Франсоаз Долто
Женската сексуалност (10)

Навлизане в едиповия комплекс — край на третата година

Да си представим момиченце, чието развитие не е било прекъсвано що се отнася до приемането на женствеността му — то желае мъжете и приема това желание; дори често упреква майка си, че не я е родила момче; понякога се оплаква, че я „боли“ половия орган. Тук става дума за пантомима на прелъстяване. „Кой ще влезе там, където усещам нужда от проникване? Няма да си ти, лоша такава, защото си нямаш и не те желая!“ — сякаш казва то на майка си. Тъй като се чувства виновно заради това чувство на нелюбов, с което рискува да отблъсне майката, то се опитва да я „утеши“, като й дава възможност да му осигури (да му „направи“) грижи, за да се изживее още веднъж като пасивен обект, обект на майчинско опипване като при уринирането и дефекацията от ранното му детство.

Това поведение показва латентна хомосексуалност, която се изгражда, за да запази сигурността на образа на основното генитално тяло; от своя страна хетеросексу-алността е свързана със сигурността на образа на фалическото кинетично тяло, функциониращо в контакт с друго фалическо тяло, и със сигурността на образа на храносмилателното тяло (добавящо или отнемащо) във фантазмирания му обмен с ерогенното тяло на представител на другия пол. Трябва да се каже, че хомосексуалността по отношение на тялото на майката е необходима; чрез нея момиченцето интроецира образа на жена, изнасилена и може би символично кастрирана, но останала жива и въпреки всичко фалическа до един баща, свръхинвестиран и катда личност, и като гениталност.

За момиченцето едиповият контекст изкарва на яве няколко неща: преди всичко то осъзнава разликата в пола и е гордо от тази разлика, като често изразява това чрез имитацията на отрязаните крака; готово е да приеме острите форми, с които боравят мъжете, или с които борави майката, дори ако това причинява болка; очаква проникване в клоакалния полюс, без още да схваща смисъла на това очакване, нито от кого точно трябва да дойде, за да бъде валидно. Момиченцето трябва да изиграе чрез думи и фантазми всичко, което е изживявано от половия му орган.

Това, което то търси на първо място, очевидно е даденото от тялото му разрешение за всичко, което познава експериментално от телесната си напълнена форма — предаваща или приемаща, — форма, която трябва да запази нарцистично, като така се превърне за собственото си тяло в нещо като майка по образа на майката, дала му живот, създала го, обичала го, поддържала го и закриляла го; след това момиченцето търси разрешенито, дадено от истинската майка — образец за съхраняващи грижи и идеален Аз за оралното му, анално, а сега и генитално либидо. Това поведение на интроециране и идентифициране ограничава образите и афектите, които нарцисизмът на субекта търпи в съзнанието си (които използва и изразява) й които придават стила на фантазмите му.

Структурирането на Аза в служба на гениталното либидо ще зависи от въображаемото културно поведение — чрез жестовете, израженията или думите, — мълчаливо или открито позволявало във всеки даден момент от истинските майка и баща; това поведение, прието или не, ще придаде смисъл на съществуването, признато, вало-ризирано или не, на всичко, което засяга гениталната област на тялото, както и смисъл на този смисъл — желанието.

Структурата на Аза по отношение на либидото ще се изгради също чрез това, което е позволено от собственото тяло според законите на съхранението му и на развитието му на основата на оралното, анално и телесно функциониране; после чрез това, което е позволено от майката, главното отговорно лице, опитната съветничка и дори двойно опитна за момиченцето, защото тялото й е подобно на неговото. И наистина, от момента на раждането, когато детето разбива и преминава границите на утробата, майката — гнездо, носителка, снабдителка, опипваща и кърмеща — е изправената форма (телесен фализъм), символ на съдържанието и на знанието на всички рецепти за поддържане и поправяне на тялото, на съхраняването на неговата цялост, преоткрита като форма и като орално, анално, еротично и телесно функциониране, според редуването на напълване и изпразване, на буден (животински) и спящ (растителен) живот, символ на владеенето на разпокъсаните елементи, на господството над космическите елементи.

Майката — и бавачката или жената, която постепенно я е заместила — е следователно усещана от детето, момиче или момче, като притежателка на тайните на живота в неговите мутации и изпитания. Настроението й — весело, успокояващо, тъжно или неспокойно — очертава границите на онова, което е одобрено от нея и означава „може“ или на онова, което не е одобрено от нея: „Внимание, недей, опасност!“ Тоест неразрешеното от майката е равносилно на вероятно кастриране за тялото на момичето (за тялото и половия орган на момчето). Нещо като предстоящо и разрушително изнасилване за сексуалността на момичето. Тогава възбуждащата и положително структурираща опасност, усещана в очакването и в сексуалното привличане, става страхогенна, а не ерогенна.

