- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Fast Buck, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стефан Бояджиев, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Издание:
Автор: Джеймс Хадли Чейс
Заглавие: Удар за милиони
Преводач: Стефан Бояджиев
Година на превод: 1992
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо (не е указано)
Издател: „7+7“ СД; Издателство „Репортер“
Град на издателя: Стара Загора; София
Година на издаване: 1992
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска (не е указано)
Печатница: ДФ „Полипринт“ — Враца
Редактор: Искра Богданова; Божидар Грозев
Художествен редактор: Симеон Тихов
Художник: Симеон Кръстев
Коректор: Милена Братованова
ISBN: 954-2102-02-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7115
- — Добавяне
VIII
Далас едва влачеше краката си, докато се изкачваше по алеята с рози пред дома на Първис. Преди да успее да позвъни, вратата се отвори и Първис го въведе вътре.
— Знаех, че ще дойдеш — заговори той, докато отиваха към работния му кабинет. — Намерихте ли момичето?
Далас се строполи в един фотьойл и каза:
— Ако нямате никакъв алкохол в тая дупка, за бога, дайте ми поне малко кафе! Едва се държа на краката си.
Първис го изгледа и мълчаливо се приближи до домашния бар. От кафеварката наля в две чаши топло кафе и ги остави на ниската масичка. После се поколеба за миг и отново се приближи до барчето, отвори една вратичка и извади отвътре бутилка бренди.
— Така добре ли е? — попита той и седна срещу Далас.
— И още как — отвърна Далас и наля щедро от бутилката в кафето си.
— Намерихте ли момичето? — попита отново Първис.
— Бърд и Рико са я отвлекли — отвърна Далас. — Отмъкнали са я край брега, убили са я, а след това са я хвърлили в реката. Обадих се веднага на Олин. Той организира своите хора и речната полиция. Извадиха трупа преди около четиридесет минути.
Разказът на Далас силно впечатли Първис и той скочи. Бледото му сухо лице още повече се сбръчка.
— Гадна работа! — рече той. — Сигурен ли си, че е Бърд?
— Сигурен съм. Полицията не намери никакви доказателства, нито дори куршум, но аз ги видях с очите си, него и Рико, на местопрестъплението една минута след убийството.
— За съда това не е достатъчно. Твоята дума срещу неговата. Никой съд няма да го осъди — отбеляза Първис.
— Знам. Но стрелях по колата и разбих задното стъкло. Олин успя бързо да я открие на около миля далеч от клуба. Ако сега залови, когото и да е от двамата, ще го накара да пропее.
— Той вярва ли, че ще може да им прикачи това убийство?
— Съвсем сигурно, ако знаеше какъв е мотивът.
— А какъв е мотивът?
— Зоя е сгрешила някъде. Може би са я хванали, докато подслушва. И трябва да ви кажа, изобщо не се съмнявам, че вече знаят всичко за нас… Само ако бяхте видели как са я подредили тия зверове…
— Добре й плащахме — отбеляза Първис и потърка носа си, — но тя не го заслужаваше.
— Не е честно! — разгорещи се Далас. — Това нямаше да се случи, ако бяхме предупредили Олин върху какво работим. Досега щеше да е вкарал Бърд в затвора.
— Това са само предположения — отвърна Първис. — Олин няма никакви доказателства срещу Бърд. Зная, че ти е мъчно за момичето, но нямаш право да говориш така. Ако си имал някакви чувства към нея, не трябваше да я замесваш в тая история.
— И таз добра! Значи аз съм виновен за всичко, така ли? — попита пребледнял Далас.
— Естествено, да не би да съм аз. Аз ли предложих да й се платят триста долара?
Далас не отговори. Прекара пръсти през косата си, а лицето му се изкриви в скръбна гримаса. Чувстваше се страшно виновен за смъртта на Зоя.
— Какво прави Ейнсуърт? — попита Първис след кратка пауза.
