Урзула Крехел
Говори`, сърце!

Така студено бе сърцето, че

се боеше за самото себе си

сподавяше речта, желаеше дори

да го наричат ледено

уютно се притискаше към плочите

живееше като щастливи ларви

под ко̀шовете с вишни.

Всеотдайно впито в чуждостта

стремглаво и преситено, тъй тупкаше сърцето

безмълвно, а каквото още стана

съвсем притихнало лицето се строши на две

речта се вкопчи здраво и

гризѐше почвата, безпочвено.

 

1997