Срещата — в едно и също време — на нагонните вълнения на детето и на емоционалната несигурност на майката затормозява първите и денарцисизира, деинвестира било образа на тялото на субекта, било образа на посоката на нагона (нагонния вектор).

Срещата — на едно и също място, географическо, пространствено или телесно — на нагонни вълнения, свързани със запомнянето на несигурността или на сигурността на майката, нарцисизира или не, поддържа или не етиката на осъществяването на желанието.

Всички фантазми или инициативи, чиято цел е да изразят сексуалните нагони на момиченцето, стигнало до стадия на съобразяването с трите воли, независими, но свързани, на лицата от семейния триъгълник, ще бьдат класирани като добри или лоши по няколко критерия;

— според това, което е позволено да се експериментира върху тялото с вече социализираните му ерогенни зони, т.е., което е позволено като функционално съответстващо на преоткриването на основната сигурност, с други думи предгениталното тяло в пълния си образ или сензорно-двигателната телесна схема с ерогенните си полюси на функциониране, с изключение все пак на гениталния полюс, за който още не се знае дали наистина трябва да бъде обезценен заради екскрементната зараза или схванат като нещо отделно заради значимостта на динамогенните емоции, локализиращи се там по време на общуване или във въображаемия живот;

— според това, което е позволено или не да се прави и да се въобразява най-напред от майката, после от другите фалически лица от женски пол, валоризирани от бащата;

— според това, което е позволено или не да се прави или въобразява от бащата и, в съзвучие с него, от другите представители на мъжкия пол, валоризирани от майката.

Наблюденията потвърждават, че в момента на зараждането на едиповия комплекс у момиченцето либидното приближаване към бащата е придружено от разцъфване на мазохистични фантазми. Момичето има към баща си потиснати пориви на нежност, положителни активни пориви, ако той е пасивен, и заема по отношение на него позиция на пасивно притежание. В замяна на това, ако той го търси, то бяга, „не иска да го вижда“ — така казва, закривайки очите си.

Между четири и пет години това поведение е типично за децата от двата пола спрямо всеки възрастен, родител или не, от допълващия пол. Така че не става дума за женски мазохизъм, а за предпазливост в отношенията с всяко силно валоризирано фалическо (заради изправената си стойка) лице, могъщо (тъй като е приспособено към света на силните) и желано (т.е. привлекателно). Възрастният от другия пол тревожи, защото е твърде съблазнителен. Защо твърде? Защото вече придобитото орално и анално благоразумие налага предпазливост пред тенденцията да се желае еротичен контакт — който се схваща като разрушителен — с прекалено силното, прекалено голямото.

Всяко привличане, на което личността на детето, в собственото му тяло, не е абсолютен господар, го превръща в предмет — какво ще направи другият от него, от половия му орган, усещащ привличането, ако се приближи прекалено? Именно чрез тази игра на криеница — „аз те гледам, ти не гледаш“, — която в телесен и етически смисъл съвпада с някогашната игра „куку — ето го!“, детето потвърждава интереса си чрез заявеното му отричане. Във всеки случай това поведение не съдържа нищо свойствено само на момичето.

От гледна точка на символичните поведенчески игри, свързани със сексуален телесен контакт, у момичето стремежът към сигурност в играта е съчетан с поведение на привличане на мъжа от разстояние. У момчето поведението на „блъскане“ на женското тяло също се разиграва от разстояние: то нанася удар на няколко сантиметра от тялото на жената, която трябва да се прави, че се бои и бяга; не докосва полите й с пръчката, а игрово преследва бягащата; ако тя се спре и го изчака, остава на известно разстояние и изразява с думи онова, което въображаемо прави, без всякакъв телесен контакт. Осъществи ли се контакт, става тревожно, играта вече не е нарцисизирища, радостта му на самец-завоевател се сблъсква с проблема на фалически непропорционалните тела — оттам страхът от кастрация, ако си представи жената като зъбата, или страхът от изнасилване, ако проецира върху нея фантазмираното сексуално проникване, насочено от неговия полов орган кьм нейния.

