Гюнтер Айх
Краят на едно лято

Кой би искал да живее без разтухата на дървесата!

 

Колко хубаво е, че участват те в умирането!

Прасковите са обрани, сливите наливат цвят,

докато под арките на моста прошумява времето.

 

На прелетните птици доверявам отчаянието си.

Отмерват те спокойно своя дял от вечността.

Техните пътеки

стават видими между листата като тъмен отпечатък,

движението на крилата им обагря плодовете.

 

Нужно е търпение.

Скоро писмената на птиците ще бъдат разгадани,

под езика ще усетиш вкуса на дребната монета.

 

1955