Поезия
-
- 4,6 Pro domo sua
- 1951
-
- 5,3 Si vis pacem
- 1950
-
- 5,7 Ах, защо ли
- 1950
-
- 5 Българийо любезна
- 1937
-
- 5 Женското сърце…
- 1951
-
- 6 За обидата
- 1950
-
- 5,5 Какъв народ…
- 1951
-
- 5,5 На един поет
- 1950
-
- 6 На един художник
- 1950
-
- 5,3 На Иван Вазов
- 1950
-
- 6 Напътствие
- 1950
-
- 5,3 Народни водачи
- 1938
-
- 5 Няма нужда от пророци…
- 1950
-
- 5 Окото синур няма…
- 1951
-
- 4,6 Основанията
- 1936
-
- 6 От знания много…
- 1950
-
- 5,3 Световните събития
- 1949
-
- 5,2 Свободата 1
- 1946
-
- 5 Свободата 2
- 1943
-
- 0 Синеока незабравка…
- 1951
-
- 5,7 Така е нареден света…
- 1951
- Сваляне на всички:
По-долу е показана статията за Змей Горянин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за митичното същество. За българския писател вижте Змей Горянин (писател).
| Змей Горянин | |
| Подобни | дракон |
|---|---|
| Митология | руски фолклор |
| Змей Горянин в Общомедия | |
Змей Горянин (на руски: Змей Горыныч) е митично същество в руския фолклор. В българския език змей горянин се използва за змей, живеещ в планината.[1]
Представян е като змей с много глави (най-често 3, 6, 9 или 12), който може да лети и да издиша огън. Най-често живее в планините, край огнена река, където пази Калинов мост, водещ към царството на мъртвите,[2] но понякога и на скала в морето. Обикновено е злонамерено чудовище, което убива със силата на мускулестото си туловище и с което се сблъскват герои като Добриня Никитич и Иван Царевич.
Бележки
- ↑ Змей. Речник на българския език // Българска академия на науките. Посетен на 24 септември 202 г.
- ↑ Пропп В. Я. Исторические корни волшебной сказки. Научная редакция, текстологический комментарий И. В. Пешкова. – М.: Лабиринт, 2000. – 336 с. – ISBN 5-87604-008-8.