Роман

По-долу е показана статията за Маргарет Мацантини от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Маргарет Мацантини
Margaret Mazzantini
Маргарет Мацантини, 2009 г.
Маргарет Мацантини, 2009 г.
Родена27 октомври 1961 г. (64 г.)
Професияписателка, актриса, драматург, сценаристка
Националност Италия
Активен период1994 –
Жанрдрама, любовен роман
НаградиРицарски орден за заслуги на Италианската република, Италия
СъпругСерджо Кастелито (1987 – )
ДецаПиетро, Мария, Анна, Чезаре
Уебсайтwww.margaretmazzantini.com
Маргарет Мацантини в Общомедия

Мàргарет Мацантѝни (на италиански: Margaret Mazzantini) е италианска актриса, драматург, сценаристка и писателка на произведения в жанровете драма и любовен роман.

Биография и творчество

Маргарет Мацантини е родена на 27 октомври 1961 г. в Дъблин, Ирландия. Баща ѝ е италианският писател Карло Мацантини, а майка ѝ – ирландската художничка Ан Донъли. Има по-голяма сестра, актрисата Джизелда Володи.[1] Семейството живее последователно в Испания, Ирландия и Мароко, преди да се установи в Тиволи край Рим.

След завършване на класическа гимназия Мацантини се дипломира през 1982 г. в Националната академия за драматично изкуство „Силвио д'Амико“ в Рим. През сезон 1982/83 получава наградата „Убу“ за дебют за ролите си в „Ифигения в Авлида“ на Еврипид и „Спасената Венеция“ на Томас Отуей. В следващите години изпълнява роли в пиеси на Чехов, Стриндберг и Софокъл и активно работи в театъра, киното и телевизията.

Маргарет Мацантини през 1994 г.

През 1987 г. се омъжва за актьора и режисьора Серджо Кастелито, с чиято подкрепа започва да се занимава с писане. Дебютният ѝ роман Il Catino di Zinco („Коритото от цинк“) излиза през 1994 г. и получава наградите „Рапало-Каридже“ и „Селекция Кампиело“. През 1995 г. създава пиесата Manola, поставена с участието на Нанси Брили и Кастелито, а през 1998 г. текстът е публикуван като роман.[2]

През 1999 г. участва като актриса и сценаристка във филма Libero Burro, режисиран от Кастелито. Романът ѝ Non ti muovere (2001; на бълг. „Чуй ме“) печели наградите „Стрега[3], „Гринцане-Кавур“ и „Рапало-Каридже“[4] и е екранизиран през 2004 г. с Пенелопе Крус. Същата година публикува Zorro. Un eremita sul marciapiede, основан на нейния монолог от 2000 г.

На 28 май 2003 г. е удостоена със званието „Дама на Ордена за заслуги към Италианската република“.

През 2008 г. Мацантини публикува международния бестселър Venuto al mondo („Да дойдеш на света“), посветен на темите за майчинството, загубата и изкуплението на фона на военния Сараево. Романът печели наградата „Кампиело“ за 2009 г. и е екранизиран през 2012 г. от Серджо Кастелито с участието на Пенелопе Крус и Емил Хърш.

През 2010 г. излиза филмът La bellezza del somaro („Красотата на магарето“), режисиран от Кастелито по негов собствен сценарий.

Романът Nessuno si salva da solo („Никой не се спасява сам“) е публикуван през 2011 г., превръща се в бестселър и получава наградата „Флаяно“. През 2015 г. е адаптиран във филм на Серджо Кастелито с участието на Жасмин Тринка и Рикардо Скамарчо.

През 2011 г. Мацантини публикува романа Mare al mattino („Сутрешно море“), отличен с наградите „Чезаре Павезе“ и „Матеоти“. През 2013 г. излиза романът ѝ Splendore („Прелест“).

По неин сценарий през 2017 г. е заснет филмът Fortunata, режисиран от Серджо Кастелито. Тя е сценаристка и на филма Il materiale emotivo („Емоционалният материал“), излязъл през 2021 г. и режисиран от Кастелито, който изпълнява и главната роля.

На 2 юни 2022 г. Мацантини е удостоена със званието Офицер на Ордена за заслуги към Италианската република. Книгите ѝ са преведени на 35 езика, включително на български.

Личен живот

От 1987 г. Мацантини е омъжена за актьора и режисьора Серджо Кастелито (род. 1953), от когото има четири деца: Пиетро, Мария, Анна и Чезаре. Живее със семейството си в Рим.

Произведения

Самостоятелни романи

  • Il Catino Di Zinco (1994)
  • Manola (1998)
  • Non ti muovere (2001)
    Чуй ме, ИК „Колибри“, София (2006), прев. Бояна Петрова
  • Zorro. Un eremita sul marciapiede (2004)
  • Venuto al mondo (2008)
    Да дойдеш на света, ИК „Колибри“, София (2012), прев. Иво Йонков
  • Nessuno si salva da solo (2011)
    Никой не се спасява сам, ИК „Колибри“, София (2015), прев. Вера Петрова
  • Mare al mattino (2011)
    Утринно море, ИК „Колибри“, София (2023), прев. Иво Йонков
  • Splendore (2013)
    Прелест, ИК „Колибри“, София (2017), прев. Вера Петрова

Филмография

Кино

Телевизия

Сценарии

реж. Серджо Кастелито

  • Libero Burro (1999)
  • Не мърдай!, Non ti muovere (2004)
  • La bellezza del somaro (2010)
  • Да дойдеш на света, Venuto al mondo (2012)
  • Nessuno si salva da solo (2015)
  • Fortunata (2017)
  • Il materiale emotivo (2021)

Източници

Бележки

  1. Giselda Volodi: nostro padre gigante fragile // Gioia.it. 13 settembre 2012. Архивиран от оригинала на 11 ноември 2013. Посетен на 26 октомври 2024.
  2. Premio Campiello, opere premiate nelle precedenti edizioni // premiocampiello.org. Посетен на 24 febbraio 2019.
  3. архивно копие // premiostrega.it. Архивиран от оригинала на 17 май 2021. Посетен на 26 октомври 2024.
  4. Rapallo Carige // gruppocarige.it. Посетен на 7 luglio 2019.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margaret Mazzantini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.