Боб Фенстър
Безкрайността на човешката простотия (9)

Осма глава
Звучеше като хубава идея навремето

Хайде да вземем да основем една империя, а, какво ще кажете?! Абе, тези приказки за завоевания са голяма смехория, я по-добре ми подай виното! Олеле, варвари пред портите! Ето ги, идват!

Независимо дали сме императори или шутове, ако достатъчно дълго си поиграем с някоя идея, като нищо можем да се озовем в онази яма, където падат всички наши хитри ходове.

* * *

Едно нюйоркско сдружение за борба против наркотиците решило да раздаде на учениците моливи, върху които било изписано поучителното послание: „Прекалено съм готин, за да си играя с наркотици.“

Навремето тази идея им се сторила много добра, обаче нещата започнали да се влошават, когато моливите на учениците изтъпявали и те се принудили да ги острят. Всяко острене намалявало молива и така върху него постепенно останало да се чете, първо: „Готин, за да си играя с наркотици“, а после: „Да си играя с наркотици.“

* * *

Когато през 1981 г. филмовата звезда Уорън Бийти се наел да режисира филма „Червените“, той решил, че е полезно да запознае статистите с историческите подробности около историята за американския писател, вдигнал се в защита правата на работниците.

След като режисьорът обяснил тези подробности, лекцията му се оказала толкова успешна и статистите проумели истината толкова добре, че решили да се вдигнат на стачка, за да принудят Бийти да им плаща по-големи надници.

* * *

През 1985-та, в чест на първата годишнина без никакви удавяния в градските басейни двеста спасители от Ню Орлинс решили да организират голям купон. По време на купона обаче един от гостите взел, че се удавил.

* * *

Търсейки средство, с което да облекчи твърде неприятните болки, англичанин взел тубичка с крем против хемороиди. Но, о, ужас! Объркал тубичките! Това се оказала тубичката със свръхмощно лепило — и без време нещастникът си залепил задника.

* * *

Когато не се намирал в затвора за дългове, изобретателят Чарлз Гудиър живеел в нищета, защото нито едно от изобретенията му не проработвало. Той бил човек непрестанно вдъхновяван от многообещаващи идеи, които задължително се проваляли.

Провалите, дълговете, съмненията, сърбежът на ръцете непрестанно да човъркат нещо и необходимостта да спре човъркането и да си намери свястна работа — това били постоянните и взаимноотричащи се спътници на великия изобретател.

Накрая Гудиър бил принуден да обещае на съпругата си, че ще прекрати неудачните си експерименти в нейната кухня и ще си намери постоянна работа, с която поне да плаща сметките.

Къде ти! Човекът бил просто изобретател! Обаче веднага усетил, че се задава буря, когато един ден, докато си човъркал пак нещо в кухнята, чул, че жена му се прибира от работа по-рано от обичайното. А той, вместо да си търси работа, продължавал с опитите си да вулканизира гуми.

В стремежа си да избегне скандала, Гудиър бързо метнал продукта на своите експерименти във фурната. Печката била все още топла и ето как от лудите опити на изобретателя най-сетне се родило нещо успешно — той съумял да открие процеса за създаването на топлоустойчива гума.

Ето ви пример за тъп ход, превръщащ се в добра идея. Ала въпреки важността на своето изобретение, Чарлз Гудиър си умрял все така като пълен бедняк.

Колкото и да е странно — а може би не — Гудиър не е единственият учен, дължащ откритието си на своята страховита съпруга.

Немският изобретател Кристиан Шьонбайн открил бездимния барут, когато случайно разсипал резултатите от един свой експеримент на пода в кухнята. Изпълнен със страх, че съпругата му скоро ще влезе и ще открие какво прави мъжът й, той забърсал прахообразното химическо вещество с домакинската престилка на жена си, след което я оставил пред огъня, за да изсъхне.

Престилката експлодирала поради целулозната нитрация и по този начин Шьонбайн имал възможността да предложи на пазара едно ново откритие.

* * *

Откривателят на империята за дъвки „Ригли“ не си падал особено по дъвченето на дъвки. Уилям Ригли-младши се опитвал да изкара прехраната си чрез бизнес с бакпулвер. За да повиши продажбите на бакпулвер, той раздавал дъвки на всеки, който си купел достатъчно от основния му продукт. А на купувачите изобщо не им пукало за неговия бакпулвер — те обожавали дъвките му.

