Оливър Боудън
Прозрение (68)

68

Ецио се съвзе и осъзна къде се намира. Светлината в каютата отново възвърна приятната си приглушеност. Той усети аромата на кедрово дърво от стените и мебелите, видя прашинките в сноповете слънчеви лъчи, които струяха от люковете, чу трополене на бягащи крака върху палубата, викове на моряци и скърцане на рей. Вдигнаха платната.

И отплаваха.

В открито море зърнаха платната на берберски пиратски кораб. Ецио и Пири се сетиха за стария си приятел Ал Скараб, но пиратският кораб не понечи да ги нападне. През по-голямата част от петнайсетдневното плаване бяха само върху тъмната като вино, гъмжаща от скумрии вода и Ецио прекарваше времето в безплодни усилия да разгадае символите по ключа. Копнееше София да е при него, за да му помогне, и се тревожеше за нея, все по-нетърпелив да достигнат целта си.

Най-сетне настъпи денят, когато куполите, обвитите в облаци кули, стени, камбанарии и минарета на Константинопол се появиха на хоризонта.

— Ще пристигнем след пладне — каза му Пири Рейс.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре.

Пристанището бе оживено както винаги, макар че беше време за обедна почивка и денят бе влажен и жарък. Особено много слушатели се тълпяха около глашатай, изправен върху подиум в края на главния кей. Придружаваше го отряд еничари в широки бели роби. Докато разтоварваха червената джонка, Ецио се приближи да чуе какво казва мъжът.

— Граждани на империята и пътешественици от чуждестранни земи, слушайте! По заповед на еничарите се налагат нови ограничения на всички, които пристигнат и заминават от града. Уведомявам ви, че награда от десет хиляди акче ще бъде изплатена на всеки, предоставил информация за местонахождението на асасина Аудиторе, Ецио.

Ецио погледна към Пири Рейс, който приближи дискретно до него.

— Измъквай се оттук — каза турчинът. — У теб ли е ключът ти?

— Да.

— Тогава си вземи оръжията и тръгвай. Аз ще се погрижа за останалите ти вещи.

Ецио му кимна благодарно, проправи си бързо път през тълпата и навлезе в града.

Тръгна по обиколен маршрут към книжарницата на София, отваряйки си очите на четири дали не са го проследили или разпознали. Когато наближи, го обзе и облекчение, и приятно очакване. Но щом сви по нейната улица, сърцето му се вледени. Вратата на книжарницата зееше широко отворена и малка тълпа се беше събрала край магазина. Група от асасините на Юсуф, сред които Доган и Касим, стояха на стража.

Ецио тръгна бързо към тях с пресъхнало гърло.

— Какво става? — попита той Касим.

— Вътре — отвърна лаконично Касим. Ецио забеляза сълзи в очите му.

Влезе в книжарницата. Помещението изглеждаше почти същото, както когато го беше напуснал, но щом стигна вътрешния двор, сърцето му сякаш спря.

Проснат по корем върху пейката лежеше Юсуф. Дръжка на кама стърчеше между плешките му.

— С камата бяха забили бележка на гърба му — каза Доган, който го беше последвал. — Адресирана е до теб. Ето я.

Подаде на Ецио окървавения лист.

— Чел ли си я?

Доган кимна.

— Кога се случи това?

— Днес. Едва ли е било отдавна, защото мухите още не са се събрали.

Просълзен и гневен, Ецио издърпа камата от гърба на Юсуф. Не потече кръв.

— Заслужи почивка, братко — отрони той. — Requiescat in pace.

Разгъна парчето пергамент. Посланието — от Ахмед — беше кратко, но съдържанието му изпълни Ецио с ярост.

В двора заприиждаха още асасини и той обходи с поглед лицата им.

— Къде е София? — попита през зъби.

— Не знаем къде я е отвел.

— Липсва ли някой друг?

— Не можем да открием Азизе.

— Братя! Сестри! Ахмед явно иска целият град да въстане срещу нас, докато убиецът на Юсуф чака, наблюдава и се подсмихва в Арсенала. Бийте се с мен, за да му покажем какво означава да предизвикаш асасин!