Жан-Пиер Вернан

Жан-Пиер Вернан произхожда от семейство с антиклерикални, драйфусиански, републикански и социалистически убеждения^[2][3]. Неговият дядо Адолф Вернан, роден през 1851 г. в Троа^[4], основава през 1887 г. вестник Le Briard, „републикански вестник, отстояващ интересите на региона Бри“. Баща му Жан-Луи Вернан, роден през 1883 г., наследява вестника. Първоначално освободен от военна служба по здравословни причини, по време на Първата световна война той успява да се запише доброволец. Загива в бой на 21 юни 1915 г. в гората Бертонвал, северно от Арас^[5]. Жан-Пиер Вернан е осиновен от държавата и отгледан заедно с братовчедите си^[6].

Като сирак от войната, той учи в Париж в гимназия „Карно“, а след това в подготвителния курс „Ипокхагна“ в гимназия „Луи ле Гран“.

По време на следването си в Сорбоната става член на Комунистическата младеж и се сражава в Латинския квартал срещу „Камелотите на краля“. Там се сближава с някои от състудентите си, като Пиер Ерве и Валентин Фелдман.

Подобно на брат си Жак Вернан, той следва философия.

След това отбива военната си служба в 6-и полк на алпийските отряди, където се намира в момента на обявяването на войната (септември 1939 г.); като старши сержант в пехотата, той преминава през школата за резервни офицери и става кадет, след което е демобилизиран след примирието (юни 1940 г.).

След това е назначен за учител по философия в лицея „Пиер де Ферма“ в Тулуза. Днес конферентната зала на лицея носи неговото име.

В Тулуза той се сближава с Иньас Мейерсон, изобретателя на историческата психология, чиито лекции е посещавал в Сорбоната преди войната. Става негов последовател и подобно на него решава да се присъедини към Съпротивата.

През февруари 1942 г. вече е част от Съпротивата, по-точно един от движението Libération-Sud, основано от Еманюел д'Астие дьо ла Вижери. През ноември 1942 г. е назначен за началник на отдел на Тайната армия. Сътрудничи на вестника на Съпротивата Action.

По време на десанта в Нормандия (6 юни 1944 г.) минава в нелегалност; тогава е известен като „полковник Бертие“, командир на Френските вътрешни сили (FFI) в От Гарон. Организира освобождението на Тулуза (19 август) под заповедите на полковник Раванел, регионален ръководител на FFI. След катастрофата на Раванел с мотоциклет (септември 1944 г.), регионален ръководител става Жан-Пиер Вернан. Сред подчинените му са братята Анхел, които освобождават Андре Малро.

През 1946 г. е назначен за професор в Лицея Жак-Декур в Париж. По-късно ще разкаже, че като политически ангажиран изследовател, интересът му към древната история произтича отчасти от факта, че това е област, в която Френската комунистическа партия не е имала политически интерес, надявайки се по този начин да се радва на „много по-голяма свобода на мисълта, отколкото ако работи в областта на съвременността“^[7].

През 1948 г. е приет в CNRS (Националния център за научни изследвания). През 1957 г. става директор на изследванията в Шеста секция (Икономически и социални науки), ръководена от Фернан Бродел, в Практическото училище за висши изследвания, където остава до 1975 г. От 1960 г. нататък преподава на Пиер Видал-Наке и Марсел Детиен, с които си сътрудничи по няколко публикации.

Въпреки донякъде дистанцирания прием от „официалния свят на елинистите“, той е подкрепен от редакторската работа на Франсоа Масперо, който публикува „Мит и мислене при древните гърци“ през 1965 г. в поредицата Textes à l'appui на Пиер Видал-Наке. След това занимаващият се със сравнителна митология Жорж Дюмезил му възлага да напише кратко есе за поредицата „Митове и религии“ на PUF, което се превръща в книгата „Произходът на гръцката мисъл“ (1962).

Убеден в необходимостта от сравнителни изследвания, той участва в основаването на Центъра за сравнителни изследвания на древните общества през 1964 г., по-късно преименуван на Център „Луи Жерне“, съставен предимно от елинисти и няколко латинисти^[2].

Впоследствие е избран за професор в Колеж дьо Франс.

След войната той остава член на Френската комунистическа партия.

През 1960 г. подписва Манифеста на 121-те в подкрепа на отклоняването от военна служба по време на Алжирската война.^[8] През 1963 г. е сред шестдесетте видни фигури, които призовават за създаване на Национална лига срещу ядреното въоръжаване като средство за възпиране.^[9]

Посещавайки СССР почти всяка година от 1960 г. нататък, той осъзнава остро реалността в страната. След падането на Никита Хрушчов (1964 г.) заявява, че е убеден, че „няма сила, способна да промени този тип общество, живеещо в ледниковия период“.^[10] Но напуска комунистическата партия едва през 1969 г.

През февруари 1979 г. той е сред 34-мата подписали декларацията, изготвена от Леон Поляков и Пиер Видал-Наке, насочена срещу реториката на Робер Форисон за отричане на Холокоста.^[11]

На 23 октомври 2006 г., като част от поредицата „Понеделници в Колеж дьо Франс“, Жан-Пиер Вернан изнася лекция върху „Одисея“ в лицея „Льо Корбюзие“ в Обервилие^[12].

Умира на 9 януари 2007 г. в дома си в Севър и е погребан в гробището Брюйер в Севър.