Това отдръпване, no-скоро задържащо, отколкото мазохистично, не е присъщо само на единия от половете; то се дължи на разликата в телесното развитие между детето и хетеросексуално желания възрастен. Става дума впрочем за хетеросексуалната съставка на детето в едипова възраст в дуалното му отношение към другия пол. Инхибирането на активната или пасивна агресивност не му причинява никаква болка. Следователно тук нямаме мазохизъм. Напротив, това инхибиране позволява да се сдържи еротичното напрежение, което си остава нарцисизиращо, ако сдържането е успешно. Няма нищо по-забавно от тази игра. Тя е първият „флирт“. Наскоро наблюдавах в един хотел група момичета и момчета на тази възраст и установих следното: момчето, което си играеше на прелъстяване с жените, само с една в едно и също време, се криеше от нея, като се приближаваше до баща си; ако майката присъстваше, то заставаше зад баща си, никога зад майка си; но ако бащата отсъстваше, се криеше зад майка си. Момиченцето пък, когато играе на тези провокиращи игри с мъжете, намира убежище в близост до тялото на майка си, но и до тялото на баща си, който спокойно може да е само заместник на отсъстващата майка; привличащият я мъж е просто различен от баща й мъж. Към три-четири годишна възраст това поведение е много разпространено и не съдържа никаква идея за съперничество спрямо единия от родителите.

С други думи, детето се приближава до всеки възрастен, който в момента не го привлича еротично; ако наоколо няма познат и родителите му отсъстват, то се приближава до възрастния, който му изглежда най-подобен на майка му или баща му по масата си, пола си или физиономията си.

Така че не става дума непременно, макар това да е началото на организацията на едиповия комплекс, за сексуална диалектика, развиваща се между три лица, а за игра между двама, между детето и другия, две кинетични орално-анални лица; в тази игра полът на детето играе ролята на третия, опитващ се да упражнява проникващ или привличащ начин на прелъстяване — игра от нарцистичен тип с орално и анално либидо, макар и придружена от откриването на възбуждащи усещания в гениталната област, еректилна у децата и от двата пола. Момчето не желае да се „разтовари“, освен от разстояние, чрез хвърляне на предмети или уриниране. Момичето не желае проникване чрез телесен контакт, а избирателно внимание от страна на представител на мъжкия пол — то иска да фокусира нагонните вектори на самеца, но от телеснаразстояние, което забранява осъществяването.

И това е толкова вярно, че момиченцето приема бонбони от ръката на всяко лице, дори от мъжки пол, което не я интересува еротично, но не приема бонбон от онзи, който я интересува, освен опосредствано, например ако е поставен на масата или премине през неутрална ръка. Трябва да се подчертае, че тук не става дума за въздействието на ревнива майка, присъстваща в играта. Чрез тази игра момиченцето овладява нарцистичния си сексуален нагон, стига да не се сблъска със сензорната реалност на тялото на другия, опасно най-напред за тялото му, после за половия му орган.

За децата от двата пола именно от този момент нататък ще се структурира или не личност, способна да приема съзнанието за желанията си, съсредоточени в гениталната област. Това става чрез поначало труден личностен и емоционален растеж, още повече усложнен от културния обмен с невротизираните възрастни от обкръжението на детето.

Законът, който в момента на отзвучаването на едиповия комплекс на седем-осем години и още повече през пубертета управлява гениталното либидо, е закон на обектното либидо с фалическа опция; това не е нещо ново, но трябва да се подчертае, че обектът може да бъде всеки човек от двата пола, с изключение на родителите и близките. Това по отношение на обективния му аспект. Колкото до субективния, задоволяването на обекта се възприема като по-важно от това на субекта и предполага себеотдаване в името на съзиданието в двойка. Гениталната мутация предполага също, че нарцистичното либидо на субекта ще промени центъра си, като се измести към съхранението на съществото благодарение на неговата плодовитост, а не само благодарение на неподвижното вещество на настоящата му личност.

Този нов либиден закон, погрешно наричан дарствен, който характеризира гениталното либидо от разцъфването му до утвърждаването на първенстващата му роля, е съвместим или не със чувственото тяло на лицата от допълващия пол. Чувствеността е награда, която повечето хора очакват и която е отказана на повечето хора, поне що се отнася до жените. По-късно отказът от чувственост води до фригидност.

В началото на установяването на едиповия комплекс, от края на третата до четвъртата година, се придобиват много умения: автономията на тялото, личното местоимение „аз“ в говора, фамилното име като име на бащата, социалното отношение към дадена къща, на която детето знае адреса, възрастта му, която то сега обича да съобщава, и накрая субективната диалектика на детето с автономно тяло по отношение на половия му орган и усещанията, които той му носи, като детето още не знае дали тези сладострастни усещания са познати и на другите лица с вертикално фалическо тяло като неговото — мъжки или женски представители на човешкия род, към който момиченцето знае все още смътно, че принадлежи.

