Артър Голдън
Мемоарите на една гейша (12)

11

Трябва да обясня какво имаше предвид Мамеха под „по голяма сестра“, макар че по онова време и аз самата не бях особено наясно с това. Когато момичето е вече готово за дебюта си като чиракуваща гейша, то трябва да е установило отношения с по-опитна гейша. Мамеха спомена по-голямата сестра на Хацумомо — великата Томихацу, тя била вече възрастна, когато я е обучавала. Но по-голямата сестра не непременно много по-стара от възпитаничката си. Всяка гейша би могла да е по-голяма сестра на момиче, стига да е поне с ден по-възрастна от нея.

За да се свържат като сестри, две момичета извършват церемония — нещо като сватбената. След това са като роднини и е обръщат една към друга с „по-голяма сестро“ и „по-малка сестро“, все едно са дъщери на едно семейство. Някои гейши може и да не се отнасят с необходимата сериозност към това, но онази по-голяма сестра, която изпълнява задължението си, както е редно, става най-важният човек в живота на младата гейша. Тя прави много повече от това просто да следи дали по-малката умее удачно да съчетава смут и смях, когато някой мъж й разказва непристойна шега, или да й помага да подбере подходящия восък за основа на грима. Тя е длъжна също така да се грижи по-младата да привлича вниманието на подходящите хора и го прави, като я развежда из Гион и я представя на съдържателните на най-добрите чайни, на перукерите, на готвачите в най-добрите ресторанти.

Работата всъщност е страшно много. Но задълженията на по-голямата не се изчерпват с това денем да развежда и запознава по-малката с различни хора. Защото Гион е бледа звезда, която засиява в пълното си очарование едва след залез слънце. През нощта по-голямата сестра трябва да извежда със себе си по-малката, за да я представи на клиентите и покровителите, с които се е сближила през годините. Тя им казва:

— Нима не познавате моята нова по-малка сестра? Моля ми да запомните името й, защото тя ще стане голяма звезда. Моля ви също така да й позволите да ви навести следващия път, когато посетите Гион.

Разбира се, малко са мъжете, готови да платят скъпо, за да прекарат вечерта в разговор с четиринайсетгодишно момиче. Ето защо клиентът едва ли ще повика по-малката сестра при следващото си посещение. Но по-голямата и съдържателката на чайната ще продължат да му я предлагат, докато най-сетне склони. Ако се окаже, че по някаква причина той не я харесва… е, това е друга история. Иначе всичко може би ще завърши с това, че след време той ще стане неин патрон и ще я харесва точно толкова, колкото и по-голямата й сестра.

Да се нагърбиш с ролята на по-голяма сестра е като да кръстосваш града с торба ориз на гръб. Защото по-малката е не само зависима от теб както пътникът от влака, на който се вози, а и ако се държи зле, по-голямата е отговорна за поведението й. Причината, поради която много известни гейши се нагърбват с това бреме, е, че всеки в Гион печели, ако чиракуващата гейша успее. Самата тя печели, след като, разбира се, след време си върне дълговете, и ако има късмет, в крайна сметка става любовница на богаташ. По-голямата сестра печели, като получава част от доходите на по-малката, а същото се отнася и за съдържателките на различните чайни, в които момичето забавлява посетителите. Печелят дори перукерът, продавачът на украшения за глава и сладкарят, от когото момичето купува подаръчета за своя покровител… Те може и да не получават непосредствено част от доходите й, но със сигурност печелят от покровителството на още една успяла гейша, която може да доведе в Гион клиенти да си харчат парите.

