Владимир Терзийски
Летящите чинии на Илюминатите (43)

6.3. Досадният навик даже и на турбореактивните чинии да се губят из Космоса.

Един много силен аргумент, който значително ми помогна да повярвам в способността на немските ракетни летящи чинии свободно да излитат в орбита, беше една малка история, разказана в контактьорската книга „НЛО — контакт с планетата Ярга“, спомената вече няколко пъти в предишните глави (Стивънс, В. и Данаерде, 86). В нея най-подробно се описваше живота на планетата, въртяща се около близка до Слънцето звезда, включително и многобройните технически постижения на нейните жители. Между историите в нея беше и най-подробното описание на техните междузвездни около-светлинни чинии-гравитолети със синхротронни антигравитационни двигатели, описани и в първата глава на нашата книга. Освен за големите 300 метрови космични чинии, се споменава и за малки чинии, които се използват само в атмосферата на планетата им.

Следваше най-интересният и случайно изпуснат детайл: ако поради пилотска грешка тази малка околопланетна чиния набере твърде голяма скорост, тя може да излети не само в суб-орбитален полет, не само в един орбитален полет, но тя може въобще да напусне гравитационното поле на своята планета и да се загуби в Космоса. Най-интересното е, че тя няма възможността да се върне обратно на планетата. Затова по-големите космични синхротронни чинии трябва да я догонват и да я връщат обратно в атмосферата, където нейните двигатели могат отново да бъдат включени.

Но ярганците не желаят да разкрият в книгата какъв именно е типа на двигателя, използван в по-малките чинии, от страх да не би те да бъдат построени от военните на Земята и използвани за бойни действия. След като в тази книга ярганците най-свободно и подробно описват своите големи синхротронни чинии, значи технологията им в тази област е толкова по-напреднала от нашата, че не съществува опасността тези космични чинии да бъдат прекопирани от нас на Земята. Докато за по-малките околопланетни чинии явно тази опасност съществува.

Според мен, единственият двигател, който отговаря на тези две условия, е турбореактивния жироскопиращ антигравитационен двигател. Защо мисля така? По принцип никой антигравитационен двигател не се нуждае от атмосферата на планетата, за да създава своята тяга. Това може да стане и в пълния вакуум на космичното пространство. Многократно споменахме вече, че антигравитационните двигатели не използват аеродинамични ефекти за създаването на тягата и поради това не са зависими от планетната атмосфера. Те използват единствено ефектите на взаимодействията на етерните циклони, които са зависими, но от друга атмосфера — от т.н. „етерна атмосфера“ на Земята. Това е всъщност нейния гигантски етерен циклон, който се простира чак зад орбитата на Луната (Оаспи, 1882; Терз, V. 94).

За разлика от другите антигравитационни двигатели, единствено турбореактивният антигравитационен двигател се нуждае от атмосферата. Но не за да се „отблъсква“ от нея, а просто да я засмуква и използва за окислител на горящото в камерите му гориво. Щом чинията излети от атмосферата, турбореактивният й двигател изгасва. С това изчезва и антигравитационната му тяга. Няма как дискът да се обърне обратно, за да може да се върне в атмосферата на планетата.

Не само класическите турбореактивни чинии са в състояние да напуснат „безвъзвратно“ пределите на земната атмосфера. Предполагам, че даже и антигравитационната орбитална совалка-бомбардировач на проф. Липиш, работеща с въглищен прах, е в състояние лесно да излети в орбита. Дори и без да използва своя антигравитационен асист — само с помощта на своя правопоточен двигател. По аналогия на вироглавата Черна птица SR-71. С допълнителната антигравитационна подемна сила на жироскопиращия резервоар за горивото, нулираща не само гравитационната, но и инерчната маса на бомбардировача совалка, той не би имал никакви проблеми да излети в орбита.

И така в заключение бих казал, че най-важната причина, виновна за това безотговорно поведение на турбореактивните и на правопоточните летящи чинии, е загубата на тяхната инерчна маса вследствие на работата на антигравитационния им двигател. Това става не само при тях, но също и при всеки друг работещ антигравитационен двигател. След като една турбореактивна чиния може да излети лесно в орбита, то тогава една ракетна чиния с още по-мощните си двигатели и с възможността им да работят и в открития Космос, би могла още по-лесно и от нея да излети в орбита (Терз, V. 94).