Норман Полмар, Томас Б. Алън
Енциклопедия на шпионажа (1203)

Разузнаване на военноморските комуникации

Американското военноморско РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (КОМРАЗ) води началото си от Първата световна война със създаването на криптоложко бюро. Бюрото има за задача да създава КОДОВЕ и ШИФРИ за военноморския флот, а също така да разчита прехванатите чуждестранни съобщения. ВМС на САЩ използва сложни системи за шифриране още на Парижката конференция през 1919 г., кодирайки съобщения за президента Уилсън и Държавния департамент. Същевременно армейската дешифрираща служба, ръководена от ХЪРБЪРТ ЯРДЛИ, успява безпроблемно да разчете военноморските шифри, разработени от криптоложкото бюро. По същото време военноморските декодировчици срещат значителни трудности. Когато научава за ефикасните действия на Ярдли, УПРАВЛЕНИЕТО ЗА ВОЕННОМОРСКО РАЗУЗНАВАНЕ закрива криптоложкото бюро през юли 1918 г.

Работата срещу японския военноморски флот започва през 1924 г. със създаването на изследователски отдел (за ПРИКРИТИЕ) към Управлението на военноморските комуникации. Екипът получава военноморския код OP–20-G, като OP означава щаба на началника на военноморските операции, 20 — военноморски комуникации, а G — седми отдел на това управление. (ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ е с означение OP–16 по това време.) По-късно „изследователският отдел“ променя името си на група за сигурност на комуникациите.

Съставът на КОМРАЗ включва лейтенант ЛОУРЪНС САФОРД и четирима цивилни. Те се настаняват във временната щабквартира на ВМС на САЩ по време на Първата световна война във Вашингтон. Първата задача на новата служба е разчитането на японските дипломатически кодове, тъй като са вече прехванати. По това време не съществува сътрудничество между армейските и военноморските декодировчици. И наистина, армията отрича съществуването на аналогична на нейната служба, известна като ЧЕРНАТА СТАЯ (вж. ЯРДЛИ, ХЪРБЪРТ).

Прехващането на японските военноморски радиокомуникации започва през октомври 1927 г. Снабден със специална апаратура екип на КОМРАЗ под командването на капитан трети ранг ЕЛИС ЗАКАРАЙЪС — по това време РАЗУЗНАВАЧ от Азиатския военноморски флот, записва от американския кораб Марбълхед съобщенията, пуснати по време на японско военноморско обучение. Други кораби на военноморския флот понякога формират екип за КОМРАЗ, който обикновено се нарича флотски радиоцентър (ФРЦ) — обучени радисти свалят катаканския морзов код, използван от японците.

По същото време военноморският флот започва да създава наземни прехващателни станции. Първата е в Пекин, Китай, през 1925 г. Екипът изцяло е съставен от морски пехотинци. По-късно прехващателни станции са създадени и в Шанхай; в Хия, на източния бряг на Оаху, Хавай; на Гуам; на Филипините; в Бар Харбър, Мейн; във Вашингтон, окръг Колумбия. Освен основния военноморски състав по КОМРАЗ във Вашингтон (станция НЕГАТ) по декодирането на съобщенията и изучаването на японските комуникации работят и други екипи на КОМРАЗ — през 1932 г. станция КАСТ на Олонгапо, Филипините, и през 1936 г. станция ХИПО в ПЪРЛ ХАРБЪР на Оаху. Тези станции са създадени в помощ съответно на азиатското и на тихоокеанското флотско командване. (През септември 1941 г. станцията Хипо е преместена на острова крепост Корегидор, където след това е създаден огромен подземен комплекс, който е и противовъздушно скривалище.) Кадрите в тези 3 екипа по КОМРАЗ са от БАНДАТА ОТ ПОКРИВА на военноморския флот и морските пехотинци.

