Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

По-долу е показана статията за Михалаки Георгиев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Михалаки Георгиев
Портретна снимка. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка. Източник: ДА „Архиви“
Роден11 август 1854 г.
Починал14 февруари 1916 г.
Националност България
Жанрбелетристика
Деца7
Михалаки Георгиев в Общомедия

Михалаки Георгиев е български писател белетрист, общественик, дипломат, стопански деец.

Биография

Роден е на 11 август 1854 г. във Видин, тогава в Османската империя. Той е сред представителите на новобългарската литература, които се формират като творци през Възраждането, но се разгръщат напълно след Освобождението. Първоначално публикува отделни материали в списанията „Читалище“, „Право“, „Ступан“. Те са предимно на икономическа тематика.

След Освобождението работи като управител на Видинската митница, ревизор на митниците в България, служител в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията и в Министерството на финансите, дипломатически представител във Виена и Белград. През 1892 г. е организатор и директор на първото българско земеделско и промишлено изложение в Пловдив. Инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета.

След 1900 г. е писател, публицист и редактор на вестник „Балканска трибуна“, редовен член на БКД. Създава и редактира едно от първите земеделски списания – „Домакин“. Съставя първия български учебник по ботаника за средни училища. Отпечатва го в Белград през 1881 г.

В неговия дом се запознават Иван Вазов и Иван Шишманов.

От 1890 г. се включва пълноценно в следосвобожденската белетристика с теми из живота на българското село. Пише разкази, очерци и хуморески. Творчеството му, макар самобитно и специфично, е неразделна част от критико-реалистичната линия в българската литература от този период в лицето на Иван Вазов, Тодор Влайков, Алеко Константинов и др. През 1902 г. става съосновател на дружеството на българските публицисти.[1]

По-известни произведения са „Така се лъже човек. Хумореска“ (1899), „От късмета е всичко на тоя свят“ (1904), „Три срещи. Спомени от миналото“ (1899) – пълни с хумор и сарказъм, „Бирникът дошел – драматизация“ (1905), „Тахир Беговица“ (1910) и др. Създава цяла галерия от образи на обикновени хора. Езикът на творбите му е колоритен, изпъстрен с диалектизми, турцизми, пословици и поговорки.

Умира на 14 февруари 1916 г. в София, Царство България.

Източници

Частична библиография

Съчинения

  • „Така се лъже човек. Хумореска“ (1899)
  • „Три срещи. Спомени от миналото“ (1899)
  • „От късмета е всичко на този свят“ (1904)
  • „Разкази и хуморески. т. I, т. II“, с предговор от Иван Вазов (1919, 1921) и др.

Разкази

Външни препратки