По-долу е показана статията за Кирил Божилов (писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Тази статия е за писателя. За генерала вижте Кирил Божилов (генерал).
Кирил Божилов
Роден1 февруари 1932 г.
Починал22 декември 2023 г. (91 г.)
Професияписател, журналист
Националност България
Активен период1949
Жанрдрама, детска литература, документалистика
Направлениесоциалистически реализъм

Кирил Георгиев Божилов е български журналист и писател на произведения в жанра драма, детска литература и документалистика.

Биография и творчество

Кирил Божилов е роден на 1 февруари 1932 г. в кюстендилското село Лечевци (сега Средорек, област Кюстендил). Учи в родното си село и в София. Завършва руска филология в Софийския университет. След дипломирането си работи като редактор в списания „Родна реч“ и „Пламък“.[1]

Първите му разкази са публикувани през 1949 г. във вестник „Септемврийче“ и списание „Пламъче“.

Първата му книга, сборникът с разкази „Другари“, е публикувана през 1961 г. Главна тема на творчеството му е животът на младежите от неговото поколение.

Основният жанр на творчеството му е разказът. Сред най-популярните за времето си са сборниците му с разкази за деца и юноши „Снежна тишина“, „Знаменити момчета“, „Чудната уличка“, Преструванковци", „Зъбчето“, „Не сме хлапета“, „Весело ми е“.

В повестите си „Искаш ли да избягаме“, „Веселите очила“, „Будното око и аз“, „Приятели мои, мои чудесни приятели“, „Момче сред мъжете“, доразвива темите от разказите си – разбирането и спасяването на човека, за приятелството, за справедливостта и достойнството, за вярата в доброто. На тази тема е и романът му „И пак тръгни момче“ от 1983 г.

През 1972 г. сборникът му „Страшният вторник“ получава награда по случай Седмицата на детската книга и изкуствата за деца. За сборника „Влюбих се“ от 1978 г. е удостоен с Международната награда „Максим Горки“.

Член е на Съюза на българските писатели.[2]

Кирил Божилов живее в София.

Произведения

Самостоятелни романи

  • „И пак тръгни, момче!“, роман за деца (1983)
  • „Трите момчета и Роска“, роман за деца и юноши (1986)

Повести

  • „Искаш ли да избягаме“ (1969)
  • „Веселите очила: Повест за Галя и нейния славен I б кл.“ (1973)
  • „Будното око и аз“ (1975)
  • „Приятели мои, мои чудесни приятели“ (1976)

Сборници

  • „Другари: Разкази“ (1961)
  • „Снежна тишина“, разкази (1963)
  • „Знаменити момчета“, разкази(1966)
  • „Чудната уличка“, разкази (1967)
  • „Преструванковци“, разкази за деца (1970)
  • „Страшният вторник“, разкази за деца (1972)
  • „Зъбчето“, разкази за деца (1978)
  • „Не сме хлапета“, разкази (1979)
  • „Почти по мъжки“, разкази и новели (1979)
  • „Моето странно желание“, избрани творби за деца (1982)
  • „Непрочути подвизи“, новели и разкази (1984)
  • „Влюбих се“, разкази за първата обич (1987)
  • „Весело ми е“, разкази и новели (1988)
  • „Мъжки работи“, разкази за деца (1988)

Документалистика

  • Не ще угасне споменът за вас: Очерци и спомени за участници в партизанското движение 1941 – 1944 г. (1977)
  • Момче сред мъжете: Документална повест (1981)
  • Шарени хартийки: Докумументално четиво за старите български банкноти (1983)
  • Дуелите в България: Бълг. рицари на честта (1997)
  • Забравени истории на София – първи българки в обществения живот (2013)

Източници

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ Спиридонова, Юлия. Вълшебници: Писателят Кирил Божилов – “Трябва да се разговаря с децата честно и открито, без залъгваници” // Детски книги.com, 25 октомври 2025 г. Посетен на 27 октомври 2025 г.
  2. ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 11 юни 2026 г.