Справедливостта изисква да се каже, че съществуването на едно момиче в Гион зависи почти изцяло от по-голямата сестра. Въпреки това обаче малко са онези, които имат думата при избора на по-голяма сестра. Една преуспяваща гейша със сигурност не би рискувала репутацията си, като вземе под покровителството си момиче, което смята за глупаво или се опасява, че собственият й покровител няма да го хареса. От друга страна, съдържателката на окия, инвестирала огромни пари за обучението на чиракуваща гейша, не би седяла със скръстени ръце в очакване някоя глупава гейша да дойде и сама да си предложи услугите. Резултатът от всичко това е, че преуспяващата гейша получава много повече молби, отколкото би могла да поеме. Тя може да отклони някои от тях, но други — не, което според мен обяснява защо по думите на Мамеха Майка мислеше, че в Гион не би се намерила гейша, която да пожелае да стане моя по-голяма сестра. Сигурно първоначално бе кроила планове с това ден се нагърби Хацумомо. Макар Хацумомо да беше способна да изяде паяк, едва ли не всяка чиракуваща гейша би била щастлива да е нейна по-малка сестра. Хацумомо вече беше обучила поне две известни в Гион млади гейши. И вместо да ги тормози както тормозеше мен, тя се бе държала много добре. Изборът да ги поеме си беше неин и тя го беше направила заради парите, които бе получила. В моя случай обаче на нея не можеше да се разчита, че ще ми помогне — псе едно да разчиташ на куче да разхожда котка, без на следващата улица да я захапе. Майка сигурно я беше уговаряла, и то не само защото Хацумомо живееше в същата окия, но и защото имаше твърде малко свои собствени кимона и бе зависима от колекцията кимона на къщата. Но не мисля, че някаква сила на този свят би могла да я придума да ме обучава както подобава. Сигурна съм, че ако някой ден я помолеха да ме заведе и да ме представи на съдържателката на чайната „Мидзуки“, тя щеше по-скоро да ме отведе на брега на реката и да извика: „Река Камо, познаваш ли по-малката ми сестра?“ А после да ме бутне в нея.

Колкото до идеята друга гейша да се нагърби с тази задача, това би означавало пътищата й да се пресекат с тези на Хацумомо. Малко гейши в Гион имаха този кураж.

 

 

Късно една сутрин, няколко седмици след срещата ми с Мамеха, сервирах в гостната чай на Майка и на нейната гостенка, когато Леля отвори плъзгащата се врата и каза:

— Съжалявам, че ви прекъсвам, но би ли могла да се извиниш и да дойдеш за момент, Кайоко сан? — Кайоко беше истинското име на Майка, но рядко чувахме то да се използва в нашата окия. — Имаме посетител навън.

При тези думи Майка издаде своя наподобяващ кашлица смях.

— Май днес е един от лошите ти дни, Лельо? Как може сама да дойдеш и да ми съобщиш, че имам посетител. Прислугата не си върши усърдно работата и ти се трепеш вместо тях.

— Помислих си, че е по-добре да чуеш от мен — отговори Леля, — че нашата посетителка е Мамеха.

Бях започнала да се притеснявам, че от срещата ни няма да излезе нищо. Но като чух, че тя най-неочаквано е дошла, кръвта така ме блъсна в лицето, че се почувствах като току-що запалена електрическа крушка. В стаята настъпи дълга тишина, а после гостенката каза:

— Мамеха сан ли! Веднага си тръгвам, но само ако ми обещаеш, че утре ще ми разкажеш защо е дошла.

Използвах възможността, че гостенката си тръгна, за да се измъкна от стаята. Сетне във вестибюла чух Майка да казва нещо на Леля, което не бях и сънувала да излезе от устата й. Тя си изтръскваше лулата в пепелник, който беше понесла със себе си от гостната, и когато ми го подаде, каза:

— Ела и оправи прическата ми, Лельо.

Никога дотогава не бях забелязвала да се притеснява особено за външния си вид. Вярно, че се обличаше изискано, но както стаята й изглеждаше мрачна, въпреки че бе пълна с красиви неща, така и тя самата, макар да се обличаше в прекрасни материи, имаше мазни очи като на вмирисана риба, а на прическата си обръщаше толкова внимание, колкото локомотивът на своя комин — за нея тя бе нещо, намиращо се случайно най-отгоре.

Докато Майка посрещаше Мамеха на входа, аз чистех пепелника в стаята на прислугата. И толкова се напрегнах да чуя какво си говорят двете, че нямаше да се учудя, ако си бях разтегнала мускулите на ушите.

Най-напред Майка каза:

— Много съжалявам, че ви накарах да чакате, Мамеха сан. Каква чест да имам такава гостенка!

