Мари-Клер Банкар
Непознатият

Вървя в смразяващата самота на книгите:

сърцето ми замръзва

със свойте спомени замръзнали.

 

И хлопа вятърът кепенците.

 

Ноември.

 

Бе нужен цял живот да може тракащите клони

да ни накарат истински да чакаме.

Там, зад градината,

отвъд годините, които са пред нас,

са струпани бодливите черупки на опадалите кестени.

Димят пожарите на есента в мъглата

и в лилавеещите се прозорци.

 

Наистина ноември.

 

Нещата са си по местата.

 

А непознатият е между другото наблизо

като тревожна птица.