Детето често говори на животните, no-рядко на растенията, но само човеците му отговарят — явно между него и последните съществува реципрочност на действията и вълненията, овладяни от говора както при него, така и при другите. Думите овладяват другия и позволяват на другия да овладее детето или да овладява пред очите му други хора и животни.

Детето, експериментира също факта, че желанието няма определено седалище, макар да е означено, илюстрирано, представено от телесното място, където се проявява, за да бъде възприето от субекта-свидетел. То има и интуицията, че се нарцисизира от неосъществяването на това напрежение, харесва му да е господар, т.е. отъждествява се с властта да отрече безредните нагони на тялото си. А ако има родители, които се нареждат в йерархията на етическите ценности, опитът му със субективните усещания, изпитвани по време на изречените им или неизречени нареждания, ще го доведе до желанието да владее тялото си, да му наложи закона.

Тялото му е място за референция за другия. То открива, че това тяло може и да го предаде, да го изложи на опасността от отнемане — тогава то се крие, крие тялото си или крие тялото на другия, за да се наслаждава на удоволствието си в неизнасилено, некастрирано-състояние. Така, благодарение на волевото въздържане тялото му става място на постоянност на желанието. За детето осъществяването на напреженията му е синоним за тяхното чисто и просто изчезване, както и на изчезването на мястото, където са били усещани — нежеланието на обекта се придружава от неговото невъзприемане.

Мястото, което трябва да се скрие от другия, за да се изпитат свободно напрежения, неподложени на опасността от осъществяване чрез консумиране (похищение) — а то може да бъде смъртоносно, — е пространството, в което желанието на човешкото същество съвпада в нарцистичен план с личностната му идентичност.

Да запомним този факт, защото той лежи в основата на жизнените нагони, т.е. на фалическата етика на либидото — невъзприятието лесно става знак за не-съществуване и, оттам, за нестойност. Също както до не много отдавна „великата пустиня Сахара“ бе смятана за обширно географическо нищо, нежелано от никого, нищо, което на картите ни бе представяно с голямо бяло поле, означено като смъртоносно, зло и обезсърчително за посетителите, с изключение може би за някои мистици.

Чувството за целомъдрие се развива в контакт с възрастните. Целомъдрени родители не са нито тези, които прикриват емоционалния и сексуалния си живот, нито тези, които го излагат на показ, а родителите, които уважават свободата на детето да прикрива дейности, вълнения и желания, често неясни и отдалечени — за възрастния — от всякакъв генитален смисъл. За детето криенето е винаги сексуално и отблъсква заплахата от изнасилване или кастрация. Възрастният, който уважава този вид поведение и приема да отговаря на всеки детски въпрос, свързан с пола (неговия и на родителите му), позволява да се извърши гениталното приспособяване на детето към собствения му пол и към желанията му. В този смисъл отговорите на възрастния са особено положителни, ако са формулирани опосредствано, в точно символно съответствие с емоционалните усещания, свойствени на детето. Това е стил на целомъдрие, който разрешава културното прикриване, като оставя символна свобода на въпросите, засягащи сексуалността. По този начин целомъдрието ще бъде усетено като напълно оправдана — емоционална модалност.

Структуриращата едипова ситуация може да възникне само чрез обмен на символи. Именно вербализирането на фантазмите и отговорът чрез културни и социални фантазмени вербализации формират личността на детето, момиче или момче. Ако назоваването на сензорните и афективни сексуални проблеми влече не упреци, нито извратени или прелъстяващи обяснения, а отговори, съобразени с гениталните реалности, ако е целомъдрено в намеренията си, то ще формира здрав сексуален нарцисизъм, съобразен със същността на сексуалността на момичето или момчето; това ще развие генитално поведение, съвместимо с удоволствието, плодовитостта и междуличностния сговор с членовете на семейната група.

Молбата за достъп до гениталното либидо се изразява чрез изречен въпрос, засягащ раждането на децата изобщо и по-специално собственото появяване на света или това на бъдещ потомък. Без отговор на родителя, в който той да поеме отговорността за собственото си телесно участие, заедно с това на другия родител — т.е. да защити идеята за необходимата допълняемост на родителските полове, които са в основата на живота, — детето, момиче или момче, ще усеща неизречена забрана да преодолее познатия му дотогава дуален начин на отношения, ще се чувства заплашено да загуби сигурността си.