После Мамеха каза:

— Надявам се да ми простите, че идвам тъй неочаквано, госпожо Нитта. — Или нещо глупаво от този сорт. И това продължи известно време. Всичките ми усилия да подслушвам бяха възнаградени не повече, отколкото усилията на човек, повлякъл по баира сандък само за да открие, че е пълен с камъни.

Най-сетне двете минаха през вестибюла и влязоха в гостната. Толкова отчаяно исках да чуя разговора им, че грабнах един парцал от стаята на прислугата и се заех да лъскам дъските във вестибюла. В други случаи Леля не би ми позволила да върша там каквото и да било, докато в гостната има посетителка, но и тя като мен бе прекалено заета да подслушва. След като прислужницата сервира чай и напусна гостната, Леля застана от едната страна на вратата, така че да не я виждат, като преди това се увери, че вратата е леко открехната и ще може чува добре. Така се бях унесла, заслушана в поздравленията, които си размениха, че, изглежда, бях престанала да забелязвам какво става наоколо ми, защото когато внезапно вдигнах глава, точно под носа си видях кръглото лице на Пити — седеше на колене и лъскаше пода, макар аз вече да го правех, а тя да беше напълно освободена от домакинска работа.

— Коя е Мамеха? — пошепна ми.

Очевидно бе чула прислужниците да я обсъждат. Видях ги струпани в пръстения проход пред прага на вестибюла.

— Тя и Хацумомо са съпернички — прошепнах в отговор. — Същата, чието кимоно по прищявка на Хацумомо надрасках с туш.

Пити май се канеше да попита още нещо, но точно тогава чухме Мамеха да казва:

— Госпожо Нитта, аз наистина се надявам да ми простите, че ви безпокоя в ден, когато сте толкова заета, но бих искала да поговоря с вас за прислужницата Чийо.

— О, не — изпъшка Пити и се взря в очите ми, за да изрази колко съжалява за неприятностите, които ме очакват.

— Нашата Чийо е една малка глупачка — каза Майка. — Искрено се надявам, че не ви е обезпокоила.

— Не, нищо подобно — побърза да я увери Мамеха. — Но забелязах, че през последните няколко седмици не посещава училището. Така съм свикнала да я срещам от време на време в коридора… Едва вчера проумях, че може да е тежко болна! Неотдавна попаднах на много кадърен лекар. Питам се дали да го помоля да се отбие?

— Много сте любезна, но вероятно мислите за друго момиче. Не е възможно да сте срещали нашата Чийо в коридора на училището. Тя вече втора година не го посещава.

— Дали говорим за едно и също момиче? Много красиво, с изумителни синьосиви очи?

— Тя наистина има необикновени очи. Но може да има две еднакви момичета в Гион… Кой би си го помислил!

— Чудя се възможно ли е да са минали две години, откакто я видях там. Може би ми е направила толкова силно впечатление, та ми се струва като да е било съвсем неотдавна. Ако ми позволите да попитам, госпожо Нитта… тя напълно здрава ли е?

— О, да. Здрава като млада хрътка и точно толкова непокорна, бих рекла.

— И въпреки това вече не взима уроци? Колко странно!

— Сигурна съм, че за млада и известна гейша като вас Гион е отлично място за живот. Но времената, знаете, са много тежки. Не мога да си позволя да влагам пари във всекиго. Веднага щом разбрах колко неподходяща е Чийо…

— Съвсем сигурна съм, че мислим за две различни момичета — прекъсна я Мамеха. — Не мога да си представя, че толкова проницателна и делова жена като вас, госпожо Нитта, би нарекла Чийо „неподходяща“…

— Сигурна ли сте, че името й е Чийо? — попита Майка. Никой от нас вън не разбра, но с тези думи Майка се бе надигнала от ниската масичка и бе пресякла малката стая. След миг тя отвори плъзгащата се врата и видя право пред себе си ухото на Леля. Тя се отдръпна най-невинно, а и Майка според мен бе склонна да се престори, че нищо особено не се е случило, защото единственото, което направи, бе да ми извика.

— Чийо чан, я влез за момент.

Докато вляза, затворя след себе си вратата и коленича, Майка вече бе заела мястото си до ниската масичка.

