Рита Моналди

Рита Моналди е родена на 1966 г. Завършва класическа филология в Римския университет „Сапиенца“ и специализира история на религиите, след което работи като журналистка. Франческо Сорти е роден през 1964 г. Завършва история на музикологията в същия университет и също работи като журналист. Двамата а женени и имат две деца.

В продължение на няколко години Моналди и Сорти са професионални журналисти, вписани в Ордена на журналистите на Италия, но постепенно изоставят професията, за да се посветят на художествената литература и историческата документалистика.^[1][2]

Поради негативната реакция на Католическата църква, свързана с описанията на папа Инокентий XI в първата им книга, Imprimatur (2002), издаването на романа в Италия е блокирано чрез натиск върху издателите. Това принуждава авторите да се преместят във Виена и да публикуват творбите си в чужбина. Едва след 2015 г. техните романи отново започват да излизат на италианския пазар.

Моналди и Сорти провеждат задълбочени проучвания върху историята на XVII век, които ги мотивират да започнат да пишат исторически романи. Всеки техен роман е придружен от обширно документално приложение, понякога над 100 страници. Главен герой на първите им романи, в жанра на образователния роман, за бароковата европейска дипломация, е абатът Ато Мелани (1626–1714) – реална историческа личност, оперен певец-кастрат, политик, писател, дипломат и шпионин, близък до крал Луи XIV и влиятелни фигури от европейските дворове.

Първият им исторически трилър е „Печатът“ (Imprimatur) – първи том от поредицата за абат Ато Мелани, който излиза в Италия през 2002 г. Действието се развива през 1683 г., когато турската армия е пред Виена, а Рим е заплашен от чума. Главният герой, абат Ато Мелани – агент на крал Луи XIV – разследва убийство в странноприемницата „При оръженосеца“ с помощта на млад прислужник, разкривайки престъплението и политическите интриги на XVII век.

Романът е публикуван първоначално от издателство „Арнолдо Мондадори“ и бързо става бестселър, достигайки четвърто място в класацията на „Кориере дела Сера“.^[3] Първото издание се разпродава за две седмици, книгата е преведена на 26 езика в 60 държави и надхвърля милион продадени екземпляра.^[4] Успехът ѝ е представен на Франкфуртския панаир на книгата през 2006 г., а ранните издания на „Мондадори“ се превръщат в колекционерска рядкост.^[5][6]

През 2006 г. нидерландското издателство De Bezige Bij публикува италианско издание на Imprimatur, което е препечатано осем пъти до 2013 г. и се разпространява в книжарница „Хьопли“. През 2009 г. първият епизод на телевизионното предаване „Комплоти“ по италианския тв канал LA7, водено от Джузепе Кручани, е посветен на случая Imprimatur.^[7]

В следващите години Моналди и Сорти публикуват още единадесет романа, сред които Secretum (2004) и Veritas (2006) – продължения на Imprimatur, както и Mysterium и Dissimulatio, две от четирите планирани предистории. В Secretum абат Ато Мелани разкрива любовната история между Луи XIV и Мария Манчини, загадъчни дарове, свързани с кардинал Мазарини, тайните на последните Хабсбурги и голяма политическа измама, повлияла на съдбата на Европа. Към 2025 г. последните два тома от поредицата – Unicum и Opus – все още не са публикувани.

Италианското издание на Secretum излиза през 2015 г. от издателство „Балдини и Кастолди“,^[8] което същата година преиздава и Imprimatur. Заглавията на романите от поредицата образуват латинската сентенция „Imprimatur secretum, veritas mysterium. Dissimulatio unicum opus“, която авторите тълкуват като: „Дори когато тайната е разкрита, истината остава загадка. Остава само…“.

