- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Легенды и мифы Древней Греции, 1922 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Никола Мънков, 1962 (Пълни авторски права)
- Форма
- Сборник
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 92 гласа)
- Вашата оценка:
Издание:
Автор: Николай Кун
Заглавие: Старогръцки легенди и митове
Издател: Издателска къща „Плеяда“
Година на издаване: 2011
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2547
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
В други сайтове:
Съдържание
-
Първа част. Богове и герои
- Богове
-
Герои
- Петте века
- Девкалион и Пира (Потопът)
- Прометей
- Пандора
- Еак
- Данаидите
- Персей
- Сизиф
- Белерофонт
- Тантал
- Пелопс
- Европа
- Кадъм
- Зет и Амфион
- Ниоба
- Херакъл (Херкулес)
- Хераклидите (децата на Херакъл)
- Кекроп, Ерихтоний и Ерехтей
- Цефал и Прокида
- Прокна и Филомела
- Борей и Орития
- Дедал и Икар
- Тезей
- Мелеагър
- Кипарис
- Орфей и Евридика
- Хиацинт
- Полифем, Акид и Галатея
- Диоскурите Кастор и Полидевк
- Атрей и Тиест
- Есак и Хесперия
-
Втора част. Старогръцки епос
-
Аргонавти. (По Аполоний Родоски — „Аргонавтика“)
- Фрикс и Хела
- Раждането и отглеждането на Язон
- Язон в Йолк
- Язон набира спътници и се готви за поход до Колхида
- Аргонавтите на остров Лемнос
- Аргонавтите на полуостров Кизик
- Аргонавтите в Мизия
- Аргонавтите във Витиния (Амик)
- Аргонавтите у Финей
- Симплегади
- Остров Аретиада и пристигане в Колхида
- Хера и Атина при Афродита
- Язон при Еет
- Аргонавтите се обръщат за помощ към Медея
- Язон изпълнява поръката на Еет
- Медея помага на Язон да задигне златното руно
- Завръщането на аргонавтите
- Язон и Медея в Йолк. Смъртта на Пелий
- Язон и Медея в Коринт. Смъртта на Язон
-
Троянски цикъл. (Предимно по Омир — „Илиада“)
- Елена — дъщеря на Зевс и на Леда
- Пелей и Тетида
- Парис отсъжда
- Парис се завръща в Троя
- Парис отвлича Елена
- Менелай се подготвя за война срещу Троя
- Ахил
- Троя
- Гръцките герои в Мизия
- Гърците в Авлида
- Плаването на гърците към бреговете на Троя. Филоктет
- Първите девет години от обсадата на Троя
- Свадата между Ахил и Агамемнон
- Народното събрание. Терсит
- Двубоят на Менелай с Парис
- Пандар нарушава клетвата. Битката
- Хектор в Троя. Прощаването на Хектор с Андромаха
- Битката продължава. Двубой между Хектор и Аякс
- Победата на троянците
- Агамемнон прави опит да се помири с Ахил
- Одисей и Диомед отиват на разузнаване в стана на троянците. Конете на Рез
- Бой край гръцкия стан
- Бой при корабите
- Подвизите и смъртта на Патрокъл
- Боят за тялото на Патрокъл
- Тетида при Хефест. Оръжието за Ахил
- Помиряването на Ахил с Агамемнон
- Ахил влиза в бой с троянците
- Двубоят между Ахил и Хектор
- Погребението на Патрокъл
- Приам в шатъра на Ахил. Погребението на Хектор
- Битката с амазонките. Пентезилея
- Битката с етиопците. Мемнон
- Смъртта на Ахил
- Смъртта на Аякс Теламонид
- Филоктет. Последните дни на Троя
- Падането на Троя
- Завръщането на гърците в родината
-
Одисея. (По Омир — „Одисея“)
- Одисей при нимфата Калипсо
- На остров Итака. Кандидатите за жената на Одисей в негово отсъствие вилнеят и разхищават имуществото му
- Телемах при Нестор и при Менелай
- Кандидатите подготвят гибел за Телемах, когато се завърне на остров Итака
- Одисей напуща острова на нимфата Калипсо
- Одисей и Навзикая
