Константин Величков
VI. Светлей морето…

Светлей морето, гладко кат стъкло,

и тихо в чудний блясък на зарите

кат лебед бял с разтворено крило

се лъзга ладията по вълните.

 

Кой знай, така кат плува, някой път

ще духне буйно вихър страховити

и с скъсани платна, с мачти разбити

ще я захвърли нейде на брегът.

 

Ще мине време. Тъй в зари увита,

ще минва ладия оттамо пак,

но нивга може би не ще попита

 

край нея проходящия моряк

за ладьята, от бурята разбита,

коя печално гний на пустий бряг.