Карл Кролов
Тези старци

Тези старци, дето никой

вече не поглежда, амбулантни

просяци с въображение, реални нули,

при прекратяването на живота им,

под дърветата на парка не очакват

нищо друго освен миналото —

географска карта, пълна с прах.

Скрити изречения живеят още в тях,

в изсъхналата им уста.

Някои имат хубаво лице

за кратък миг. Почти безплътно,

казват. Кой ли знае нещо

за тези дребни фигури,

които се отдалечават?

 

1977