Ригли обаче бил бизнесмен, който не пропускал добра търговска идея, когато я забележел — дълбоко разочарован, той изоставил бизнеса с бакпулвер и се заел с бизнеса с дъвки.

По-късно наследниците му пропилели невъобразима част от неговото състояние, за да купят бейзболния отбор „Чикаго Къбс“ — и едва тогава семейство Ригли разбрало какво означава истинско огромно разочарование.

* * *

Грешката на един може да се превърне в триумфа на друг.

Роналд Рейгън пробил в Холивуд, когато бил нает да замести актьора Рос Александър, самоубил се на двадесет и девет годишна възраст.

По-късно Рейгън отказал ролята на Рик във филма „Казабланка“. Ако тогава Рейгън е бил достатъчно умен, за да приеме тази роля, „Казабланка“ вече щеше да бъде забравен. А Боги щеше да стане президент.

* * *

Понякога глупостта се отплаща.

През 1970-те една жена от Сан Франциско направила неуспешен опит за самоубийство. Оставена в болницата за наблюдение, тя се качила на леглото, отворила прозореца и скочила.

И този неин опит се оказал неуспешен. После жената подала съдебен иск срещу болницата и спечелила солидна неустойка, защото не я били поставили в стая, от която да не може да скочи.

* * *

В Литъл Рок, щата Арканзас, една жена искала да вземе шофьорска книжка като всички други. За разлика от всички останали обаче тя се проваляла на писмения изпит 103 пъти подред — макар че в САЩ е позволено да продължиш да си четеш книжката с въпросите точно до мига, в който започне изпита. На 104-я опит най-сетне го взела.

* * *

Пиер Отшелника — свят мъж от Франция, през единадесети век организирал селски кръстоносен поход и повел селяните да търсят спасение в Йерусалим. Отшелникът може и да е бил малко смахнат, но събрал огромна група последователи, защото спасението, изглежда, било за предпочитане пред мизерния и непосилен живот на селянина през мрачната епоха на средновековието.

Селяните се заели да грабят и плячкосват всички села, през които минали на път към морето, и така и не успели да стигнат до Светите земи, където вероятно щели да бъдат обезглавени от сарацините. Вместо това били обезглавени от френската армия, на която изобщо не й допаднала идеята за селяни, маршируващи било към своето спасение, било закъдето и да било другаде.

* * *

Когато през седемнадесети век менуетът бил приет като танц във френското общество, целта му е била да демонстрира грацията на висшите класи.

Френските учители по танци усъвършенствали някогашния народен танц и го направили до такава степен изискан, че за доброто му изпълнение започнали да се пишат дебели книги. В една такава се съдържала пространна глава, посветена на правилния начин, по който трябва да се върти китката, а шестдесет страници проучвали детайлите на мъжкия поклон.

* * *

Подобно на всички будистки ордени по целия свят и орденът „Чоги“ от Южна Корея практикува медитацията и разбирателството — винаги, с изключение на случаите, когато ордените трябва да се разберат помежду си.

Враждуващи фракции на иначе миролюбиви монаси се бият векове наред за контрол над територии — тези битки често прерастват в юмручен бой. През 1999 г. напрежението в една такава будистка битка ескалирало до такава степен, че монасите медитативно започнали да се налагат с метални тръби, камъни и бутилки.

* * *

Прочутата танцьорка Айсидора Дънкан направила на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу предложение, което на времето изглеждало съвсем разумно — да си направят бебе. „Представи си — добавила тя, — какво чудо ще се получи от моето тяло и твоя мозък!“

Шоу отказал на Айсидора Дънкан с железния довод: „Ами ако има моето тяло и твоя мозък?!“

* * *

Руският учен Мля Мечников се опитал да се самоубие със свръхдоза морфин през 1873 г., но оцелял. Седем години по-късно се опитал да се самоубие, като си инжектирал смъртоносни бактерии. Пак оцелял.

Последвалите му проучвания в областта на бактериологията донесли на Мечников Нобеловата награда за 1908 г.

* * *

На петгодишна възраст Уилям Сидис вече знаел перфектно латински и старогръцки. На единадесет измислил нов метод за обработка на алгоритмите. На същата възраст станал студент в Харвард, а висшето си образование завършил на шестнадесет.

Останалата част от живота си Уилям Сидис прекарал като мияч на чинии и чиновник, сдобивайки се с една от най-големите колекции на трамвайни билетчета в целия свят.