Агата Кристи
Приключението на коледния пудинг (3)

III.

Вечерта всички бяха ангажирани с нещо. Донесоха големи количества бодлива зеленика и имел. Подредиха коледната елха в единия ъгъл на столовата. Всички взеха участие в украсяването й. Поставиха клонки от зелениката по картините на стената. На подходящи места във вестибюла сложиха имел.

— Нямах представа, че все още се прави нещо толкова архаично — измърмори сърдито Дезмънд.

— Тук винаги сме го правили — отвърна обидено Сара.

— Страхотно основание!

— О, Дезмънд, не ставай досаден. Според мен е забавно.

— Сара, миличка, не може да ти е забавно!

— Е, може би не много… но в известен смисъл ми харесва.

— Кой не се страхува от снега и ще отиде на службата в полунощ? — попита госпожа Лейси в дванайсет без двайсет.

— Без мен! — отсече Дезмънд. — Хайде, Сара! — Хвана я здраво за ръка и я отведе в библиотеката. — Скъпа моя, всяко нещо си има граници. Каква е тази щуротия за службата в полунощ?

— Да, прав си — кимна унило тя.

С много закачки и смях част от компанията облякоха набързо палтата си, нахлузиха ботуши и излязоха. Двете момчета, Бриджет, Дейвид и Даяна, тръгнаха през снега към църквата.

— Службата в полунощ! — изсумтя полковник Лейси. — Дори на младини не съм ходил. Глупости! Служба! Твърде религиозно. О, моля да ме извините, мосю Поаро.

— Няма нищо — махна с ръка той. — Не се притеснявайте от мен.

— Според мен утринните служби са достатъчно добри — продължи полковникът. — Една хубава служба в неделя сутринта. „Нека ангелите пеят“ и всички хубави стари коледни песни. А после обратно вкъщи за коледния обяд. Нали така, Ем?

— Да, скъпи — усмихна се тя. — Така правим ние, но на младежите им харесва службата в полунощ. Много хубаво, че пожелаха да отидат.

— Сара и онзи приятел обаче не пожелаха да отидат.

— Струва ми се, че грешиш, скъпи — възрази съпругата му. — Сара искаше да отиде, но не го каза.

— Наистина не разбирам защо толкова се съобразява с мнението на онзи приятел.

— Много е млада — кротко му напомни госпожа Лейси. — Ще си лягате ли, мосю Поаро? Лека нощ. Надявам се да спите добре.

— А вие, мадам? Няма ли да си лягате вече?

— Още не — отвърна дамата. — Трябва да напълня чорапите. Зная, че всички вече са големи, но все още се радват да намерят подаръци в чорапите. Слагам вътре разни забавни неща. Какви ли не глупости. Но всички така се забавляват.

— Толкова усилия полагате, за да направите всички щастливи по Коледа. Прекланям се пред вас, мадам — поклони се Поаро, после вдигна с елегантен жест ръката й към устните си и я целуна.

— Хъм — изсумтя полковник Лейси, след като детективът излезе. — Интересен приятел. Но те харесва.

Госпожа Лейси го изгледа и каза:

— Забеляза ли, Хорас, че съм застанала под имел? — Гласът й прозвуча закачливо като на деветнайсетгодишно момиче.

Еркюл Поаро влезе в спалнята си. Беше голяма стая с много радиатори. Когато тръгна към леглото с балдахин, забеляза, че на възглавницата има плик. Отвори го и извади лист хартия. С разкривени главни букви на него бе написано:

НЕ ЯЖТЕ ОТ СЛИВОВИЯ ПУДИНГ. ЕДИН ДЕТО ВИ ЖЕЛАЕ ДОБРОТО.

Поаро се втренчи в бележката. Веждите му се повдигнаха и той промърмори:

— Загадъчно и много неочаквано.