Разчитането на японските комуникации получава значителна помощ през 1920 г., когато военноморският флот финансира първото от серията КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ в японското консулство в Ню Йорк. Извършено е от Управлението за военноморско разузнаване (УВР), ФБР и полицията на Ню Йорк. В консулството „негодниците“ успяват да отключат, да влязат и да отворят сейфа, в който се съхранява кодовата книга на японския военноморски флот. Книгата е снимана внимателно и върната на мястото й, без японците да разберат какво се е случило. Тя се използва непрекъснато от екипите на КОМРАЗ.

През 1923 г. конспиративните прониквания се провалят — „негодниците“ не успяват да отворят японския сейф. През 1926 г. и отново през 1927 г. УВР и ФБР се връщат в консулството в Ню Йорк и успяват да снимат поправките и нововъведенията в кодовата книга. През септември 1929 г. проникванията се извършват в 5 последователни нощи в канцеларията на японския военноморски представител в Ню Йорк. Всички влизания остават незабелязани. (Нови КОНСПИРАТИВНИ ПРОНИКВАНИЯ са извършени през 1938 г. или 1939 г.) Благодарение на информацията, получена от проникванията, се съставя книга с японски кодове, която е подвързана с червено платно и затова японските кодове получават американското означение ЧЕРВЕНА КНИГА.

Оттогава службата по КОМРАЗ получава възможност предварително да информира ръководството си за военните планове и операции на японците, включително за маневрите от 1930 г. и изпробването на възстановения боен кораб Нагато през 1936 г., при което се разбира, че японците са увеличили значително скоростта му. В края на 1930 г. японците променят кодовете си и започват да използват шифрови машини.

На 1 юни 1939 г. японският военноморски флот въвежда нов код, който скоро е разчетен от екипа на КОМРАЗ. На 1 декември 1941 г. кодът е променен отново и не може да бъде засечен (т.е. след нападението над ПЪРЛ ХАРБЪР) през следващите 2 седмици, когато военноморският екип по КОМРАЗ на Корегидор определя, че се използва същият код, но са въведени нови ключове. Това е третата или четвъртата серия ключове, използвана за същия код, което улеснява американските декодировчици.

През 1931 г. екипът на КОМРАЗ получава разрешение да предаде на новосъздадената армейска СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ копия от всички кодови ключове, независимо че армията отказва дори да признае пред военноморския флот за съществуването на свои собствени операции по декодиране — Черната стая. След това армията се съсредоточава предимно над разчитането на японските дипломатически кодове, а военноморският флот — над военноморските кодове и шифри. През зимата на 1940–1941 г. повишеният интерес към японските дипломатически кодове принуждава военноморския флот да обедини усилията си с армията. Първата машина, която успява да проникне в дипломатическия код — наречена ПЪРПЪЛ, — е създадена през 1940 г. във Вашингтон. Първият завършен текст на японско съобщение е дешифриран през есента на следващата година. Армията и военноморският флот съвместно дешифрират и разпределят тези съобщения.

Военноморският екип по КОМРАЗ се разраства и на активна служба през юни 1941 г. са призовани огромен брой запасни офицери. На 7 декември 1941 г. в КОМРАЗ работят 730 души, 75 от които са офицери от военноморския флот, 645 — военни, и 10 — цивилни. Повечето от тях са във Вашингтон, 186 — в Пърл Харбър, 78 — на Корегидор, плюс 26 прехвърлени на Филипините (изпратени в Австралия при започването на войната).

Сред цивилните е госпожа Агнес Майер Дрискол, за която контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН — РАЗУЗНАВАЧ от Тихоокеанския флот по време на войната, пише в книгата „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985) следното:

Във военноморския флот нямаше по-добър от нея криптоаналитик. Някои от учениците й… бяха значително по-способни математици от нея, но тя преподаваше криптоанализ на всички и никой не поставяше под въпрос изключителния й талант и решимост при разчитането на кодовете и шифрите. Тя разбираше машините и знаеше как да ги прилага. През 1937 г. тя раздели сенатската награда от 15 000 долара, дадена й за приноса при разработването на шифровата машина, с капитан III ранг Уилям Грешъм.

