Николаус Ленау
Към един критик

Щом болката невярна заклеймяваш

И плачът престорен, ти си прав;

Но носиш нещо дяволско по нрав,

Щом с присмех болка явна отминаваш.

 

Лъжите смело преследвай, где можеш;

Почитай истината, за да си добре,

Тъй буйният ти нрав ще се възпре

И здравето си няма да тревожиш.

 

Има и радости, неистински обаче,

повече от болките неверни, може би;

Кой е весел, смей се; който не, скърби;

А поет ли е, и песента му плаче.