Дерек Ланди
Безликите (21)

21.
Възможността се предлага

Морската старица чу звънчето си и излезе на повърхността на езерото. Подаде глава, за да се увери, че не са момичето и скелетът, върнали се, за да й причинят още болка.

На брега стоеше мъж.

— Кой ме безпокои?

— Аз — отвърна мъжът.

— Как е името ти?

— Бату.

— Това не е името ти.

— Това име съм избрал и затова е мое.

Морската старица въздъхна.

— Защо ме безпокоиш?

— Страдала сте несправедливо, милейди. Преди петдесет години ви дадох труп, позволих му да потъне във водите ви, но той е бил откраднат от вас.

Старицата изръмжа.

— Зная какво се случи. Това какво те засяга?

— Мога да ви предложа възможността да си го върнете на тези, които ви унижиха.

— Как?

— Ще се наложи да ви преместим от това езеро в морето, милейди. Бихте ли се заинтересувала от подобна възможност?

— Ще… ще ме върнеш в морето? Можеш да го направиш?

— Светът е различен от времето, когато сте била пленена тук. Вече има резервоари, достатъчно големи, за да ви поберат и машини, достатъчно мощни, за да ви пренесат. Отново питам, милейди — интересува ли ви предложението ми?

— Да. — Морската старица се усмихна за пръв път от сто години. — О, да.