По това време Сафорд поема за трети път OP–20-G, след като е служил там от 1924 до 1926 г., от 1929 до 1932 г. и отново от 1936 до началото на 1942 г. Той е истинският създател на военноморското КОМРАЗ и има големи заслуги за многобройните му успехи.

В началото на войната организацията бързо се разраства. През 1943 г. групата за сигурност на комуникациите е преместена в бивш девически колеж на булевардите Небраска и Масачузетс в Северозападен Вашингтон. (Вж. БАЗА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ.)

Междувременно японският военноморски флот продължава да използва същите кодове, които американският военноморски флот вече е разчел. Но на 1 юни 1942 г. настъпва съществена промяна. Разчитането на тези кодове и възможността да се определят японските планове за настъпление осигуряват успеха в битките в Коралово море в началото на май 1942 г. и на МИДУЕЙ в началото на юни 1942 г.

По това време военноморският флот включва екипи за радиоразузнаване (ЕРР) на флагманските кораби в повечето части, разположени в Тихия океан. Кадрите от ЕРР разчитат японските радиопредавания и уведомяват своите адмирали за тактическите планове и намерения на японците, а също така прехвърлят материали за РАДИОЦЕНТЪРА НА ТИХООКЕАНСКИЯ ФЛОТ (РЦТФ) в Пърл Харбър. Доктор Роналд Спектър цитира в книгата „Слушайки врага“ („Listening to the Enemy“, 1988) един от докладите на РЦТФ:

Работните условия за екипите по РР в морето често бяха тежки, а имаше и голяма нужда от мерки за сигурност… От особена важност бе да се създаде доверие у адмирала към неговите екипи по радиоразузнаване. В много спешни случаи се налагаше адмиралът сам да взема информацията от РР, без да чака обяснение за източника, и за да може да предприеме незабавни действия, трябваше да има пълно доверие в екипа. Ето защо, винаги когато беше възможно, офицерите от РР оставаха с него по време на целия му престой в морето.

Особено значение се придава на военноморското разузнаване на комуникациите при разработката на операциите В Тихия океан с участие на ПОДВОДНИЦИ. В доклад, цитиран в книгата „Слушайки врага“, се казва: „Без разузнаването в областта на комуникациите подводниковите операции несъмнено щяха да бъдат много по-трудни и скъпи поради огромните територии, които трябваше да се покриват, и постигането на крайните цели щеше да се забави значително.“ Един от първите успехи на КОМРАЗ през войната е на 27 януари 1942 г., когато прехванати от японското радио съобщения са предадени на американската подводница Гаджън и тя прехваща и потапя японската подводница I–73 на 240 морски мили западно от Мидуей. Огромният японски плавателен съд потъва с целия екипаж от 70 души. Това е първият японски боен кораб, потопен от американска подводница.

Военноморските постижения в декодирането се използват и за помощ в операциите на армията — армейската СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ не успява да разчете цялостно японските армейски кодове чак до 1944 г. Благодарение на декодирането, извършено от военноморския флот, армията определя кога японският флот ще осигури въздушно или морско подкрепление за операциите, провеждани на сушата.

По време на войната усилията на военноморския флот в КОМРАЗ се увенчават с разчитането на всички японски военноморски кодове и шифри, с изключение на шифъра на флагман офицера — бавен, тромав и сложен шифър, който японците престават да използват още в началото на войната. В края на войната в КОМРАЗ работят 8454 души — 1499 са офицери, 6908 — от редовия и сержантския състав, и 47 — цивилни.

След Втората световна война военноморският флот продължава да поддържа мрежа от станции за КОМРАЗ на брега и на морето. От 1968 г. екипът, който се занимава с тази дейност, се нарича ГРУПА ЗА ВОЕННОМОРСКА СИГУРНОСТ и в началото е под ръководството на АГЕНЦИЯТА ПО СИГУРНОСТТА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, а след това — на АНС.