През 2016 г. излизат Mysterium и редактираната от авторите документална книга на Ато Мелани Gli intrighi dei Cardinali („Интригите на кардиналите“). По този повод е организирана конференцията „Истина и сила“, на която Моналди и Сорти обсъждат връзката между истината и властта заедно с Джулиано Амато, Джулиано Ферара, Франко Кардини, Вито Манкузо и други.^[9]

През 2017 г. излиза Dissimulatio (пети том от поредицата за Ато Мелани). По повод публикуването на романа, чиято основна тема са фалшивите държавни преврати, в клуб „ARCI Красота“ в Милано се провежда публичен дебат с участието на авторите, съдията Гуидо Салвини и бившия лидер на „Червените бригади“ Алберто Франческини, модериран от журналиста Леонардо Коен, съосновател на вестник „Република“.^[10]

През годините се организират редица събития, посветени на връзката между Моналди и Сорти и техните преводачи. Първото от тях се провежда през 2006 г. в Преводаческия център на Франкфуртския панаир на книгата под заглавие Übersetzung als literarisches Exil („Преводът като литературно изгнание“).^[11] През 2010 г. Хане Янсен, професор по италианистика в Копенхагенския университет и дългогодишен преводач на Клаудио Магрис, представя на конгреса на Европейското дружество по преводачество (EST) в Льовен сравнително изследване върху отношенията между трима италиански автори – Умберто Еко, Клаудио Магрис и Моналди и Сорти – и техните преводачи.^[12]

През 2016 г. излизат Veritas и Malaparte – Morte Come Me („Малапарте – смърт като мен“), публикуван със световна премиера в Италия^[13] и финалист за наградата „Стрега 2017“^[14], номиниран от Франко Кардини и Лучо Вилари. Романът предизвиква полемика около предложението за присъждане на почетната награда „Стрега“ на Курцио Малапарте.^[15][16] В резултат на широкия отзвук римският миксолог Емануеле Брокатели създава коктейла „Strega Come Me“, посветен на Малапарте и на романа на Моналди и Сорти.^[17]

През 2017 г. излиза I Dubbi di Salaì („Съмненията на Салаи“) – първият роман от историко-сатиричната трилогия „Салаи“, посветена на приключенията на Салаи, красивия доведен син на Леонардо да Винчи, който се оказва въвлечен в различни конспирации, чието разкриване е ключово за собственото му оцеляване.

През 2018 и 2019 г. излизат последните два тома от историко-сатиричната трилогия за Салаи – L'Uovo di Salaì, пародия на конспиративните теории, и La Riforma di Salaì, пародия на Мартин Лутер, написана под формата на психиатрично есе.

Продуцентската къща „Паломар“ придобива първата оригинална идея на Моналди и Сорти – телевизионна драма за живота на Данте Алигиери и „Божествената комедия“, със сценарий на авторите и с участието на Роберто Бенини.^[18] През есента на 2019 г. RAI обявява, че сериалът ще бъде копродукция с френската компания Fédération и нейния италиански партньор Fabula Pictures.^[19]

През 2021 г. италианското издателство „Солферино либри“, част от „Кориере дела Сера“, започва да публикува в комплект с вестника трилогията „Данте на Шекспир“.^[20] Първият том, Amor ch’a nullo amare, е номиниран от издателството за наградата „Кампиело“, но не достига до финала.^[21] През 2022 г. излиза вторият том Ahi, serva Italia!, а през 2024 г. – третият, Come è duro calle.

През 2021 г. по първия том е заснет първият италиански филм, изцяло създаден с изкуствен интелект.Чрез техниката дийпфейк са „възкресени“ лицата на актьори от миналото: Джорджо Албертаци като младия Данте, Виторио Гасман като чичо му Джери дел Бело, Луиджи Вануки като приятеля му поет Гуидо Кавалканти, Арнолдо Фоа като съдия Дуранте дели Абати, дядо на Данте по майчина линия.^[22]