— Това е нашата Чийо — каза тя.

— Да, да, точно това е момичето, което имах предвид! — извика Мамеха. — Приятно ми е да се запознаем, Чийо чан! Щастлива съм, че изглеждаш толкова здрава! Тъкмо казвах на госпожа Нитта, че вече се тревожех за теб. Но ти наистина изглеждаш много добре.

— О, да, госпожо, много добре.

— Благодаря ти, Чийо — каза Майка.

Поклоних се и понечих да се оттегля, но преди още да се изправя, Мамеха каза:

— Тя наистина е удивително хубава, госпожо Нитта, Трябва да призная, че на моменти ми е минавала мисълта да дойда и да помоля за разрешението ви да я направя своя по малка сестра. Но при условие, че сега не се обучава…

Майка навярно се изуми от тези й думи, защото тъкмо се канеше да отпие глътка от чая си, но ръката и спря насред път и остана неподвижна, докато изляза от стаята. Бях вече на мястото си във вестибюла, когато тя най-сетне отвърна:

— Толкова известна гейша като вас, Мамеха сан… бихте могли да имате за по-малка сестра всяка чиракуваща гейша и Гион.

— Истина е, че често ме молят. Но вече повече от година не съм се нагърбвала с подобна задача. Човек би помислил, че при тази ужасна икономическа криза клиентите ще понамалеят, но в действителност никога не съм била по-заета. Предполагам, че богатите просто продължават да са си богати дори във времена като тези.

— Сега още повече се нуждаят от развлечения — каза Майка. — Но вие бяхте заговорили за…

— Да, какво всъщност говорех! Е, няма значение. Не е редно да губя повече ценното ви време. Доволна съм, че все пак Чийо е съвсем здрава.

— Да, напълно. Но, Мамеха сан, чакайте за миг, ако обичате. Казахте, че сте близо до мисълта да вземете Чийо за своя по-малка сестра.

— Да, но тя от толкова време не се обучава… Така или иначе, не се съмнявам, че сте имали основателна причина за тона свое решение, госпожо Нитта. Не бих посмяла да ви коря.

— Мъчителни са изборите, които човек е принуден да прани в своя живот. Просто не бих могла да си позволя повече обучението й! Но ако вие, Мамеха сан, я намирате за способна, сигурна съм, че каквито и инвестиции да решите да направите за бъдещето й, ще бъдете щедро възнаградена.

Майка се опитваше да се възползва от Мамеха. Никоя гейша не плащаше обучението на по-малката си сестра.

— Бих желала това да е възможно — отвърна Мамеха. — Но при тази ужасна икономическа криза…

— Може би има някакъв начин аз да помогна. Макар Чийо да е малко твърдоглава и дълговете й да са значителни. Често съм си мислила колко невероятно би било тя да успее някога да ги върне.

— Такова привлекателно момиче! Според мен би било невероятно да не успее.

— Е, парите не са най-важното в живота, нали? Човек иска да даде най-доброто от себе си за момиче като Чийо. Може би бих могла да направя нещо, за да инвестирам малки повече в нея… просто за уроците й, нали разбирате. Но до какво ще доведе всичко това?

— Сигурна съм, че дълговете на Чийо са наистина огромни — каза Мамеха. — Но и така да е, струва ми се, че тя ще ги върне, докато навърши двайсет години.

— Двайсет! — възкликна Майка. — Не мисля, че някое момиче в Гион е успяло да направи такова нещо. А и в разгара на тази криза…

— Да, кризата, вярно.

— Аз наистина смятам, че нашата Пити е по-сигурна инвестиция. Освен това в случая с Чийо, ако вие сте нейна по голяма сестра, дълговете й само ще нараснат.

Майка нямаше предвид само парите за уроците ми, а и сумите, които щеше да й се налага да плаща на Мамеха. Гейша с положението на Мамеха взимаше обикновено по-голяма част от припечеленото от по-малката сестра.

