе се с безизразно лице, като се разложи на безброй бързи, отсечени и типични за нея жестове.

Арманд съобщи на Пърси, че Джулия е пристигнала чак от Женева, за да се посъветва с нея за превода на някои фрази, с които тя, Джулия, която утре заминава за Москва, иска да „впечатли“ руските си приятели. Впрочем нали Пърси работи за нейния доведен баща.

— За моя бивш доведен баща, слава на Бога — подхвърли Джулия. — Между другото, Пърси, ако това наистина е твоето nom de voyage^[1], ти вероятно ще можеш да помогнеш. Както тя вече спомена, искам да смая едни хора в Москва, които ми обещаха да ме запознаят с известен млад руски поет. Арманд ме въоръжи с голям брой сладкодумия, но зациклихме на… (измъкна лист хартия от чантата си)… Искам да знам как да кажа: „Каква симпатична малка църква, каква голяма пряспа сняг“. Ето, първо го направихме на френски и тя смята, че „пряспа сняг“ е rafale de neige^[2], но аз съм сигурна, че не може да бъде rafale на френски и rafalovich на руски, или както там викат на „снежна буря“.

— Думата, която търсиш — каза нашият Персон, — е congère^[3], женски род, знам я от майка ми.

— Тогава на руски е сугроб — каза Арманд и добави сухо: — Само дето едва ли ще има много сняг през август.

Джулия се разсмя. Изглеждаше щастлива и здрава. Бе станала дори по-хубава, отколкото беше преди две години. Дали и сега ще я видя в съня си с тези нови вежди, с тази нова дълга коса? Колко бързо сънищата догонват новите моди? Дали и следващият сън ще продължи да я показва с прическата й като на японска кукла?

— Нека ти поръчам нещо — обърна се Арманд към Пърси, без обаче да направи онзи предлагащ жест, който обикновено съпътства въпросната фраза.

Пърси си помисли, че би взел чаша горещ шоколад. О, страховитото очарование на срещата със старата любов на публично място! Арманд, естествено, нямаше от какво да се бои. Тя беше в съвършено различна категория и извън всякаква конкуренция. Хю си спомни известната новела на Р. „Три времена“.

— Арманд, имаше и нещо друго, което не успяхме да разрешим, нали така?

— Ами да, два часа умувахме над него — поясни Арманд някак сърдито, без вероятно да си дава сметка, че няма от какво да се бои.

Очарованието беше от съвършено различен, чисто интелектуален или артистичен порядък, както това е толкова добре показано в „Три времена“: светски мъж от висшето общество в тъмносин смокинг, вечеря на осветена веранда с три красавици с голи рамене, Алис, Беата и Вики, които никога преди това не са се виждали. А. е бившата му любов, Б. е настоящата му любовница, В. е бъдещата му съпруга.

Вече съжаляваше, че не си поръча кафе като Арманд и Джулия. Шоколадът се оказа много неприятен на вкус. Поднасят ти чаша горещо мляко. Освен това, отделно, малко захар и някакво елегантно на външен вид пликче. Откъсваш горния му край и добавяш бежовия прах, който се съдържа в него, към безпощадно хомогенизираното мляко в чашата. Отпиваш и побързваш да сложиш захар. Но никаква захар не може да подобри възтоплия му, безрадостен, измамнически вкус.

Арманд, която беше проследила различните фази на неговото учудване и изумление, се усмихна и каза:

— Е, сега вече знаеш в какво се е превърнал прочутия швейцарски „горещ шоколад“. Майка ми — продължи тя, като се обърна към Джулия (която с издайническото sans-gêne^[4] на Миналото време, макар и всъщност да се гордееше със своята сдържаност, беше устремила малката си лъжичка към чашата на Хю, за да вземе една проба), — майка ми буквално се разплака, когато за пръв път й поднесоха подобна помия, защото си спомняше с нежност шоколада от времето на своето шоколадено детство.

— Доста гадно — съгласи се Джулия и облиза пълните си побледнели устни, — но въпреки това го предпочитам пред нашия американски фондан.

— Това е защото си най-непатриотичното създание в целия свят — каза Арманд.

Очарованието на Миналото време се криеше в неговата потайност. Познавайки Джулия, той беше съвършено сигурен, че не би издала връзката им пред случайна приятелка — една глътка сред десетки други преглъщания. Така че в този трогателен и деликатен миг Джулия и той (иначе казано Алис и разказвачът) сключиха споразумение от миналото, едно неосезаемо споразумение, насочено срещу действителността такава, каквато се представяше с бъбривия си уличен ъгъл, със свистящите наоколо автомобили, с дърветата и непознатите. „Б“-то от триото беше Бутафорният Вит, докато главният непознат — и това отключи друго вълнение — беше неговата любима от утрешния ден, Арманд, докато самата Арманд изобщо не беше наясно с бъдещето (което авторът, разбира се, знае в най-големи подробности), както не беше и с миналото, от което сега Хю вкусваше отново заедно с кафеникавия прах в млякото. Хю, един блудкав будала и, някак, не много добра Персона (добрите са нещо повече, той беше просто мил симпатяга), съжаляваше, че никаква музика не звучи за фон на тази сцена, че няма и един румънски цигулар да бръкне дълбоко в душата ти заради двете преплетени като в монограм букви. Нямаше дори механична версия на „Очарование“ (валс), която да прозвучи от уредбата в кафенето. Все пак не липсваше нещо като фонов ритъм, формиран от гласовете на пешеходците, потракването на порцелана и планинския бриз във вековната корона на кестена на ъгъла.

След малко станаха да си вървят. Арманд му напомни за утрешната екскурзия. Джулия се ръкува с него и му каза да се моли за нея, когато ще промълви на онзи много пламенен и много прочут поет je t’aime на руски, което на английски (сякаш си направи гаргара с фразата) прозвуча като „йелоу блу тибя“. Разделиха се. Двете момичета влязоха в малката спретната кола на Джулия. Хю Персон тръгна да се връща към хотела си, но след миг се закова на място, изруга и се върна да си вземе забравения пакет.