- Одисей при цар Алкиной
- Одисей разказва за своите приключения
- Завръщането на Одисей на остров Итака
- Одисей при Евмей
- Завръщането на Телемах на остров Итака
- Телемах идва при Евмей. Одисей и Телемах
- Одисей идва в двореца си под образа на странник
- Одисей и Пенелопа
- Одисей избива кандидатите
- Одисей се открива на Пенелопа
- Душите на избитите кандидати в царството на Хадес
- Одисей при Лаерт
- Въстанието на гражданите и помиряването им с Одисей
- Агамемнон и неговият син Орест
- Тивански цикъл
-
Аргонавти. (По Аполоний Родоски — „Аргонавтика“)
- Приложение
Втора част
Старогръцки епос
Аргонавти
(По Аполоний Родоски — „Аргонавтика“)
Фрикс и Хела
В древния Минийски Орхомен в Беотия царувал цар Атамант, син на бога на вятъра Еол. Той имал от богинята на облаците Нефела две деца — син Фрикс и дъщеря Хела. Атамант изневерил на Нефела и се оженил за дъщерята на Кадъм — Ино. Ино намразила децата от първия брак на мъжа си и намислила да ги погуби. Тя надумала орхоменянките да изсушат семето, приготвено за посев. Орхоменянките засели нивите с изсушени семена и на винаги плодородните им ниви не поникнало нищо. Орхоменяните били застрашени от глад. Тогава Атамант решил да изпроводи пратеници в свещения град Делфи, за да попитат оракула на стрелометеца Аполон коя е причината за безплодието на нивите. Коварната Ино подкупила пратениците и те, като се върнали от Делфи, предали лъжливо отговора на оракула.
— Ето какъв отговор даде прорицателката Пития — казали на Атамант подкупените пратеници. — Принеси в жертва на боговете сина си Фрикс, и боговете ще върнат плодородието на нивите.
И Атамант, за да избегне голямото бедствие, което застрашавало Орхомен, решил да пожертвува любимия си син. Ино тържествувала: нейният план да погуби Фрикс успял.
Вече всичко било готово за жертвоприношението. Младият Фрикс трябвало да падне под ножа на жреца; но неочаквано се появил златорунният овен, дар от бог Хермес. Този овен изпратила майката на Фрикс, богиня Нефела, за да спаси децата си. Яхнали златорунния овен Фрикс и сестра му Хела и овенът ги понесъл по въздуха далеч на север.
Овенът се носел бързо. Ниско под тях се разстилали надалеч поля и гори, между които като сребърни ленти се извивали реки. Овенът се носи над планините. Ето и морето. Овенът се носи над морето. Хела се уплашила и от страх не могла да се удържи на овена. Тя паднала в морето и вечно шумящите морски вълни я погълнали. Фрикс не могъл да спаси сестра си. Тя загинала. Оттогава насетне морето, в което се удавила Хела, започнало да се нарича Хелеспонт (Хелино море, сегашният проток Дарданели).
Все по-далеч и по-далеч летял овенът с Фрикс и най-после слязъл на бреговете на Фазис, в далечна Колхида, където царувал магьосникът Еет, син на бог Хелиос. Еет отгледал Фрикс, а когато той възмъжал, оженил го за дъщеря си Халкиопа. А златния овен, който спасил Фрикс, принесли в жертва на великия облакогонец Зевс. Златното руно на овена Еет окачил в свещената гора на бога на войната Арес. Един ужасен дракон, който изригвал пламък и никога не склопвал очи за сън, трябвало да пази руното.
Мълвата за това златно руно се разпространила по цяла Гърция. Потомците на Атамант, Фриксовия баща, знаели, че спасението и благоденствието на техния род зависи от това, дали те ще притежават руното, и затова искали на всяка цена да се сдобият с него.