Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

По-долу е показана статията за Хулио Кортасар от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Хулио Кортасар
Julio Cortázar
аржентински писател
Фотографски портрет на Хулио Кортасар от Сара Фасио, 1967 г.
1967 г.
Роден
Починал
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Религияатеизъм
Националност Аржентина
Литература
ПсевдонимJulio Denis
Период1938 – 1984 г.
ЖанровеРоман, разказ, есе, стихотворение
НаправлениеСюрреализъм, магически реализъм, постмодернизъм
ТечениеСюрреализъм
Известни творби„Игра на дама“
„Преследвачът“
„Лигите на дявола“
Повлиян
 
Верн, Джойс, Борхес, Пруст, Цара, Бретон, По, Кафка, Маларме, Кирога, Чехов, Милър, Сартр, Рембо, Камю, Достоевски
ПовлиялПинчън, Перек, Боланьо, Уолас
Семейство
СъпругаАурора Бернардес (1953 – 1967)
Уне Карвелис (1967 – 1970)
Керъл Дънлоп (1970 – 1982)
Подпис
Уебсайт
Хулио Кортасар в Общомедия

Ху̀лио Корта̀сар (на испански: Julio Cortázar, [ˈxuljo koɾˈtasaɾ]) е аржентински писател и поет, представител на направлението магически реализъм, автор на няколко експериментални романа и на множество разкази.

Биография

Хулио Флоренсио Кортасар е роден в Брюксел, Белгия, на 26 август 1914 г. Родителите му са аржентинци и през 1918 г. се връщат с него в Буенос Айрес.

Завършва Педагогическото училище „Мариано Акоста“, после учи една година в Буеносайреския университет, но прекъсва следването си поради липса на средства. Няколко години преподава в гимназии в малките градчета Боливар и Чивилкой в провинция Буенос Айрес. През 1944 г. става преподавател по френска литература в новооткрития по това време Университет Куйо в Мендоса.

Мемориална изложба за Хулио Кортасар в Париж, 2010 г.

Противопоставя се на перонисткия режим и през 1951 г. се възползва от отпуснатата му от френското правителство стипендия и емигрира във Франция, където остава до края на живота си. Там работи като преводач за ЮНЕСКО. Освен това превежда и художествена литература, като сред преводите му на испански са „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, „Мемоарите на Адриан“ на Маргьорит Юрсенар и събраните съчинения на Едгар Алън По.

През 60-те години Кортасар активно се ангажира с левичарски възгледи, подкрепяйки Кубинската революция, сандинисткото правителство в Никарагуа, и борбата за човешки права в Латинска Америка. Политическата му ориентация става повод неговите творби да се превеждат на български език през 70-те години, макар естетиката и формализмът им да са в разрез с тогавашната идеология.

По същите съображения през 1981 г. Франсоа Митеран му дава френско гражданство, (както и на Милан Кундера). Кортасар умира от левкемия на 12 февруари 1984 г. в Париж.

Библиография

Гробът на Хулио Кортасар и Керъл Дънлоп в гробището Монпарнас в Париж

Самостоятелни романи

  • Los premios (1959)
    Лотарията, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981), 406 с., изд.: „Унискорп“, София (2008), прев. Мария Пачкова
  • Rayuela (1963)
    Игра на дама, изд. „Агата-А“ (2006), 650 с., прев. Стефка Кожухарова[1]
  • 62. Modelo para armar (1968)
    62 / модел за сглобяване, изд. „Агата-А“ (2014), 318 с., прев. Красимир Тасев
  • Libro de Manuel (1973) („Книга на Мануел“, роман)
  • Divertimento (1986) („Забавата“, роман, написан през 1949, но издаден посмъртно)
  • El examen (1986) („Изпитът“, роман, написан през 1950, но издаден посмъртно)

Сборници

  • Bestiario (1951) – разкази
    Бестиарий, изд. „Агата-А“ (2018), прев. Лиляна Табакова
  • Final del Juego (1956) – разкази
    Край на играта, изд. „Агата-А“ (2016), прев. Румен Стоянов, Стефка Кожухарова
  • Las armas secretas (1959) – сборник разкази, съдържа известната повест „Преследвачът“ и разказа „Лигите на дявола“, по който Микеланджело Антониони заснема филма „Фотоувеличение“.
    Тайните оръжия, изд. „Агата-А“ (2013), 194 с., прев. Румен Стоянов[2]
  • Historias de cronopios y de famas (1962) – разкази
    Истории за кронопи и фами, изд. „Агата-А“ (2007), изд. „Нике“ (2026), прев. Стефка Кожухарова, Румен Стоянов и Красимир Тасев[3][4]
  • Todos los fuegos el fuego (1966) – разкази
    Всички огньове, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1978), 212 с., прев. Румен Стоянов
    Всички огньове в този огън, изд.: ИК „Колибри“, София (2026), прев. Красимир Тасев
  • Octaedro (1974) („Октаедър“, сборник разкази)
  • Alguien que anda por ahí (1977) – разкази
    Някой, който се шляе, изд.: „Народна младеж“, София (1981), 304 с., прев. Румен Стоянов
  • Un tal Lucas (1979)
    Някой си Лукас, изд. „Агата-А“ (2015):, 176 с., прев. Стефка Кожухарова
  • Queremos tanto a Glenda (1980) – разкази
    Толкова обичаме Гленда, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1987), 193 с., прев. Емилия Юлзари[5]
  • Deshoras (1982) („Никое време“, разкази)

