Ернст Яндл
За щастие

не виждам нищо, което бих искал да видя,

но все пак, за щастие, виждам с двете очи,

както открай време;

и не чувам нищо, което бих искал да чуя,

но все пак, за щастие, чувам с двете уши,

както открай време;

и не усещам нищо, което бих искал да усещам,

но все пак, за щастие, усещам с цялото тяло,

както открай време;

и не мисля нищо, което бих искал да мисля,

но все пак, за щастие, мисля с главата,

както открай време;

и не стъпвам там, където бих искал да стъпвам,

но все пак, за щастие, стъпвам с двата крака,

както открай време;

и не вземам нищо, каквото бих искал да вземам,

но все пак, за щастие, вземам с двете ръце,

както открай време;

и когато, пред безполезността на всичко,

ме обзема ужас, все пак, за щастие, съм

непокътнат, както открай време.

 

1980