Невромантик (Neuromancer trilogy)
-
- 4,2 1. Невромантик
- Neuromancer, 1984
-
- 5 2. Нулев брояч
- Count Zero, 1986
-
- 5,2 3. Мона Лиза Овърдрайв
- Mona Lisa Overdrive, 1988
- Сваляне на всички:
Роман
-
- 4 Периферни тела
- The Peripheral, 2014
- Сваляне на всички:
Разказ
-
- 5 Вселената на Гернсбек
- The Gernsback Continuum, 1981
-
- 5,5 Зимният пазар
- The Winter Market, 1985
-
- 5,2 Изгарянето на Хрома
- Burning Chrome, 1986
-
- 4,8 Мнемоничният Джони
- Johnny Mnemonic, 1981
-
- 3 Тринадесет изгледа от картонения град
- Thirteen Views of a Cardboard City, 1996
-
- 5 Холограмната роза
- Fragments of a Hologram Rose, 1984
-
- 4,5 Хотел „Ню Роуз“
- New Rose Hotel, 1984
-
- 0 Хотел „Ню Роуз“
- New Rose Hotel, 1984
- Сваляне на всички:
По-долу е показана статията за Уилям Гибсън от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Уилям Гибсън.
| Уилям Гибсън William Gibson | |
| американско-канадски писател | |
Уилям Гибсън през 2008 г. в Париж | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Университет на Британска Колумбия[1] |
| Литература | |
| Период | от 1977 г. |
| Жанрове | научна фантастика, киберпънк |
| Известни творби | „Невромантик“ |
| Награди | Награда „Небюла“ за най-добър роман (5 май 1985)[2][1] Награда „Хюго“ за най-добър роман (1985)[3] Мемориална награда Гранд Мастър на името на Деймън Найт (2018)[4][5] |
| Повлиян | Уилям Бъроуз[1] |
| Уебсайт | williamgibsonbooks.com |
| Уилям Гибсън в Общомедия | |
Уилям Форд Гибсън (на английски: William Ford Gibson) е американо-канадски автор на научнофантастични романи (спекулативен поджанр), наричан баща на киберпънк поджанра и движението. Гибсън изковава термина киберпространство в разказа си Горящ хром.
Биография
Уилям Гибсън е роден на 17 март 1948 г. в Конуей, Южна Каролина, САЩ.
През 1968 г. се премества в Канада и през 1972 г. се установява във Ванкувър, където започва да пише научна фантастика. Ранните му творби са футуристични истории за влиянието на кибернетиката и киберпространството върху човешката раса в бъдещето. Фантастиката му от 80-те има безрадостно чувство, но най-новите му романи все повече се доближават до настоящата реалност, оттласквайки се от фантастичното, и носят жизнеутвърждаващия устрем на разговори по iPhone, мода и т.н. (Zero History). Първият му роман, Невромантик, печели три големи награди за научна фантастика (Небюла, Хюго и Мемориалната награда на Филип Дик).
Библиография
- Burning Chrome (1986) („Горящ хром“, сборник разкази)
- Neuromancer (1986) (част 1, бълг.превод – „Невромантик“, 1996)
- Count Zero (1986) (част 2 на поредицата „Невромантик“, бълг. превод „Нулев брояч“, 1997)
- Mona Lisa Overdrive (1988) (част 3 на поредицата „Невромантик“, бълг. превод „Мона Лиза Овърдрайв“, 1997)
- Difference Engine (1991) („Двигателят на различието“, с Брус Стърлинг)
- Virtual Light (1993) (част 1 на Bridge трилогията, бълг. превод „Виртуална светлина“, 1997)
- Idoru (1996) (част 2 на Bridge трилогията, бълг. превод „Идору“, 2002)
- All Tomorrow's Parties (1999) („Всички утрешни купони“ – част 3 на Bridge трилогията)
- Pattern Recognition (2003) („Разпознаване на образи“)
- Spook Country (2007) („Страна на призраци“)
- Zero History (2010) („История нула“)
Филмирани произведения
- Джони Мнемоник, 1995 Johnny Mnemonic в
Internet Movie Database - Хотел „Ню Роуз“, 1998 New Rose Hotel в
Internet Movie Database
Агрипа (книга на мъртвите)
През 1992 г. Уилиям Гибсън създава интерактивната книга Agrippa (a book of the dead), посветена на починалия му баща. В издълбана ниша в самата книга се съдържа дискета с програма за Мак, която изписва целия текст на поемата на екрана, след което го криптира и го прави да „изчезне“.
Външни препратки
- Произведения на Уилям Гибсън в
Моята библиотека - ((en)) Официален сайт на Уилям Гибсън
- Блог на Уилям Гибсън Архив на оригинала от 2005-10-13 в Wayback Machine.
- ((en)) Agrippa (a book of the dead) Архив на оригинала от 2013-11-23 в Wayback Machine. пълният текст на поемата
- Досиетата Агрипа: подробно описание на книгата
|
- ↑ а б в canadian-writers.athabascau.ca
- ↑ nebulas.sfwa.org
- ↑ www.thehugoawards.org // Посетен на 24 юни 2025 г.
- ↑ nebulas.sfwa.org
- ↑ www.sfadb.com // Посетен на 3 юли 2025 г.