Бернал Диас дел Кастильо
Истинската история за завоюването на Нова Испания (11)

Глава X
Как продължихме нашето пътешествие и навлязохме в една много широка река, която нарекохме Бока де Терминос

Продължихме по-нататък и стигнахме до едно пълноводно и широко устие; оказа се, че не е река, а много удобен залив — беше като проток в сушата. Кърмчията Антон де Аламинос каза, че той разделя един остров от голямата земя. По тази причина му дадохме името Бока де Терминос^[1] и така се намира на мореплавателските карти.

На сушата слязохме всички заедно с капитан Хуан де Грихалва и с останалите капитани и в продължение на три дни проучвахме протока. Убедихме се, че не е остров, а залив с много хубаво пристанище. На брега имаше светилища на идоли, зидани от камък, а в тях много идоли от глина и дърво. Някои бяха фигури на индиански божества, други — на жени, трети като змии; имаше и много еленови рога. Решихме, че наблизо трябва да има някакво селище, тъй като с доброто си пристанище мястото беше удобно за заселване, но се излъгахме; в тези светилища идваха да принасят жертви търговци и ловци, които влизаха пътем в пристанището. Имаше дивеч в изобилие и с една ловна кучка успяхме да убием много зайци и десет елена.

След като огледахме добре залива, отново се качихме на корабите, а кучката остана на брега. Продължихме плаването близо край брега, докато стигнахме до една река, на която й казваха Табаско, а ние я нарекохме река Грихалва.