Поезия

  • Presencia (1937) („Присъствие“, поетичен сборник)
  • Poesía y poética: Obras completas. Vol. IV: 4 (2005)
    Поезия, изд. „Агата-А“ (2010), 262 с., прев. Стефка Кожухарова[6]

Пиеси

  • Los Reyes (1949) („Царете“, драма)
  • Dos juegos de palabras (1991, посмъртно)
  • Adiós, Robinson y otras piezas (1995, посмъртно)

Документалистика

  • Los autonautas de la cosmopista (1983) – пътепис, написан съвместно с третата му съпруга Керъл Дънлоп
    Южната автострада, изд.: „Народна култура“, София (1972), прев. Румен Стоянов[7]
    Автонавтите на космострадата, изд. „Агата-А“ (2011), прев. Красимир Тасев[8]
  • Nicaragua tan violentamente dulce (1983)
  • Писма (1999) (3 тома)
  • Cartas a los Jonquières (2010) („Писма до семейство Жонкиер“)
  • Писма (2012) (второ разширено издание в 5 тома)
  • Clases de Literatura: Berkeley 1980 (2013) – лекции по литература в Университета в Бъркли, 1980
    Литературни лекции. Бъркли, 1980, изд. „Агата-А“ (2015), 288 с., прев. Красимир Тасев

Други

  • La vuelta al dia en ochenta mundos (1967) („Пътешествие около деня за осемдесет свята“, алманах)
  • Ultimo round (1969) („Последен рунд“, алманах)
  • La prosa del observatorio (1972) („Проза от обсерваторията“)
  • Territorios (1978) – сборник
    Междуетажие, изд.: „Народна култура“, София (1985), 300 с., прев. Румен Стоянов (превод от: Historias de cronopios y de famas; Territorios; Un fal Lucas; La vuelta al dia en ochenta mundos; Vlitimo round; Pameos y meopas)
  • Diario de Andrés Fava (1995) („Дневник на Андрес Фава“)
  • Adiós, Robinson (1995) („Сбогом, Робинзон“ радио текст)
  • Papeles inesperados (2009) (сборник с текстове, които Кортасар приживе е отказал да бъдат публикувани)

Разкази

  • Aplastamiento de las gotas from historias de cronopios y de famas (1962)
    Сплескването на дъждовните капки, изд.: ИК „Лист“, София (2025), прев. Анелия Петрунова
  • Discurso del oso (2008)
    Историята на мечока, изд.: ИК „Лист“, София (2025), прев. Анелия Петрунова

Бележки

  1. ↑ Бойко Пенчев, „Четенето като съучастничество“, рецензия във в. „Капитал“, 12 януари 2007 г.
  2. ↑ Оля Стоянова, „Добре дошли в света на Кортасар“, рец. в „Портал за култура, изкуство и общество“, 08.10.2013 г.
  3. ↑ Някои от разказите в този сборник се преиздават от сборника „Междуетажие“.
  4. ↑ Теодора Цанкова, „Кортасар: смъртносни игри“, рец. във в. „Култура“, бр. 3 (2486), 25 януари 2008 г.
  5. ↑ Сборникът включва и разказите от следващата оригинално издадена книга „Ненавреме“; разказът „Графити“ в превод на Румен Стоянов присъства и в антологията „Аржентински разкази“, пак от 1987 г.
  6. ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рецензия във в. „Култура“, бр. 35 (2608), 15 октомври 2010 г.
  7. ↑ Сборник с това име е издаден и на испански, но едноименният разказ първоначално е в сборника „Всички огньове в този огън“; разказите „Вратите към небето“ и „Край на играта“ в превод на Лъчезар Мишев излизат и в антологията „Латиноамерикански разкази“ през 1975.
  8. ↑ Ангел Игов, „Бавно по автострадата“, рец. във в. „Култура“, бр. 22 (2684), 8 юни 2012 г.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Хулио Кортасар.