- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
- Сканиране и разпознаване
- MesserSchmidt (15.01.2007)
Издание:
проф. БОРИС ПАВЛОВ КИТАНОВ, РАЗПОЗНАВАНЕ И СЪБИРАНЕ НА БИЛКИ
Рецензент проф. ИВАН НИКОЛОВ ПЕНЕВ
Завеждащ редакция ВИЛИАНА СЕМЕРДЖИЕВА
Редактор ВИХРА РУСКОВА
Художник на корицата МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник на илюстрациите и оформление МИХАИЛ МАКАРИЕВ
Художник-редактор ПЕТЪР КРЪСТЕВ
Технически редактор КАТЯ ШОКОВА
Коректор ВИОЛЕТА ЦЕНОВА
ISBN 9532726431
Код 05 2530-8-87
Народност българска. Издание първо. Дадена за набор на 3.IV.1987 г. Подписана за печат на 3.VIII 1987 г. Излязла от печат на 25.VIII.1987 г. Формат 70х 100/16. Печатни коли 13 + 5. Издателски коли 16,85 + 6,48. УИК 16,70 + 8,16. Тираж 95 000+100. Поръчка на издателството № 302/87 Цена 4,38 лв.
Държавно издателство „Земиздат“ — София. Бул. „Ленин“ 47
Фотонабор УНЦ към Вестникарски комплекс „Работническо дело“ — София
Печат ДП „Георги Димитров“ — София
- — Корекция
СЕМ. ТЕМЕНУГОВИ — VIOLACEAE
Теменуга — Viola L.
1. Растение без надземно стъбло. Цветовете с дълга дръжка, прикрепени, както и листата, за върха на коренището. Страничните венчелистчета извити надолу → Миризлива теменуга — V. odorata L.
1#. Растение с добре развито изправено и разклонено стъбло. Страничните венчелистчета извити нагоре → Трицветна теменуга — V. tricolor L.
Миризлива теменуга — Viola odorata L.
Многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище, без надземно стъбло, с дълги (10–25 см) надземни вкореняващи се издънки. Листата закръглено бъбрековидни, с дълбоко сърцевидна основа, дълги 1–9 см, широки 1–8 см, назъбени, с меки власинки до почти голи. Листната дръжка дълга 6–12 см. Цветовете по 2–15 на коренище, всеки на отделна дръжка, дълга .4–15 см, едри, дълги 1,5–2,5 см. Чашелистчетата 5, свободни, при основата снабдени с израстъци. Венчелистчетата също 5, четири от които еднакви, а петото (долното) с шпора, виолетови, в основата белезникави, страничните ресничести. Тичинките 5. Яйчникът горен. Плодът мно-госеменна кутийка (табло 38, фиг. 4).
Из храсталаци и гори в цялата страна докъм 1000 м н. в. Цъфти март—май.
В съвременната медицина се употребяват коренището с корените (дрога Rhizoma et Radix Violae odoratae), които се изкопават през март — юни, цялата надземна част (дрога Herba Violae odoratae) и цветовете (Flores Violae odoratae). Има широко приложение и в народната медицина.
Трицветна теменуга — Viola tricolor L.
Едногодишно, двугодишно или многогодишно тревисто растение с изправено стъбло, високо 10–45 см. Долните листа сърцевидно-яйцевидни, горните продълговато елиптични или продълговато ланцетни, дълги 6,0–7,5 см, широки 5–20 мм, с дълга дръжка, късо окосмени, особено по ръба и по средната жилка. Прилистниците пересто разделени, с по-голям връхен дял, дълги 10–25 мм. Цветовете на дълга дръжка (12 см), единични, дълги 1,0–3,5 см, разположени в пазвите на горните и средните листа. Горните венчелистчета тъпи, синьо-виолетови, страничните със същата окраска или по-светли, с 1–3 тъмни ивици, а долното в основата си жълто, с 5–7 тъмни ивици, по края виолетово, често бледо; шпората синьо-виолетова. Понякога трите долни листчета или всичките са жълтеникави (табло 38, фиг. 5).
По сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, орници и посеви, често като плевел. Среща се в цяла България докъм 1800 м н. в. Цъфти май—август.
В съвременната медицина се използува надземната част (дрога Herba Violae tricoloris), която се събира по време на цъфтежа. Употребява се и в народната медицина.
У нас има голям брой видове теменуги със синьо-виолетови цветове, поради което е наложително белезите на набраните растения да се сравняват най-внимателно с дадените описания.