Далас отпи от кафето и докато палеше цигара, отвърна:
— Следи Кейл. За момента Бърд, Рико и Джилис ни се изплъзнаха. Когато с Олин пристигнахме в клуба, Рико и Бърд бяха вече изчезнали. Нямаше следа и от Джилис. Опитах се да намеря Мак Адам, но и неговата кола липсваше. Надявам се да е тръгнал след Джилис. Олин претърси клуба, но не намери нищо. Шефът на ресторанта, Луиджи, проговори едва когато Олин стана по-груб с него. Каза, че ония двамата са се върнали в клуба около четиридесет минути преди нашето идване. Рико му казал, че трябва бързо да напусне града. Събрал всички налични пари и тръгнали с Бърд с тъмносиния пакард. Никой не знае накъде. Олин заложи навсякъде капаните си, но досега отникъде няма сведения. Докато ставаше всичко това в клуба, аз търсих Мак Адам. Щом се появи Ейнсуърт, веднага го изпратих да следи Кейл. Ако и Кейл ни се изплъзне, губим играта.
— Смятам, че Бърд и Рико са отишли в Шрайвпорт каза Първис замислено. — Мисля, че скоро ще вдигнат балона.
— Да — съгласи се Далас. — Смятате ли, че трябва да осведомим Олин за цялата работа? Той би могъл да постави капан на Бърд.
— Ред Ривър не е в неговата територия. И докато Олин предприеме някакви действия, Бърд ще е вече далеч. Освен това ние ще изгубим примамката: нашата цел е Бърд да ни отведе до бижутата. Ако Олин се намеси сега, нашата работа се връща в изходната точка.
— Това никак не ми харесва — вметна Далас. — Нещастията идват едно след друго. Първо Бърнс, а сега Зоя… Може би аз съм на ред.
Първис изобщо не изглеждаше разтревожен.
— Петнайсет години работя по този случай и смятам да го завърша. Не искам никакъв Олин да ми се бърка.
Далас повдигна рамене. Усещаше се страшно изморен и нямаше никакво желание да спори. Седеше отпуснат, вторачил празен поглед в краката си.
В това време иззвъня телефонът. Първис вдигна слушалката:
— Да, аз съм — седеше и слушаше спокойно, докато дългите му костеливи ръце шареха по бюрото. След кратка пауза каза:
— Добре, много благодаря. Да, утре ще бъда там… Болницата в Брентууд? Това не беше ли малко преди Линкълн Фолс?… Да, да, разбира се — и прекъсна връзката.
— Сега кой е мъртъв? — попита Далас със стиснати юмруци.
— Мак Адам е намерен на главната улица в Брентууд с фрактура на черепа — бавно отговори Първис, без да го погледне.
Далас загаси цигарата си.
— Как е той?
— Ще се оправи — отвърна Първис. — Ще мине време, докато се възстанови, но няма опасност за живота му.
— Това е прекрасно — саркастично отбеляза Далас. — Само една фрактура, на черепа, нищо повече от главоболие… И отново Бърд, нали?
— Мисля, че да. Човек, по описанието отговарящ на Рико, използвал телефона в един денонощен бар в Брентууд към два часа след полунощ. Малко по-късно Мак Адам е намерен на около двеста крачки от бара… В крайна сметка сега поне знаем, че са се насочили към Ред Ривър. В Линкълн Фолс има летище и там могат да вземат авиотакси до Шрайвпорт.
— Най-добре ще е сега да отида до дома на Кейл — каза Далас и тежко се надигна. — Ако го оставим да ни се изплъзне от ръцете, губим играта.
— Рико сигурно е телефонирал на Кейл — предположи Първис. — Изглежда са намислили на всяка цена да измъкнат Хейтър от затвора.
— И аз не мога да допусна, че са отишли до Ред Ривър само за да гледат алигаторите — заядливо отбеляза Далас. — Щастлив съм, че нямам жена и деца, тая работа стана прекалено опасна.
Първис го изпрати до вратата и веднага се върна в работния си кабинет. Ослуша се, докато Далас палеше колата. Остана така замислен, с безизразно лице дълго след като шумът от двигателя замря.