Волфганг Бехлер
Врати от пушек

Жълтите стени на лятото са посивели.

Врати от пушек се отвориха

в мечтата за реколтите,

които не успях да прибера,

изгниха те, преди да стигнат зрялост.

Врати от пушек се затръшнаха,

отвориха се сред гората,

изтляха в небосвода.

Ала не зърнах огън.

 

Усетих само

близостта на есента,

пътеките й, багрите,

на дивеча следите.

 

Чух кучетата,

чух гърмежи.

Крясъкът на птица

овладя пространството

помежду слънцето и пушека.

Едничко ехото се спусна

през просветващите примки

в тъмнеещата мрежа

на земята.

Ала ловец не зърнах.

 

Видях фазаните:

отнасяха мечтата

невредима

през сноповете светлина

над стълбовете дим, короните,

гората, към други ниви

зад реката.

 

1963