Джон Кенеди Тул
Сговор на глупци (21)

III

Полицаят Манкузо бе решил да поработи и през нощта, опитвайки се да арестува някого, когото и да било. Той изпрати леля си, след като излязоха от боулинга, и се отби сам в един бар, да види дали пък няма да изскочи нещо. И наистина нещо изскочи, но това бяха три жени, които го нападнаха. Влизайки в участъка за среща със сержанта, който го бе повикал, той опипа бинтованата си глава.

— Какво ти се е случило, Манкузо? — викна сержантът още щом зърна бинтовете.

— Паднах.

— Типично в твой стил! Ако поне малко си разбираше от работата, щеше да обикаляш баровете и да ни осведомяваш за такива като тия трите, дето снощи ги докарахме тука.

— Тъй вярно!

— Не знам коя курва те е осведомила за тая „Нощна веселба“, но нашите хора са там всяка вечер и досега нищо не се е появило.

— Ами аз мислех…

— Млък! Пускаш ни по фалшива следа. А нали знаеш какво им се пада на такива, дето ни пускат по фалшива следа?

— Не.

— Пращаме ги в клозета на автогарата!

— Слушам, сър!

— По осем часа на ден ще висиш в кабинките, само и само да ми доведеш някой!

— Добре.

— Не ми викай „добре“, а „слушам, сър“! А сега марш оттук и върви да си прегледаш гардеробчето! Днеска ще си фермер!