— Мамеха сан, ако имате още минутка на разположение — продължи Майка, — питам се дали бихте проявили добрината да погледнете благосклонно на едно предложение. Щом великата Мамеха твърди, че Чийо ще върне дълговете си до двайсетата си година, как аз бих могла да се съмнявам в това? Разбира се, момиче като нея не би успяло без по-голяма сестра като вас, но в момента нашата малка окия е на предела на възможностите си. Едва ли ще мога да ви предложа условията, на които сте свикнали. Най-многото, което бих могла да заделя за вас от бъдещите печалби на момичето, е навярно едва половината на това, което вие обикновено очаквате.

— Точно сега се радвам на много щедри предложения — отбеляза Мамеха. — Приема ли да се нагърбя с по-малка сестра, не бих могла да си позволя да го направя по занижена цена.

— Още не съм свършила, Мамеха сан — отвърна Майка. — Ето моето предложение. Истина е, че мога да си позволя само половината от това, което обикновено очаквате. Но ако Чийо наистина успее да си върне дълговете до двайсетата си година, както предполагате, ще ви изплатя остатъка от онова, което ви се полага, плюс още трийсет процента. В перспектива ще спечелите доста повече пари.

— А ако Чийо навърши двайсет, без да е успяла да си върне дълговете? — попита Мамеха.

— Трябва да кажа със съжаление, че в такъв случай ще се окаже, че и двете сме направили лоша инвестиция. Моята окия не ще може да ви изплати дължимото.

Настъпи тишина, а после Мамеха въздъхна.

— Никак не ме бива в сметките, госпожо Нитта. Но ако разбирам правилно, вие бихте искали да се заема с невъзможна според вас задача за по-малко пари от обикновеното. Множество обещаващи момичета в Гион биха били чудесни сестри за мен, при това без никакъв риск. Боя се, че трябва да отклоня предложението ви.

— Напълно сте права — каза Майка. — Трийсет процента е малко евтино. Ще ви предложа два пъти повече, ако успеете.

— Но нищичко, ако се проваля.

— Моля ви, не мислете за това като за нищо. Вече ще получавате част от доходите на Чийо. Просто моята окия няма да е в състояние да ви изплати допълнителната дължима сума.

Бях сигурна, че Мамеха ще откаже. Но вместо това тя изрече:

— Бих искала най-напред да разбера колко големи в действителност са дълговете на Чийо.

— Ще донеса счетоводните книги, за да ви ги покажа — каза Майка.

По-нататък не чух разговора им, защото точно тогава Леля се подразни, че подслушвам, и ме отпрати със списък от поръчки. Целия следобед се тресях от възбуда като купчина камъни по време на земетресение, защото, разбира се, нямах представа какво ще излезе от цялата тази работа. Ако Майка и Мамеха не успееха да се споразумеят, цял живот щях да си остана прислужница, така както костенурката си е псе костенурка.

Когато се върнах, Пити седеше на колене в прохода близо до двора и дрънчеше пронизително на шамисена си. Изглеждаше много доволна, като ме видя, и веднага ми извика:

— Намери някакво оправдание да влезеш в стаята на Майка. Тя цял следобед седи там затворена със сметалото си. Сигурна съм, че ще ти каже нещо. А после трябва моментално да дойдеш и да ми разкажеш.

Реших, че идеята е прекрасна. Една от поръчките беше да купя мехлем за крастата на готвачката, но в аптеката го бяха свършили. Затова реших да се кача при Майка и да й се извиня, че съм се върнала без мехлема. На нея, разбира се, щеше да й е все едно — тя вероятно дори не знаеше, че са ме изпратили за такова нещо. Но поне щеше да ме пусне да вляза.

Оказа се, че слуша някаква комедия по радиото. Обикновено ако я прекъснех в такъв момент, щеше да ми махне да изчезвам и щеше да продължи да си слуша, да преглежда счетоводните си книги и да пуфка лулата си. Но този ден за моя изненада тя веднага щом ме видя, спря радиото и затръшна книгите.

— Забелязах, че докато Мамеха беше тук, ти лъскаше дъските в коридора. Опитваше ли се да подслушаш разговора ни?

— Не, госпожо. Имаше драскотина на дъските. Двете с Пити се опитвахме да я заличим.

