Фьодор Сергеев
Тайното оръжие на агресията (20)

В кабинетната тишина

Времето внесе поправки и в целите на разузнаването, и в мащабите на дейността му, и в начините и методите за получаване на информация, и особено в организацията на анализа и оценката на разузнавателните данни.

През втората половина на XX век, във времето на научно-техническата революция, старите, широко рекламирани във филмовите шлагери похвати като „изстрели в мъглата“, „тайнствено преследване“, „схватка в летящия експрес“ и подобни се използват, разбира се, при нужда в тайната война на империализма срещу силите на мира и прогреса. Но техният относителен дял в общия комплекс на дейността например на американското ЦРУ значително намалява. И съвсем не затова защото ръководителите на американското разузнаване не искат, както се казва, да си цапат ръцете, напротив, известно е, че за разузнаването на САЩ са характерни жестокостта и агресивността и че то не се стеснява при избора на средства. Днес ЦРУ е отговорно за много кървави дела, особено след като тероризмът навлезе здраво в арсенала на средствата, използвани от него на международната арена, и бе издигнат в ранг на държавна политика на САЩ. Сега обаче, използвайки само традиционните методи на шпионаж, не е възможно да се разгадае една толкова сложна загадка като разкриването на военноикономическия потенциал на държавата, способностите й да се противопостави на агресията, а нали днес това е една от главните задачи на разузнавателните служби. Днешното разузнаване — това е преди всичко огромен научноизследователски апарат, който се опира не толкова на тайните, агентурни средства, колкото на съвременните възможности за събиране, изучаване и систематизиране на откритата информация.

В снабдените с най-нова техника разузнавателни организации на империалистическите държави работят много учени. Те анализират и оценяват колосално количество информация, без да напускат страната или дори работния си кабинет. И цялата тази маса от информация постъпва при тях не само от донесенията на тайните агенти, но и от съвсем достъпни за всекиго източници, наричани в разузнаването открити.

Това са източниците, без които във века на научно-техническата революция и „информационния взрив“ не може нито една държава: вестниците и списанията, радиото, телевизията, националните и международните изложби, книгообменът, международният научен и културен обмен и т.н. В този именно „информационен взрив“ се включва с целите си разузнаването. При това не от днес.