Крис Картър
Един по един (114)

114.

Карлос използва компютъра на бюрото на Робърт, написа частния IP адрес, който му беше казал Греъм Фишър, и натисна клавиша ENTER.

Капитан Блейк стоеше зад него.

Екранът проблесна два пъти, преди да се заредят образите, и когато това стана, светът на Гарсия се сгромоляса пред очите му.

Камерата беше поставена високо и, изглежда, в североизточния ъгъл на помещението. Диагоналният ъгъл й позволяваше да обхваща широка зона. Вляво на картината Карлос видя Хънтър. Робърт беше извадил пистолета си и се бе прицелил в двама души в отсрещната страна на стаята. Едната беше Ана.

— Боже мой! — промълви Гарсия.

Ана беше със запушена уста и завързана за метален стол с висока облегалка по същия начин като жената, която седеше в металната клетка. Разликата беше, че Ана не беше съблечена гола и че изглеждаше упоена. Очите й бяха разфокусирани, тялото й — лишено от енергия и устните й — увиснали.

Зад стола страхливо се криеше някой, когото Карлос не виждаше ясно, но който можеше да бъде само Греъм Фишър. Беше опрял пистолет в главата на Ана.

Капитан Блейк гледаше с широко отворени очи и уста.

— Какво става, по дяволите? — изрече думите като човек, който току-що се е събудил от дълбок сън и още е замаян.

Гарсия не събра сили да отговори.

Неочаквано от малките тонколони на бюрото на Хънтър прогърмя гласът на Греъм Фишър.