— Само се надявам, че като гейша ще си по-добра, отколкото си като лъжкиня — каза тя и започна да се смее, без да вади лулата от устата си, и затова случайно духна по-силно в мундщука и от малката метална чашка изригна пепел. Някои от парченцата тютюн все още горяха, когато се посипаха по кимоното й. Тя остави лулата на масата и тупа дрехата си, докато не се убеди, че нищо повече не гори. — Ти, Чийо, си в тази окия вече повече от година.

— Повече от две години, госпожо.

— През това време почти не съм те забелязвала. И ето че днес дойде гейша като Мамеха, за да каже, че иска да стане твоя по-голяма сестра! Как, за бога, би трябвало да разбирам това?

Според мен Мамеха всъщност се интересуваше повече от това как да навреди на Хацумомо, отколкото да помогне на мен. Но, естествено, не можех да споделя подобно нещо с Майка. Канех се да кажа, че нямам никаква представа защо Мамеха е проявила интерес към мен, но преди да успея, вратата се отворих и чух Хацумомо да казва:

— Моля за извинение, Майко, не знаех че сте заета да се карате на прислужницата.

— Няма да е още дълго прислужница — отвърна й Майка. — Днес имахме посещение, което може да те заинтересува.

— Да, предполагам, че Мамеха е дошла и е измъкнала от аквариума нашата рибка — изрече Хацумомо. Тя доплува и седна на колене пред масичката толкова близо до мен, че трябваше да се отместя, за да има място за двете ни.

— По някаква причина — започна Майка — Мамеха, изглежда, мисли, че Чийо ще върне дълговете си, докато навърши двайсет години.

Лицето на Хацумомо бе обърнато към мен. Ако човек видеше усмивката й, би я взел за майка, която гледа с обожание бебе. Затова пък ето какво каза:

— Може би, Майко, ако я продадете на някой бардак…

— Престани, Хацумомо. Не те поканих, за да слушам подобни приказки. Искам да знам какво си сторила напоследък, че да провокираш Мамеха.

— Може да съм съсипала деня на госпожица Превземка, като вероятно съм минала край нея по улицата, но иначе нищо не съм й направила.

— Тя има нещо наум и аз бих искала да узная какво е то.

— Няма абсолютно никаква мистерия, Майко. Тя си мисии, че може да се подиграе с мен, като използва малката госпожица глупачка.

Майка не отвърна — изглежда, обмисляше думите на Хацумомо. Накрая каза:

— Тя май наистина мисли, че Чийо ще е по-преуспяваща гейша от нашата Пити, и иска да изкара малко пари от нея. Кой би могъл да я упреква за това?

— В действителност, госпожо… Мамеха няма нужда от Чийо, за да направи пари. Нима ви се струва случайно, че е решила да си губи времето с момиче, което живее, представете си, в една и съща окия с мен? Мамеха вероятно ще установи отношения с вашето кученце, стига да е сигурна, че това ще й помогне да ме пропъди от Гион.

— О, престани, Хацумомо. Защо ще иска да те пъди от Гион?

— Защото съм по-красива. Нужна ли й е по-сериозна причина? Иска да ме унизи, като казва на всички: „О, моля ви да се запознаете с по-малката ми сестра. Тя живее в една окия с Хацумомо, но е такова бижу, че я повериха вместо на нея, на мен.“

— Не мога да си представя Мамеха да се държи така — отсече Майка, задъхана от възмущение.

— Ако тя си въобразява, че може да направи от Чийо по-преуспяваща гейша от Пити — продължи Хацумомо, — ще бъде ужасно изненадана. Но аз съм доволна, че Чийо ще се разкарва наоколо в кимоно. Това е прекрасна възможност за Пити. Виждали ли сте някога как коте си играе с кълбо? Пити ще стане още по-добра гейша, след като си е наточила добре зъбите на такава играчка.

На Майка това, изглежда, й хареса, защото повдигна краищата на устата си в своеобразна усмивка.

— Нямах представа какъв прекрасен ден ще е днешният — каза тя. — Когато тази сутрин се събудих, в нашата окия имаше две ненужни момичета. Сега те ще се борят докрай… под предводителството на двете най-знаменити гейши в Гион!