Конкурсът за уличен театър Ahi, serva Italia! – Dante di Shakespeare, организиран от фондация „Луиджи Ейнауди“ и дружество „Данте Алигиери“, е базиран на втория том от трилогията. Състезанието се провежда през лятото на 2022 г. на различни италиански площади, а церемонията по награждаването е излъчена на портала Rai Cultura. Рекламни лица на инициативата са Пупи Авати и Моника Гуериторе^[23], които определят Моналди и Сорти като „арт директори на писаната страница“.^[24] Финалистите са от десет италиански региона. Отличията включват награда в младежката категория, няколко специални признания и главната награда, присъдена на три трупи ex aequo. Церемонията, водена от Даниела Вергара, се състои в Дома на Данте в Рим. Всеки от трите победили ансамбъла получава „Оскар“ за „Данте на Шекспир“ – златна скулптура на равенския художник Лука Тарлаци, изобразяваща бюст на Данте Алигиери, който държи череп с шутска шапка – символична комбинация на трите елемента на инициативата: Данте, Шекспир и уличния театър.

През февруари 2023 г. италианската актриса Изабел Русинова, чиято майка е българка, заснема късометражен филм за каналите на Дружество „Данте Алигиери“ по сцена от романа Ahi, serva Italia!.^[25] Филмът е последван от коментар на проф. Рафаеле Пинто, специалист по Данте от Барселонския университет.

През 2024 г., под художественото ръководство на Леонардо Лиди и Ремо Джироне, се провежда второто издание на „Оскар“ за уличен театър, базирано на третия том от трилогията.^[26] Посъщия том, по повод 460-годишнината от рождението на Уилям Шекспир, в Дома на Данте в Рим се организира Националният преглед на театралните четения „Шекспир разказва Данте“, с участието на Джузепе Памбиери,^[27] Мариано Риджило^[28] и други имена на италианския арт театър.

Третият том е представен на Международния панаир на книгата в Торино^[29] и привлича значително внимание в италианските медии заради три основни исторически нови тези:^[30]

1. Открития за присъствието на Данте в Марке: авторите представят нови документи, според които в периода, когато започва да пише „Божествена комедия“, Данте е бил на тайна мисия в района Монти Сибилини. На основата на проучване на оригинални източници те откриват сведения за присъствието на неговия син Якопо в южната част на Марке – между Фермо (където е живял клон на семейство Елисеи, потомци на прародителя на Данте Качагуида дели Елисеи) и цистерцианското абатство в Киаравале ди Фиастра (основано от Свети Бернар от Клерво, който в „Божествена комедия“ води Данте на върха на Рая). В древен регистър с писма, датиращ от 1299-1300 г., открит в архивите на община Сан Джинезио, се появява името на Данте. Става въпрос за документ, който е „изключително рядък и без Данте, защото в Марке хаос сеят първо войните между гвелфите и гибелините, а след това ордите наемнически капитани, дотолкова че много архивни колекции (или дори цели архиви) съдържат само документи от XV век нататък, след разрушението. Сарнано, граничещ със Сан Джинезио и също толкова древен, има не 2000 пергамента, а няколко десетки“.^[31] Данте се намира по-точно в района на Фиастра – център на цистерцианците (които са държали известното абатство в Киаравале ди Фиастра) и на духовните францисканци. Според авторите това подкрепя тезата за по-тясната връзка на Данте с францисканското мистично течение – наследник, благодарение на Свети Бонавентура, на това на Свети Бернар от Клерво, и критичната му позиция към доминиканското томистко-аристотелово течение.^{[32][33][34][35]}

2. Фалшификация в булата за канонизация на Тома Аквински^[36][37]: твърдението е широко отразено, включително в британския вестник „Таймс“^[38]

3. Таен код в „Божествена комедия“: кодът е идентифициран с помощта на двама специалисти по статистика от Националния съвет за изследвания (CNR) и Пизанския университет.^[39][40]

• Malaparte - Morte come me (2016)

• I segreti dei conclavi, 2005 (книга на Ато Мелани пор редакцията на Монали и Сорти)
• Gli intrighi dei Cardinali, De Bezige Bij, Amsterdam, 2005; Baldini&Castoldi, 2016 – ръкопис, преоткрит в Сенатската библиотека в Париж и редактиран от Моналди и Сорти; таен мемоар, написан от абат Мелани за Краля Слънце през 1700 г., в навечерието на конклавa.